Блестяща изява на Красимира Стоянова в „Дон Карлос“ в Миланската Скала

Имах удоволствието да присъствам на първата за 2017 г. премиера в Миланската Скала – на операта “Дон Карлос” от Джузепе Верди. 150 г. след световната премиера на шедьовъра в Парижката Гранд опера и 40 г. след представянето му на миланска сцена в оригиналния вариант под диригентската палка на маестро Клаудио Абадо, Ла Скала отново ни върна към оригинала в пет действия. 

За пореден път “вердиевият” диригент, както често наричат маестро Мюнг Вун Чунг, ни очарова със своята енергия и брилянтно дирижиране в този вълнуващ петчасов спектакъл! След заслужена висока оценка за “Вълшебната флейта”, режисурата на Питър Щайн този път не блесна, а критичната публика го упрекна за недостатъчното внимание към движенията на сцената. Аплодисменти за сценографията на Фердинанд Фогербауер, представена за първи път през 2013 г. на Фестивала в Залцбург. Положителна оценка и за избора на костюми на Ана Мария Хайнрих – пастелни цветове, пищнo испанскo облекло, типичнo за епохата, неочаквано изображение на слънчева Испания. 

През годините 1977-1984 в тази опера се отличават изпълнители като Мирела Френи, Пласидо Доминго, незабравимия Николай Гяуров. Почувствах национална гордост, когато на сцената на Ла Скала се изкачи българското дарование Красимира Стоянова. След великолепни изяви в “Кавалерът на розата” и “Симон Боканегра”, станахме свидетели на изключителната изява на сопрана в ролята на Елизабет Валоа. Изпитах истинска радост, когато по време на антракта в коментар на журналисти българските изпълнители бяха определени като “златните гласове” на световната музикална сцена! За съжаление здравословни причини попречиха на още един български талант– басът Орлин Анастасов, да вземе участие в премиерата. С нетърпение ще очакваме да го видим в ролята на Великия инквизитор през месец февруари. В премиерния спектакъл бе заместен от Ерик Халварсон. Прекалената острота в изпълнението на баса не допадна на присъстващите в залата. Неточности в изявата на Екатерина Семенчук, която се превъплъти в ролята на принцеса Еболи, бяха причина за отделни критики. Франческо Мели ни очарова с великолепен тембър на гласа и артистичност, а неговият Дон Карлос получи високата оценка на обичайно критичната ложа. Cчитан за един от най-ценените баритони в опери на Верди, Симоне Пиацола този път не ни въодушеви в ролята на Родриго.  Аплодисменти за Феручо Фурлането, който блесна със своя Филип II. За първи път изпълних тази роля на Фестивала в Залцбург през 1986 г. Изкачих се на сцената момче, след спектакъла вече бях звезда. Една незабравима роля, която само за 24 часа промени моя живот, сподели италианският бас. 

На фона на заслужените овации на публиката, маестро Мюнг Вун Чунг коментира: Невъзможна любов, патриотизъм, конфликт между държавата и църквата – “Дон Карлос“ за мен е "Библията" на италианската опера!