Блясък и траур на 61-вия Виенски оперен бал

На 23-ти февруари във Виенската Щатсопер се проведе 61-вият традиционен Виенски оперен бал. Бляскаво събитие и безспорна кулминация на карнавалния сезон в австрийската столица, този прочут бал отново посрещна повече от 5 000 гости.

Известно е, че традицията на виенските балове е близо два века. Началото й датира от забавите и танцовите салони от първата половина на 19-и век, особено около Виенския конгрес през 1815 г. През втората половина на 19-и век модата на пищните балове из цяла Виена е в своя апогей. Те се провеждат в залите на Кметството, на Музикферайн, Театър ан дер Вийн и др. Въпреки че  през 1869 г. внушителната, построена в бароков архитектурен стил Виенска дворцова опера на Ринга е официално открита, австрийският кайзер Франц Йозеф I не се съгласява в сградата да се организират бални тържества. През 1877 г. кайзерът все пак позволява  в Дворцовата опера да се организира „соаре“, при условие, че танци няма да се допускат. В полунощ  обаче буйната виенска кръв и кураж, както пише  вестник „Виенер Фремдеблат“, не устояват на валсовите ритми и традицията на баловете в Дворцовата опера, днес Щатсопер, е поставена. От 1935 г. този бален фест носи името Виенски оперен бал.

Традиционно за откриването на бала се подготвя специална музикална програма. Тази година след изпълнението на австрийския държавен химн и химна на Европа прозвуча Полонез от операта „Евгений Онегин“ на Чайковски. Под тези звуци в залата пристъпиха 144 двойки дебютанти - младежи и девойки на възраст  между 17 и 23 години. Последва великолепно изпълнение на солисти на балета на Виенската Щатсопер, сред които Мария Яковлева, Денис Черевичко, Нина Полакова, Давиде Дато и др. Те танцуваха на известния валс „Животът на артиста“  от Йохан Щраус-син под диригентството на Саша Гьотцел. Кулминация на официалната музикална програма за откриването на Виенския оперен бал бяха две изпълнения на знаменития тенор Йонас Кауфман. Той бе избрал ария на Дон Хозе от операта “Кармен“ на Бизе и любимата на всички виенчани ария “Виена, цялото ми сърце ти принадлежи“ от оперетата “Страната на усмивките“ от Франц Лехар. Йонас Кауфман бе посрещнат и изпратен с възторжен аплауз от публиката. Огромна е радостта на меломаните, че след няколкомесечно отсъствие от оперните сцени поради заболяване, тенорът отново е в чудесна певческа форма. Изпълненията на Йонас Кауфман бяха съпроводени от младата, но вече известна италианска диригентка Сперанца Скапучи. Тя трябваше спешно да замести на пулта първоначално предвидения диригент, но впоследствие възпрепятстван, Семьон Бичков. Огромна бе благодарността на дирекцията на операта към Сперанца Скапучи, която от своя страна трябваше да дирижира оперна гала в Баден Баден веднага на следващия ден, но въпреки това професионално съчета двата ангажимента. Поканата към Сперанца Скапучи дойде закономерно след нейния много успешен дебют във Виенската Щатсопер този сезон, където тя дирижира спектакли на “Пепеляшка“ от Росини и „Травиата“ от Верди. 

Музикалната програма за откриването на Виенския бал завърши с полката “Поздрав на артиста“ от Йозеф Щраус и, разбира се, валса “На красивия син Дунав“ от Йохан Щраус–син, от чието композиране през февруари 2017 се навършват 150 години. Този юбилей е вдъхновил и световноизвестния Карл Лагерфелд, който тази година създаде дизайна на диадемите на дебютантките на оперния бал, съчетавайки във всяка една корона 394 прозрачни и сапфирени сини кристали Сваровски. Тези елегантни диадеми носят името “Тиара 2017, на красивия син Дунав“.  Интересно бе и мотото на бала – “Всичко е опера“. Това бе идея на новата организаторка на Виенския оперен бал Мария  Гросбауер. Препратка към операта “Кавалерът на розата“ бе идеята тази година момичетата дебютантки да не носят букетчета, а кавалерите дебютанти да държат по една сребърна роза, която в края на полката “Поздрав на артиста“ поднесоха на своите дами. Украсата с цветя в залата също беше тематична, вдъхновена от “Вълшебната флейта“. Пъстри цветя - многообразие от цветови тоналности в розово, оранжево, червено, зелено украсяваха всички зали в операта. Така Мария Гросбауер направи асоциация с вълшебната гора и нейните пъстри птици от операта на Моцарт. Специално за Оперния бал тази година бе създадена нова напитка - ароматен коктейл от джин и плодови сокове с името “Любовен еликсир“ – разбира се отново асоциация, този път с операта на Доницети.

Темата за модните тоалети на дамите на Виенския оперен бал неизменно предизвиква интерес. Престижно е, че тази година българката Анелия Пешев отново бе избрана да бъде официален дизайнер на балните рокли на някои от примабалерините на Виенската Щатсопер. Още няколко любопитни факти за Виенския оперен бал: това събитие носи на Щатсопер 4,6 милиона евро приходи за една вечер, а разходите са 3,5 милиона евро. Така за операта остават 1,1 милона евро печалба, които  тя инвестира в оперни проекти. Цената на един билет за бала е 290 евро, а една ложа е между 10 000 и 20 500 евро. Всяка година в деня след бала 3 500 деца от всички австрийски федерални провинции посещават две адаптирани представления на “Вълшебната флейта“, които се играят в средата на все още украсената бална зала в Щатсопер.

И още един аспект на Виенския оперен бал - според  постановление той е не само блестящо светско събитие, но и официален бал на Република Австрия и по традиция се провежда под патронажа на Президента и Канцлера на Австрия. По протокол те лично присъстват на бала. Така беше и тази година, но за първи път настроението бе помрачено от факта, че буквално часове преди началото на бала след тежко боледуване почина министърката на здравеопазването на Австрия Сабине Оберхаусер. В тази ситуация напълно разбираемо, хуманно и емоционално прозвуча обръщението на Канцлера на Австрия Кристиан Керн към всички гости на бала да почетат с минута мълчание кончината на Сабине Оберхаусер - много уважавана като политик в правителството на Австрия. Да, Оперният бал е празник на радостта, но едно тъжно събитие от живота ни върна в реалността, каза канцлерът Кристиан Керн, а сред заглавията на статиите за Виенския оперен бал в австрийската преса на следващия ден можеше да се прочете : “Блясък и траур на Виенския бал“ , “Светлина и сянка върху блестящото събитие“, “Виенският оперен бал - една вечер, съчетала мечти и сълзи“.