Детски спомени и любовно обяснение за актьора Юлиян Рачков в "Нощен Хоризонт"

Порасналото метър и 84 см момче Юлиян Рачков, който днес е актьор в Театър „София”, ни гостува в рубриката на „Нощен Хоризонт” „Магията на театъра” на връх 1-ви юни – Деня на детето. 10-то студио на "Хоризонт" изглеждаше като една голяма детска стая с много играчки, балони, тротинетка, колело, хвърчило, детски книги и с чаша прясно мляко и бисвитки за „детето” в студиото. От порасналото момче разбрахме, че малкият Юлиян се е страхувал от тъмното, от отворени шкафове и чекмеджета и от прозорците, защото си е мислел, че някои го наблюдава, или се е боял, че предметите могат да излязат в тъмното.Той не си е играл много с деца. Бил е единак и чешит, но е правил и доста сериозни пакости – като димки по балконите на апартаментите и други подобни щуротии. Много е обичал да си седи вкъщи и да чете книги за динозаврите. Негови любими играчки са били тези от колекцията Астерикс и Обелиск. Дори сега събира всички комикси за тях, което му излиза доста скъпо, защото си ги доставя от чужбина, но те са му слабост.

Юлиян Рачков е решил да става актьор, след като е гледал филма с Брат Пит и Жулиет Бинош „Легенди за страстта”. Това става сравнително късно в 10-ти или 11-ти клас, но пък влиза в НАТФИЗ още с първото кандидатстване. Безкрайно е благодарен на своя преподавател в академията проф. Атанас Атанасов. Той го е научил на дисциплината и културата да бъдеш актьор. Неговите съвети му помагат в професията и до днес.

Преди всяко представление Юлиян си „минава” текста на пиесата. После има нужда от спокойствие, покой и тишина, за да се подготви и да се настрои за спектакъла. Преди да излезе на сцената, вдига високо дясната си ръка в юмрук. Това е нещо като ритуал, появил се с неговия моноспектакъл „Гъдулката гори”. За Рачков моноспектакълът е висш пилотаж на актьорското майсторство. Твърде сложно е да се играе такъв спектакъл, но въпреки всичко е много зареждащо. Тази пиеса вече не се играе, но можете да гледате Юлиян Рачков в представленията на Театър „София” „Женитба”,”Мери Попинз”, „Анна Каренина”, „Апетит за череши”, „Нощта на 16-ти януари”, Питър Пан”, „Ревизор”, Парижката Света Богородица” и други.

Днес Юлиян Рачков се страхува да не би животът му да е станал много нормален. Не иска да загуби любопитството, което имат децата, защото в противен случай всичко наоколо може да стане скучно. В живота за Юлиян най-важно е да съхрани себе си и да бъде добър човек, който съхранява ценностите, на които държи. Съжалява, че не му остава време за най-близките му, но театърът изисква голяма всеотдайност от актьора. А без театъра Юлиян Рачков няма да е пълноценен, удовлетворен и щастлив.