Антон Тончев стана известен с отвореното си писмо до правителството и до премиера Бойко Борисов през октомври миналата година, когато обяви, че "община Босилеград никога не е била в такова лошо и траурно положение" и се аргументира, че сред "показателите", които потвърждават това е фактът, че общината с 36 села през 2001 година е имала 125 000 жители, а сега населението е намаляло под 5 хиляди.
Няма препитание, хората няма какво да работят, икономическото развитие на Босилеград е в тотален колапс. Безработицата е над 50%. Обаче политиката на Сърбия е такава, че в последните пет-шест години всички безработни са на заплата в общината и имат заплати от 100 до 300 евро, а 80% от тези хора нямат никаква трудово задължение и им плащат - това е нещо уникално, което мисля, че в Европа го няма никъде. Много хора и тук, и в България - особено в България, се чудят възможно ли е, споделя с горчивина пенсионираният учител, за когото обучението на български, на майчиния език, е кауза:
До 1959 година обучението е било на български език. Тогава - през 59-а преминава на сръбски език. И от 2014/ 2015 учебна година по моя инициатива и с инициатива на целия колектив - тогава и кметът Захариев не беше против, даже ни е помогнал да се отвори паралелка на български език, и тази година 2018 г. , май месец, ще завършат първите ученици - 12 клас на български език. Обаче най-големият проблем са учебниците. Когато отворихме паралелката, договорът беше с правителството на Република Сърбия и с министерството - до 2018 година да се преведат и да се отпечатат поне учебниците до 11-и клас и в края 2018-та и началото на 2019 да се отпечатат и учебниците за 12 клас. Но това не се случи. Защо? Не се случи, защото няма интерес.
След положени доста усилия се стига се до ситуация, при която част от учебниците за девети клас са преведени на български, но отново не се използват, казва Тончев:
Сега в момента стоят в Министерството на образованието на Република Сърбия четири учебника за гимназията, които са преведени, минали са коректури, всички проверки - езикови и други, всичко е наред, обаче не са пуснати да се печатат.
"Г-н премиер, уважаеми господа министри. Ако Република България продължава да ни помага по досегашния начин, по-добре да не ни споменавате като българи, които живеят в Сърбия", завършва отвореното си писмо доскоро училищният директор в Босилеград Антон Тончев, който още очаква отговор.
И децата, и родителите имат желание да учат на български, но основна пречка са учебниците. Това сме го казвали през последните пет-шест години и това е реално погледнато един от ключовите проблеми, отново подчерта Антон Тончев, допълвайки, че нерешаването на този проблем е логичен резултат от манипулираща политика на Република Сърбия, но вина имат и българските власти:
Това е манипулиращата политика на Сърбия - правят манипулации нарочно. Но колкото са те виновни, още повече са виновни тук, в България, защото за една година - 2017-а и 2016-а се състояха четири срещи на най-високо равнище - от министър-председателите, министрите на образованието, вицепрезиденти и нищо не се реши. Аз не знам дали Бойко Борисов знае, че живеят българи в Сърбия. Бих искал да му поставим този въпрос. Когато са се срещнали с Вучич, с Бърнабич или някои други високопоставени личности в Събрия, те се разправят за съвсем други неща - за някаква икономика, за сътрудничество в други сфери, магистрали - това ги интересува. Животът, начинът на живот не ги интересува - нито в България, нито в Сърбия.
Стотици деца и възрастни в неравностойно положение от Велико Търново изработиха мартеници, които се продават благотворително в инициативата "Баба Марта бързала, мартенички вързала". Повече от 35 социални институции, клубовете на пенсионера и инвалида и неправителствени организации предлагат своите мартенички с кауза . Първи своите..
Фолклорът е не просто музика - той е памет, корени и душа. Българските народни песни носят в себе си историята на поколения, звука на планините, ритъма на земята ни и емоцията на хората, които ги пеят и предават през вековете. В днешния динамичен свят, когато културите се смесват, а музикалните стилове се развиват, фолклорът остава..
"Фалстаф" от Джузепе Верди с диригент Григор Паликаров ще има премиера в Софийската опера на 27-и и 28-и февруари . В афиша на спектакъла има богато италианско присъствие, но не само като изпълнители - италианци са режисьорът, сценографът и авторът на костюмите. "Фалстаф" е последната творба на Верди. Познавачите на творчеството му..
Творение - за тази форма на литературното изкуство говорим, за нейните естетически и емоционално стимулиращи качества . Влизаме в света на метафорите, римата и ритъма , където словото превръща усещанията в изкуство. Разказваме за лицата и проявленията в живота на божествената и човешката любов . В месеца на любовта ви каним на среща с..
"Със сигурност джазът е начин на живот, начин на мислене. Джазът е необятна вселена ." Това каза в предаването "Преди всички" Иван Нотев, музикален редактор, автор и създател на новото предаване, което тръгва по програма "Хоризонт" тази вечер - "Джазавю". "Джазавю" с Иван Нотев стартира на 18 февруари по "Хоризонт" Интересът на..
19-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“ e посветено на празника на любовта и виното 14-и февруари. В първия му час в букети от оперни наздравици са вплетени музикални новини и репортажи. Вторият час е посветен на любовта, но не на романтичната, а на добротворческата...
Музейната експозиция "Изповедта на Апостола", разположена в Квадрат 500 на Националната галерия, предстои да бъде премахната, предупреди Васил Василев - председател на Управителния съвет на Общобългарския комитет "Васил Левски". Двугодишният договор изтича на 19 февруари и няма да бъда продължен, каза Василев: "Това е подигравка с..
Политиците никъде, никога не работят за хората, те работят за себе си. Навсякъде е било така и така ще бъде. И за се чудя защо гласуваме за тях...
Фолклорът е не просто музика - той е памет, корени и душа. Българските народни песни носят в себе си историята на поколения, звука на..
През 1929 година Дунав при Силистра е бил "ледена пързалка" . По него са минавали с шейни до отсрещния бряг. Рекордът обаче е от 1954 година, когато..