Ако бях постановчик, щях да поставя в първо действие Фауст, седнал сам на цветна поляна, съзерцаващ пролетното утро. Представям си го в гръб, в черно, в контраст с осветлението, което да показва слънчевия изгрев.
Много искам да работя в операта, когато порасна. Не като оперна дива, а като сценичен работник.
Операта ме научи да изслушвам хората.
Тук открих професии, за които не съм и подозирал.
Благодарение на операта спрях да се срамувам от жестовете си и се научих да изразявам чувствата си.
Чудех се какво по-напред да цитирам от този очарователен детски дневник, който са изписали за Парижката национална опера нейните най-малки ученици, преминали през образователната програма „Десет месеца училище и опера“. Децата, попаднали в нея, са от обикновени училища, най-често от „трудните“ образователни зони на Париж и покрайнините му, съвсем отдалечени от света на операта, който им е изглеждал недостъпен, елитарен, дори архаичен. Клишетата обаче падат още при първото посещение на големите оперни къщи: „Пале Гарние“ – с рубинен блясък и историческа тежест, както някои са написали, и модерната Бастилия, която отвън им прилича повече на министерство, а ги зашеметява с огромната сцена и цели шест етажа за декорите. Така започва едно приключение. Наред с училището сцената навлиза в живота на децата. Там те правят първите си вокални опити и танцови стъпки, насядали на пода, наблюдават репетицията на балетния състав, проследяват целия мащабен процес на създаване на живия спектакъл, разговарят с хора от всичките десетки професии от света на операта – постановчик, диригент, декоратор, гримьор, стилист, осветител, пресаташе. Възхищават се на сменящите се сезони на сцената, на още неготовата рокля на Виолета на бъдещия спектакъл на „Травиата“, на къртовската работа на артистите, докато изразят чувството в тон и движение, на упорития перфекционизъм на диригента.
После преживяното се пренася в училище, с оригинални и иновативни задачи. Едни се увличат по ателието за макети, други развиват литературните си заложби, като пресъздават оперния свят в гатанки, есета и стихотворения. Разбира се, някои деца се обвързват трайно с музиката, като участниците в забележителното ателие „Малките цигулки“. А накрая всички намират място в общата продукция – ако не в спектакъла, който събира заедно артисти и ученици в Амфитеатъра на Бастилията, то поне в съпътстващата го изложба.
Вече повече от четвърт век тази програма жъне успехи, за каквито инициаторите не са мечтали. През нея са преминали около 15 000 ученици, около 35 класа, а на сцената са пели близо 3 000 деца. Това плодоносно сътрудничество на престижната музикална институция и френското национално образование е сочено за пример и е намерило щедра подкрепа от многобройни меценати и дарители. Педагогическите екипи, които кандидатстват за програмата, разработват много дисциплинарни и иновативни проекти, които Операта вписва в най-подходящото от творческата си дейност. В тазгодишната програма например са включени „Жар птица“ от Стравински, модерният балет „9“, една любопитна „азбучна разходка“ из контрастни музикални епохи, рецитал – възхвала на любовта на различни европейски езици.
Така голямата музика проговаря на децата и целта на този разговор е много повече от даване на музикална култура: облагородяване на чувствата, път към творческо изразяване, което пресича корена на насилието, самовзискателност и съсредоточаване, вяра в себе си и в обществото, в което винаги можеш да намериш мястото си. Изобщо, както е споделила в дневника една ученичка: Операта не може да се опише с думи. Тя трябва да се преживее!
Новото място за култура - "Сцена СПАМ" в София, прекратява дейността си само 3 месеца след като отвори врати в зала "Академик" в Националния студентски дом. Това се случва след рязка смяна на условията от страна на ръководството и чрез устно предизвестие , уточни пред БНР Ана Батева, един от създателите на "СПАМ студиос"...
Днес - 21.05, Димитър Воев – една от най-ярките, загадъчни и провокативни фигури на българската алтернативна музикална сцена от края на 80-те и началото на 90-те, щеше да навърши 60 години . Воев и група "Нова генерация" не просто създават музика, те изразяват духа на едно бурно време на социални и политически промени. Димитър Воев е един..
Зджислав Зембжуски е българският Шиндлер, спасил множество евреи от ужасите на нацизма . Определението е на неговия внук Димитър Гачев. Зджислав Зембжуски е българин от полски произход. Участвал е в Балканските войни и в Първата Световна война в редиците на българската армия. Награден е с кавалерския кръст на ордена на "Св. Александър" от..
В Плевен започва Шестият международен конкурс за млади оперни певци, който носи името на примата Гена Димитрова. 55 певци от 12 държави участват в тазгодишното издание, което ще продължи до 22 май. Според програмата, от 10.00 ч. е първият тур за младите оперни певци, които ще покажат своя талант пред журито в зала „Катя Попова“ .Вторият тур е..
Българският филм "Сватба" беше представен в Европейския парламент в Брюксел по инициатива на евродепутата от ГЕРБ - ЕНП Андрей Ковачев. Продуцент и режисьор на лентата е Магдалена Ралчева, а сценарист Юрий Дачев "Сватба" е българска драма от 2024 г., базирана на едноименния разказ на Николай Хайтов. Българската премиера на филма бе на 8..
Какво кара едно дете да загуби вярата, че животът има смисъл? Какво остава, когато мълчи семейството, обществото? Какво става, когато не познаваме Бог? Темата е тежка, но важна, защото става въпрос за самоубийството сред младите, агресията и липсата на страх от Бога и закона в обществото ни. Разговорът е на кореспондента ни в Силистра..
Цигуларката Лия Петрова пропътува от Мадрид до Токио и после до Монпелие за няколко дни в края на април. Нейните ангажименти стават не просто повече, те са и все по-престижни, а на 6 юни в зала "България" тя ще солира на Симфоничния оркестър на БНР с диригент Екхард Вичик в Първия цигулков концерт от Сергей Прокофиев. С голяма радост научаваме, че..
Правителството отпуска 9,5 милиона лева на "Български пощи", за да може дружеството да се подготви технически за въвеждане на еврото във връзка с..
Днес - 21.05, Димитър Воев – една от най-ярките, загадъчни и провокативни фигури на българската алтернативна музикална сцена от края на 80-те и..