Артисти дискутираха на тема "Как театърът разказва днес" ден преди връчването на наградите "Икар"

Близо две десетилетия след началото на новото хилядолетие сякаш не повтаряме с толкова голяма увереност една от мантрите на постмодерността - че всички истории са вече разказани и че могат само да бъдат повтаряни. Удоволствието от разказването на истории, откривателският нюх за търсене на нови сюжети се завръщат отново в театъра. Тези тези обединиха участниците в днешната дискусия, в която се включиха предимно режисьори, направили едни от хитовите спектакли този сезон. Явор Гърдев стои над постановката "Чамкория" на сцената на Театър "199" по едноименния роман на Милен Русков. Самият Гърдев, казва, че е привърженик на свръхинтерпретацията на текста и че е напълно възможно част от цялото да даде представа за произведението:

"Човечеството се върна към традиционния си начин да образува смисъл, а именно чрез разказ. Това възвръщане сега, то е очевидно и то е свързано с някакъв дух на времето, с общ и политически, и социален процес, и затова ми се струва, че ние никога всъщност не сме излизали толкова много, а по-скоро бяхме силно изкушени от това да си правим илюзия, и то такава силна, колективна илюзия, че такова връщане към разказа няма да има. Завоят в България не беше много силен и от тази гледна точка разказът, в случая един белетристичен разказ, който е пренесен в театъра, на мен ми се струва ортодоксално мейнстрийм по тотално категоричен начин. В него няма абсолютно нищо алтернативно освен това, че - и това, което за мен е интересния феновен и според мен, голямо постижение на белетриста Милен Русков, че той сам в себе си е драма, но аз твърдя, че неговият монолог, неговият белетристичен нератив е драма сама по себе си. Той е драматичен и няма нужда от драматизиране в този смисъл. Той има нужда само от много голяма степен на съкращение. Мога и точно да кажа относително колко. Става дума 196 800 думи, редуцирани до 18 400".

Според театроведа Камелия Николова, съвременният театър се завръща към разказа. Тя открива и още една тенденция. Тя е европейска и е свързана с визуализацията:

"Това е от една страна един силно визуален театър. Един театър, който много силно разчита на образа и който съвсем адекватно и естествено така да се каже, се вписва в днешната култура, в която ние искаме или не искаме се движим сред образи, мислим основно чрез образи, възприемаме света преди всичко чрез образи. Просто съвременният свят е такъв. От една страна в този смисъл театърът, който е минал в своето развитие едно силно време на вглеждане в образа, на работа чрез образа, на използването на образността като инструмент, той използва това свое наследство, това свое богатство и бихме могли да кажем, че го прави силен елемент от спектакъла".

Камелия Николова се интересува и от темата за ролята на актьора и даде пример с Деян Донков за участието му в постановката "Палачи" по Мартин Макдона в театър "София", режисиран от Стоян Радев:

"Аз гледах представлението два пъти, защото много харесвам пиесата, харесвам работата на екипа, но Деян в първото представление, което гледах, някак си ми се видя много неравен и някак си имаше какво да се до уточнява. В следващото представление, което гледах, видях вече един съвършено различен или доста друг Деян Донков, който спокойно и уверено, като актьор-майстор, преминаваше от едната територия в другата, от желанието на своя персонаж да разказва истории и самото разказване на историята на този персонаж".

Самият Стоян Радев също се включи в дебатите и отдаде разликата в играта на Деян Донков на претовареност:

"Когато преди това е играл Калигула, е по-неравно, а когато си е починал е по-сигурно. Това е историята на българския репертоарен театър и добрите актьори, които са, така да се каже разпънати между четири до понякога шест коня, които ги дърпат в различни посоки, но аз искам да кажа така - в една седмична тяхна програма нека им прощаваме, ако не знаят къде са и откъде да започнат".

Дискусията, организирана от Гилдията на театроведите и драматурзите към Съюза на артистите в България, се случва в навечерието на утрешния Международен ден на театъра 27 март, когато в Народния театър ще бъдат връчени годишните награди "Икар".