"Даньова мама думаше" - емблематичната народна песен има автор. Създадена е от народната певица Мария Балтаджиева /1936-2012/.
Във фонда на радиото се пазят няколко интервюта с Мария Балтаджиева, в които тя споменава Йорданка Илиева - жената, която и разказва историята за майката със седемте хайдушки чеда.
"Една моя много голяма почитателка - леля Дани, която живее в Америка, но вече не е между нас, тя ми разказа за нейна пра-прабаба или някаква родственица, че е имала седем сина, които са станали хайдути. Майката с нетърпение ги е очаквала да им направи сватбите, но те не са се завърнали. Тя ми разказа тази история и ме помоли да я претворя в песен, като запазя цялата гама от лиризъм и драматизъм. И действително доста време мислих върху това, което тя ми разказа, докато се получи "Даньова мама". Не ми е трудно да кажа, че създаването на песни ми е дадено от Бога. Имам дарование да правя и текст, и музика. Аз не съм многообхватна певица, която да има богат репертоар. Но аз се гордея с песните, които съм създала и ще оставя след мен, разказва Мария Балтаджиева.
Песента е записана в Българското национално радио през 1993 г.Даньова мама думаше:
- Даньо ле, синко, Даньо ле,
кандисах, мама, сандисах
от бащините ядове,
от бащините кахъри.
Кандисах, мама, сандисах,
юнашки глави да крия
и остри саби да трия.
Когато бяхте в люлка
баща ви мене остави,
хайдутин, мама, той стана,
пък аз - с дребни дечица.
Седем съм люлки люляла,
много съм нощи не спала,
много съм сълзи проляла,
че вази, мама, да отгледам,
на вази да се порадвам.
Кърмих ви, мама, откърмих,
когат' ви майка отгледах
и вий Балкана хванахте.
И вий хайдути станахте,
и мене сама оставихте.
Елате, мама, елате,
сватбите да ви направя,
на снахи да се порадвам.
На снахи да се нагледам
и дребни внуци да отгледам.
Чуйте още за историята на песента, разказана за слушателите на "Рано в неделя" от Ива Валентинова, в звуковия файл.
За да изпиташ щастие, трябва да положиш усилия, а само ако полагаш усилия, можеш да живееш достойно, казва един от най-уважаваните алпинисти в Страната на баските, Хуанхо Сан Себастиан. Българската публика го познава като гост на Банско филм фест през 2022 г. Роден е в Билбао през 1955 г. През 1979 г. прави първите си изкачвания в Алпите и в..
В звуковия файл можете да чуете рубриката от 3 август 2025. Водещ - Даниела Якова
В епоха, в която общуваме с докосване на екран, радиолюбителите ни напомнят, че понякога най-смисленият разговор започва със... сигнал, изпратен в тишината . На 5 юни 1926 г. е основано Сдружение "Български радиоклуб“, който събира любители на радиото. Това е само една година след основаването на Международната радиолюбителска организация..
Второ стадо зубри започна своя нов живот в Източните Родопи. То е част от амбициозния проект на фондация „По-диви Родопи“ да възстанови популацията на вида, изгубен за България през средните векове. Зубрите пристигнаха в района в края на юни и съвсем скоро ще бъдат пуснати на свобода в дивата природа. В момента в Източните Родопи живеят над 30..
Чували ли сте за мети сокак, за шишане, бойлия или тромбон. Може и да сте ги срещали някъде в историческите извори, но не и в ежедневието. Това са названия на оръжия от 18 и 19 век. Кореспондентът ни в Сливен Стоян Радев ни среща с един местен колекционер на оръжия от това време – Йордан Янев, който освен, че колекционира такива оръжия, изнася..
Във видинското село Ракитница традициите оживяха с провеждането на първия международен фолклорен фестивал „Кодица“, който събра състави от България, Сърбия и Румъния. Събитието се превърна в празник на фолклора в региона, където музика, танци и обичаи преминаха отвъд граници и поколения. Сред най-вдъхновяващите фигури беше Тодор Михайлов –..
Страната ни вече съхранява слънчева енергия в батерии, които са частни инвестиции . На сайта на ЕСО в оперативните данни се показва енергията,..
Русия винаги е измервала себе си спрямо великата сила на деня. Това обясни пред БНР Елена Поптодорова, бивш посланик на България в САЩ и основател на..
Системата на опазване на недвижимото културно наследство е абсолютно разрушена . Това заяви пред БНР арх. Петър Петров, бивш директор на Националния..