Александър Велев: Няма да се загубят ценни записи на БНР след пороя

"Златният фонд на БНР има своя бекъп, който се пази в хранилището в Боровец. Започнахме и продължаваме дигитализация на целия Златен фонд. Освен на ленти, вече ще имаме и на дигитален носител записите, които пазят паметта на България", увери той. 

Според проучване на института за изследване на журналистиката "Ройтерс", най-много българи вярват на БНР като източник на достоверна информация. Александър Велев подчерта, че обществените радио и телевизия в цяла Европа се характеризират с това, че имат най-високо доверие:

„Това е трайна тенденция. В морето от лъжливи новини, от неточна и некоректна информация, общественото радио и телевизия се отличават с това, че при тях информацията е проверена, че в ефир не може да излезе нещо, което не е проверено и не е сигурно, че е така. Другото нещо е навикът за слушане на новините от Радиото и Телевизията“.  

Основното правило в журналистиката е информацията да бъде проверена. Един път непроверена информация води до срив в доверието, подчерта той.

Генералният директор на БНР отчете ръст от около 10% на потребителите на БНР в Интернет за последната година. Той посочи, че освен текст, в сайта на Радиото могат и да се слушат новините.

„Това е част от доверието, което се изгражда. Когато искаш да провериш нещо, не е необходимо да чакаш до следващата емисия, а ще имаш възможност в Интернет да го направиш. Все повече и повече акцентът се слага върху Интернет присъствието ни, върху разширяване на формите на присъствие в Интернет пространството. Нещо много интересно е това, че аудиторията в Интернет и тази, която е на традиционния начин на слушане, не съвпадат. Има едно неприпокриване, т.е. има възможност от ефира да се преместват потребители в Интернет и обратно от Интернет да ги насочим към ефира – това е нашата задача. Сега започваме програма, с която ще наблегнем на дигиталния маркетинг“, каза Александър Велев.

Директорът на БНР посочи и кое отблъсква аудиторията от слушане на новини:

"Отмина времето на тези големи осведомителни бюлетини, които правят националните телевизии. В Германия централната емисия е 15-30 мин. Кой има възможността в днешно време да седи 1 час пред телевизора. Другото, което отблъсква хората, според мен, е това, че ние ги заливаме с отрицателна информация много често. Мисля, че ние го променихме това в новините на БНР до голяма степен. Тази отрицателна информация – за катастрофи, за загинали, насажда в хората негативно чувство. Това кара хората да не вярват на новините и да не ги харесват".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.