Роня Кемпин: Отделен бюджет за еврозоната не значи, че останалите ще са пренебрегвани

Германия винаги е застъпвала тезата, че отделен бюджет за еврозоната не означава, че страните извън нея ще бъдат пренебрегвани. Така изследователят на ЕС д-р Роня Кемпин коментира за "Събота 150" решението на Ангела Меркел и Еманюел Макрон и опасенията, че общ бюджет на страните, въвели единната валута, е първа стъпка към "Европа на две скорости".

„Тази опасност съществува отдавна. Страните извън еврозоната се притесняват, че със създаването на отделен бюджет за еврозоната разделението в Европа ще бъде затвърдено. Аз обаче не споделям тези страхове. За сега е ясно, че Германия и Франция поставят само основата на такъв бюджет. Детайлите обаче все още не са ясни, а те са предмет на преговори не само между двете страни, а и с Европейската комисия. И още нещо - Германия винаги е застъпвала тезата, че отделен бюджет за еврозоната не означава, че страните извън нея ще бъдат пренебрегвани. Така че не споделям тези опасения“.

Все по-често се чуват изказвания на най-високо политическо равнище, че обединена Европа е застрашена, че трябва да бъде спасен ЕС. Ангела Меркел се опитва да постигне точно това, да спаси ЕС, подчерта д-р Кемпин и допълни:

„И в това се крие основната й разлика с френския президент Макрон. Той се стреми към обособяването на ядро, на един своеобразен европейски авангард. На това мнение са между другото и популистите, които смятат, че така Европа би била по-гъвкава и по-ефективна. Макрон не иска да чака, всички държави-членки да се изкажат по проблеми, които трябва да бъдат решени, а иска решенията да се взимат по-бързо и по-експедитивно от една малка „ударна“ група. Германският канцлер се противопоставя на такова развитие, и иска да запази ЕС във формата, в който е сега - 28 страни-членки, скоро с една по-малко. Защо да се отказваме от този ЕС, само защото в момента антиевропейската крайна десница печели временна подкрепа в някои държави? Меркел иска да изчака, махалото да се върне обратно към проевропейското настроение, което дълги години беше характерно за Стария континент“.

Въпреки значителния отлив на бежанската вълна към Европа, миграционната политика е на път трайно да разедини ЕС. Разликата с 2015 г., пикът на бежанската криза, когато тази опасност се появи, е възходът на крайната десница в Европа. Вътрешните министри Хорст Зеехофер в Германия, Херберт Кикл в Австрия и Матео Салвини в Италия са крайнодесни политици, представители на онези три държави, които австрийският канцлер нарече „ос на желаещите“ да се справят трайно с миграционния наплив, затваряйки европейските граници. На този „тристранен пакт“ дори му се удаде да измести от фокуса на вниманието радикалните реформи в ЕС, за които тази седмица се договориха германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон. А именно - отделен бюджет за еврозоната, предвестник на „Европа на две скорости“, разширяване на правомощията на Европейския стабилизационен механизъм и превръщането му в Европейски валутен фонд, по аналогия на Международния валутен фонд, и отказ от единодушните решения на ЕС във външната и отбранителната политика.