Поетът Матей Шопкин: Без поетите, светът ще бъде скучен

Своите стихове поетът Матей Шопкин пише първо с молив. След това ги преписва на пишеща машина. От звука на буквите върху листа усеща ритъма и римата и решава дали стихотворението се е получило или не. За твореца „няма лесно писане, когато има чувството за отговорност.” А вдъхновението идва, когато си надвесен над листа. Понякога и една дума може да отключи стиха. В една мъглива вечер, когато Матей Шопкин не се чувствал особено добре, един поздрав от близък приятел :„Здравей, поете!” го извежда от мрачното настроение и още същата вечер написва стихотворението „Здравей, поете”, което дава основата на едноименната стихосбирка. Авторът е особено взискателен към всеки стих, както и при „композицията” на всяка стихосбирка. Преди години е писал най-вече през нощта, но сега пише и през деня. Въпреки че и до днес му се случва да стане нощем от леглото, за да запише стиховете, които са „прозвънили” в главата му.

Думите от едно писмо на Христо Ботев, в което той казва: „Който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и Отечеството си!”, са като символ в поезията на Матей Шопкин. Любовта на твореца към род и Родина са съдбовни за него. Той пише за своето родно място село Долна Липница, за полята, цветята в градината, за житата, слънчогледите  и кончетата, които е яздил като малък. И до днес поетът често се връща в  родния си дом, както и в любимото Търново, където е завършил Строителния техникум – отдел „архитектура”. Любовта му към архитектурата е неговата първа неосъществена любов. Не една и две са стихосбирките, посветени на Търново. А до този момент Матей Шопкин има над 50 книги. Големият български писател Николай Хайтов е казал: „Матей Шопкин е най-родолюбивият български поет след Иван Вазов.”

„Една добра дума, един благороден жест и една усмивка!” – това е нужно, според твореца, на един поет. А той самият е превърнал доброто в своя мисия. „Истинският българин е добър човек” – убеден е поетът.  Една от стихосбирките на Матей Шопкин е озаглавена именно „Добрата дума”. По природа авторът е оптимист. Вярва, че ще „оттекат тези мътни води” на времето, в което живеем. Вярва и в младата българска поезия, както и в духовността на българина. Убеден е, че „доброто ще спаси света”, ако се променят малко думите на големия руски писател  Достоевски. Тъй като, според него, „... красотата и добротата са сестри.”