Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мила Милчева кодира в бижута древната символика на българската шевица

В шевиците са запазени първите знаци на древните хора, още преди буквите и писмеността, има общо между шевицата и татуировките

Снимка: Личен архив

Журналистка от Велико Търново е един от съвременните пазители на традиционната българска шевица. Мила Милчева изработва уникални бродирани бижута по изключително прецизна и сложна технология. Накитите й пресъздават шевицата и вплетените в нея кодове на българските езически и вярвания и фолклорни мотиви.

Бижута на Мила Милчева притежават хора от Съединените щати до Австралия. Наскоро колие и обеци с шевицата „Лазарки“, изработени от великотърновската майсторка, получи и певицата Ищар при концерта си в Пловдив.

В българските шевици се крият древни символи. Слънчевият знак, с който старите българи са изобразявали раждането на младия бог, което отбелязваме с коледните празници, е част от орнаментиката на везмото, завещано ни от баби и прабаби. По бродирането я запалила преди 30 години нейна леля, за която казвали, че е една от най-добрите български гобленарки. От няколко години Мила Милчева се е отдала на изкуството на българската шевица и претворяването й в бижута с техниките на микробродерията.

„По времето, когато аз започнах да правя бродирани бижута, почти никой в България не се занимаваше или бяха единици жените, които се занимаваха с подобно нещо. В момента ситуацията е коренно различна“, разказва Мила Милчева.

Бижутата са нов живот за българската шевица

Нарича бродирането на бижута „красива епидемия“, тъй като съчетаването на бижута с българска шевица й дава нов живот. „По принцип работя с настолна лупа, защото бодчетата, които се правят, са толкова малки, че няма как да се направи, ако няма увеличение на материята“, споделя тънкости от технологията Мила.

По думите й, микробродерията с българска шевица се оказва интересен вариант, защото позволява богатата шевица българска, съчетаваща понякога няколко мотива, много цветове и различни геометрични форми, да се събере в малко пространство. „Като нарисувани стоят тези бижута, дори понякога хората не разбират, че това е бродерия. Случвало се е да ме питат това рисувано ли е, декупаж ли е“, допълва Мила Милчева.

Шевицата все по-често се появява като детайл в дрехи, аксесоари, бижута, мебели и други елементи от бита в търсене на българските ни корени и усещането за приемственост към род и традиции.

Шевицата е като брод във времето и пространството

Мила МилчеваМила Милчева бродира не само с ръцете и очите, а и с душата си - в търсене на своя брод през времето:

„Аз като един филолог обичам често да търся етимологията на думите и един път, докато бродирах, се замислих откъде идва думата бродерия. Противно на всички езиковедски правила, аз си намерих моето обяснение. За мен бродерия се свързва с брод. Аз действително бродя във времето и в пространството. Когато започна да шия, изпадам в състояние, подобно на медитация.“

„Традиционните български цветове в шевицата са червено, зелено, синьо и тъмно червено. Много рядко се използва жълто. В някои краища от България традиционният цвят е черното, както е при капанските шевици“, разкрива още майсторката.

Мила Милчева не само бродира, но се е посветила и на проучването на знаците и кодовете в българската шевица и преоткрива наученото във Великотърновския университет от проф. Анчо Калоянов в часовете по фолклор.

В българските шевици е закодирана богата информация

А българските шевици са носители на богата информация. Един от мотивите от българската шевица - елбетицата, съчетава осемте посоки на света, свързва се със слънцето.

„Елбетицата е невероятен символ, олицетворява хармонията в природата, в човешките отношения. Другият изключително интересен за мен символ е свастиката, негативно натоварен от присъствието в хитлеристкия режим, а в действителност е един от най-древните символи, който също се свързва със слънцето. Наименованието идва от санскрит и означава „да бъде добро“. Свастиката е една от най-позитивно натоварените фигури в българската шевица.“

В шевиците са запазени първите знаци на древните хора, още преди появата на буквите и писмеността. Има много общо между татуировките и шевицата – в двата случая имаме пробиване на тъканта, изтъква  майсторката. В единия случай - плътта, кожата, а в другия - плата.

Пробиването на тъканта е действие, което изразява оплождането. За да се роди новият живот, тъканта, плътта трябва да бъде прободена. Оплождането е продължението на рода, продължението на традицията, казва Мила Милчева и описва друг свой любим мотив – канатицата, който заимства от чергите на баба си от Тетевенския край.

„Това е, може би, един от най-важните символи, които се свързват със семейството, продължението на рода и при строго определена и закономерна последователност е изграждан този мотив в шевицата. Зависи от броя на триъгълниците, от това как са допрени, това означава дали момичето е женено, дали скоро ще сключва брак, има продължение на рода, колко деца има. За това канатицата претърпява развитие.“

„Има един мотив, който се нарича пиле, пилетата в гнездо. Шия, шия тези пилета и установявам, че тези пилета ми приличат на коне и започнах да мисля, че нещо изкривено в моето съзнание има – има пиле, пък отдолу се шият не пилешки крака, а копитца. Доста се заинтригувах, докато попаднах на едно изследване, което много ясно обяснява, че някъде назад в индоевропейските народи има схващането, че пилето и конят всъщност са едно зооморфно същество. Пилето е съпровождало слънцето през деня, а конят – през нощта.“

Още за изкуството на Мила Милчева слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В рубриката "Горещи сърца" гостува Росен Рашев - Рошпака

Ярки, весели, неочаквани и причудливи, също като своя автор, са платната на Росен Рашев – Рошпака, който е виден представител на наивизма в съвременната българска живопис. Той е на 55 години, роден е и твори във Враца. С четка и боички – от малък Още от детската градина Росенчо, както го наричали учителките, бил най-сръчното дете. Попълвал без..

публикувано на 23.11.25 в 06:13
Ю Несбьо

Ю Несбьо, ексклузивно за БНР: Писателят трябва да се доближи до всичките си персонажи

Книгите му са преведени на повече от 50 езика. Продадени са в над 60 милионен тираж. Ю Несбьо е известен като "Краля на скандинавския ноар" .  Негова емблема в криминалния жанр е инспектор Хари Хуле, а в България писателят дойде, за да представи романа си "Кръвни връзки". Продължение на успешното заглавие "Кралството", новата книга..

публикувано на 18.11.25 в 07:00
Надя Попова

Надя Попова за невидимите нишки между преживяното и въображението

Отваряме страница, в която думите са преживени . Страница, през която ще се опитаме да навлезем в един свят, където поезията е житейската съдба е изстрадана и осветена отвътре. Гост на БНР е Надя Попова - поетеса със силен вътрешен глас, преводач с изключителен усет към нюанса, редактор, който десетилетия пази и пренася литературната памет . Един..

публикувано на 17.11.25 в 13:46

Проф. Ивайло Търнев: Най-важната ценност е добротата

Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..

публикувано на 16.11.25 в 04:42

18-годишен столичанин с мисия: Младите трябва да са гласът на своя град!

В рубриката " Горещи сърца"  ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал",  казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..

публикувано на 09.11.25 в 06:10
Мавзолеят на княз Александър I Батенберг в София.

Милена Бордън за идеята да има паметник на княз Александър I Батенберг

През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг.  След смъртта на княз Александър I..

публикувано на 06.11.25 в 15:00
Тодор Стефанов

Джаз музикантът Тодор Стефанов: Реалността в България извиква чувство на тъга

В "Нощен Хоризонт" ви срещаме с изявения български джаз музикант Тодор Стефанов . Той е завършил Кралската консерватория в Брюксел - специалност "Поп и джаз музика". От 23 години гради музикална кариера в Белгия - свири в клубове, участва в джаз фестивали, композира и преподава музика в British School в Брюксел. "За тези, които..

публикувано на 03.11.25 в 12:10