Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мила Милчева кодира в бижута древната символика на българската шевица

В шевиците са запазени първите знаци на древните хора, още преди буквите и писмеността, има общо между шевицата и татуировките

Снимка: Личен архив

Журналистка от Велико Търново е един от съвременните пазители на традиционната българска шевица. Мила Милчева изработва уникални бродирани бижута по изключително прецизна и сложна технология. Накитите й пресъздават шевицата и вплетените в нея кодове на българските езически и вярвания и фолклорни мотиви.

Бижута на Мила Милчева притежават хора от Съединените щати до Австралия. Наскоро колие и обеци с шевицата „Лазарки“, изработени от великотърновската майсторка, получи и певицата Ищар при концерта си в Пловдив.

В българските шевици се крият древни символи. Слънчевият знак, с който старите българи са изобразявали раждането на младия бог, което отбелязваме с коледните празници, е част от орнаментиката на везмото, завещано ни от баби и прабаби. По бродирането я запалила преди 30 години нейна леля, за която казвали, че е една от най-добрите български гобленарки. От няколко години Мила Милчева се е отдала на изкуството на българската шевица и претворяването й в бижута с техниките на микробродерията.

„По времето, когато аз започнах да правя бродирани бижута, почти никой в България не се занимаваше или бяха единици жените, които се занимаваха с подобно нещо. В момента ситуацията е коренно различна“, разказва Мила Милчева.

Бижутата са нов живот за българската шевица

Нарича бродирането на бижута „красива епидемия“, тъй като съчетаването на бижута с българска шевица й дава нов живот. „По принцип работя с настолна лупа, защото бодчетата, които се правят, са толкова малки, че няма как да се направи, ако няма увеличение на материята“, споделя тънкости от технологията Мила.

По думите й, микробродерията с българска шевица се оказва интересен вариант, защото позволява богатата шевица българска, съчетаваща понякога няколко мотива, много цветове и различни геометрични форми, да се събере в малко пространство. „Като нарисувани стоят тези бижута, дори понякога хората не разбират, че това е бродерия. Случвало се е да ме питат това рисувано ли е, декупаж ли е“, допълва Мила Милчева.

Шевицата все по-често се появява като детайл в дрехи, аксесоари, бижута, мебели и други елементи от бита в търсене на българските ни корени и усещането за приемственост към род и традиции.

Шевицата е като брод във времето и пространството

Мила МилчеваМила Милчева бродира не само с ръцете и очите, а и с душата си - в търсене на своя брод през времето:

„Аз като един филолог обичам често да търся етимологията на думите и един път, докато бродирах, се замислих откъде идва думата бродерия. Противно на всички езиковедски правила, аз си намерих моето обяснение. За мен бродерия се свързва с брод. Аз действително бродя във времето и в пространството. Когато започна да шия, изпадам в състояние, подобно на медитация.“

„Традиционните български цветове в шевицата са червено, зелено, синьо и тъмно червено. Много рядко се използва жълто. В някои краища от България традиционният цвят е черното, както е при капанските шевици“, разкрива още майсторката.

Мила Милчева не само бродира, но се е посветила и на проучването на знаците и кодовете в българската шевица и преоткрива наученото във Великотърновския университет от проф. Анчо Калоянов в часовете по фолклор.

В българските шевици е закодирана богата информация

А българските шевици са носители на богата информация. Един от мотивите от българската шевица - елбетицата, съчетава осемте посоки на света, свързва се със слънцето.

„Елбетицата е невероятен символ, олицетворява хармонията в природата, в човешките отношения. Другият изключително интересен за мен символ е свастиката, негативно натоварен от присъствието в хитлеристкия режим, а в действителност е един от най-древните символи, който също се свързва със слънцето. Наименованието идва от санскрит и означава „да бъде добро“. Свастиката е една от най-позитивно натоварените фигури в българската шевица.“

В шевиците са запазени първите знаци на древните хора, още преди появата на буквите и писмеността. Има много общо между татуировките и шевицата – в двата случая имаме пробиване на тъканта, изтъква  майсторката. В единия случай - плътта, кожата, а в другия - плата.

Пробиването на тъканта е действие, което изразява оплождането. За да се роди новият живот, тъканта, плътта трябва да бъде прободена. Оплождането е продължението на рода, продължението на традицията, казва Мила Милчева и описва друг свой любим мотив – канатицата, който заимства от чергите на баба си от Тетевенския край.

„Това е, може би, един от най-важните символи, които се свързват със семейството, продължението на рода и при строго определена и закономерна последователност е изграждан този мотив в шевицата. Зависи от броя на триъгълниците, от това как са допрени, това означава дали момичето е женено, дали скоро ще сключва брак, има продължение на рода, колко деца има. За това канатицата претърпява развитие.“

„Има един мотив, който се нарича пиле, пилетата в гнездо. Шия, шия тези пилета и установявам, че тези пилета ми приличат на коне и започнах да мисля, че нещо изкривено в моето съзнание има – има пиле, пък отдолу се шият не пилешки крака, а копитца. Доста се заинтригувах, докато попаднах на едно изследване, което много ясно обяснява, че някъде назад в индоевропейските народи има схващането, че пилето и конят всъщност са едно зооморфно същество. Пилето е съпровождало слънцето през деня, а конят – през нощта.“

Още за изкуството на Мила Милчева слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Лицата на Брюксел в романа на Ирина Папанчева "Брюксел, разголен"

Романът на Ирина Папанчева "Брюксел, разголен" е сред заглавията в лятната кампания "1 град, 19 книги" на обществените библиотеки в Брюксел.  Българката живее в Белгия и има шест романа, детска книга, пише и разкази. За първото си пътуване до столицата тя си спомня: "То беше през февруари 2003 г., когато отидох на стаж в Европейския..

публикувано на 22.07.25 в 14:38
Гергана Дилова в Африка

Гергана Дилова пътува до Африка с различни каузи

Преподава италиански език, танцува балет, занимават я проблеми с околната среда, различни изкуства са част от живота й.   Това е Гергана Дилова, с която ви срещаме отново след поредното й пътуване в Африка. Този път то е различно, защото не става дума само за пътешествие, а за кауза. Там тя се чувства свободна и помага на икономиката, на..

публикувано на 20.07.25 в 06:26
Теди Кацарова

Теди Кацарова: В живота навсякъде има позитивност, въпросът е да не влизаме в ниските вибрации на негативизма

"Най-важното за мен е , както на мен са ми подали ръка преди време,  някой да повярва в теб ! Да ти каже, че можеш да успееш, че можеш да го направиш, да ти даде този първоначален тласък, който да ти даде тази увереност, че ти може да успееш .  Това е особено важно за децата . На "Цветен Камертон" се изявяват толкова талантливи деца.  Жалко е,..

публикувано на 17.07.25 в 09:57
 Жозе Луиш Пейшото

Португалският писател Жозе Луиш Пейшото: Писането е постоянно предизвикателство

Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..

публикувано на 14.07.25 в 21:05
 Петър Станимиров

Петър Станимиров за това как се живее като художник

Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" .   За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..

публикувано на 13.07.25 в 19:00
Катя Зографова по време на Литературна разходка в София

Катя Зографова по стъпките на Вазовия стих "корони ази не възпявам" в "Нови хроники на Вазовия род"

На 9 юли се навършиха 175 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов.  Пуснаха сребърна монета за 175 години от рождението на Иван Вазов В Берковица продължават инициативите за 175-ата годишнина от рождението на Вазов "Душеспасително е делото на патриарха, за да оцелее българския дух, да имаме..

публикувано на 13.07.25 в 08:10