Брекзит: Годината започна с буря и завърши с буря, но политическа

2018 година започна с буря над Британските острови. Не политическа буря, просто бурята „Елинор“ връхлетя със над 160 километра в час. Но депутатите бяха още в коледна почивка, без да подозират каква политическа буря ще се развихри по-късно през годината. С леки промени в кабинета, с дежурното мрънкане на външния министър Борис Джонсън, с потушаване на първия реален бунт в редиците на торите за политиката на премиера, Тереза Мей навлезе бодро в новата година:

„Моят избор е много лесен. Да поемем отново контрол върху нашите пари, върху нашите граници и върху нашите закони. Искаме възможно най-добро споразумение за свободна търговия с ЕС, което ще бъде добре за пазара на труда във Великобритания, но и което ще ни даде възможност да сключваме свободни търговски споразумения по света“.

Още тогава мнозина се запитаха как и вълкът ще бъде сит и агнето цяло. И при подновяването на преговорите с ЕС през март стана ясно, че може да има сериозен проблем с ирландската граница. Мей бе категорична, че предложението на ЕС за оставането на Северна Ирландия под някаква форма в митническия съюз е неприемливо, защото това нарушава териториалната цялост на Обединеното кралство.

Инцидентът с отравянето на руския шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Солсбъри на 4 март временно отклони вниманието на британците от Брекзит.

На масата за преговори в Брюксел Великобритания и ЕС се споразумяха за преходния период след Брекзит, за правата на гражданите и размера на сметката по развода, но сделка за Северна Ирландия не бе постигната. В опит да успокои брекзитиърите, че страната няма да остане в митническия съюз Тереза Мей заяви:

„Ние ще напуснем митническия съюз. Искаме да дадем гаранции, че ще имаме независима търговска политика. Искаме да сме сигурни, че няма да има твърда граница между Северна Ирландия и Ирландия. Но има различни варианти за постигането на тези цели“.

И се започна с вариантите. На хоризонта се появи предложението на Брюксел за така наречената „предпазна клауза“ за ирландската граница - застраховка срещу твърда граница в случай, че не бъде постигнато търговско споразумение навреме, като Северна Ирландия остане за известен период в митническия съюз. С резерви идеята бе приета от Тереза Мей, но сериозно критикувана от хардлайнерите сред торите и северноирландските юнионисти.

Мей потушаваше бунт подир бунт в нейната Консервативна партия и в правителството. На изключително важното маратонско заседание в Чекърс - лятната резиденция на премиера, бе взето колективно решение за бъдещите отношения на Обединеното кралство с ЕС, което премиерът да може да представи в Брюксел, за да продължат преговорите. Но не минаха и два дни и в рамките на едно денонощие две от символичните лица на „твърдия Брекзит“ - Дейвид Дейвис и Борис Джонсън -  подадоха оставки, предизвиквайки хаос в редиците на торите. Ето какво каза Дейвис:

„Най-добрият човек да свърши тази работа е някой, който наистина вярва в стратегията на премиера. Това не съм аз“.

Мей продължи напред с нов министър за Брекзит - Доминик Рааб, и на външните работи - Джеръми Хънт. В цялата тази суматоха тя посрещна и изпрати американския президент Доналд Тръмп на фона на големи обществени протести срещу визитата.

Иначе, още от началото на годината верните привърженици за оставане на Обединеното кралство в ЕС не престанаха с бденията пред парламента и искания Брекзит да бъде спрян. Роди се ново движение - „Гласът на народа“, включващо представители на различни партии, включително депутати, които искат втори референдум.

Мей междувременно се прочу като танцьорка по време на тридневна обиколка в Африка, а клиповете с нейния уникален, меко казано, танц обиколиха света.

Докато Мей танцуваше с африкански ученици, в Брюксел чакаха адекватни предложения за бъдещите отношения, защото плановете от Чекърс не се харесаха в Европа. Главният европейски преговарящ Мишел Барние дори заяви, че „планът от Чекърс е мъртъв“. Това наля допълнително вода в мелницата на евроскептиците. За първи път постъпиха писма с искане за вот на недоверие в партийния лидер. Необходими обаче бяха 48, за да се задейства процедурата.

На срещата на европейските лидери в Залцбург Тереза Мей не успя ги убеди в нейния план, който „няма алтернатива“, както тя обича да казва. Кризата с „предпазния механизъм“ дори се задълбочи. Мей се върна от Залцбург с празни ръце и обидена:

„През целия този процес аз се отнасях към ЕС само с респект. Това се очаква и от ЕС. В тази крайната фаза на преговорите е неприемливо просто да се отхвърлят предложенията на другата страна без обяснение и без контрапредложения. Така че сега ние очакваме да чуем от ЕС какви са реалните проблеми и какви са алтернативите, за да ги обсъдим.“

Приемливите предложения обаче се очакваха от Лондон, не от Брюксел. Все пак Обединеното кралство иска да напусне ЕС, а не обратното.

Годишният конгрес на торите започна с въпрос дали Мей продължава да упражнява контрол в партията или хора като Джонсън са готови да оспорят лидерството й. Преди конгреса Мей оправи призив за обединение, но в контра реч, не в централната зала, Джонсън каза крилата фраза: „Сега е времето да отхвърлим плана от Чекърс!“

Феновете му продължиха да я повтарят, но последната дума беше на премиера. Прочулата се вече като танцуваща кралица Тереза Мей излезе подобаващо на подиума за заключителната реч: „Никой не желае добра сделка повече от мен. Но това никога не е означавало сделка на всяка цена. Великобритания не се страхува да напусне без сделка, ако трябва.“

Излизането без сделка отново бе размахано, но иначе мнозинството от делегатите подкрепиха Мей.  Джонсън не успя да направи впечатление, претърпя поражение и се скри.

Седмица след злополучната среща в Залцбург премиерът се яви за първи път в парламента пред депутатите на фона на растящ натиск да промени нейния курс.

Депутатите поискаха гаранции, че „предпазният механизъм“ няма да остави страната за неопределен период в митническия съюз. Брюксел между другото смекчи позицията си с готовност да приеме оставането на цялото Обединено кралство в митническия съюз за определено време, а не само на Северна Ирландия, за да не се дразнят юнионистите, че ще бъдат третирани по различен начин. След постоянни контакти с Брюксел и последвало драматично 5-часово заседание към края на ноември Мей обяви, че „сделката е на една ръка разстояние“. Но някои министри не бяха доволни и последва нова вълна от оставки, начело с Доминик Рааб, който заяви, че не може да подкрепи безсрочно продължаване на „предпазния механизъм“. Така в рамките на шест месеца си заминаха двама министри за Брекзит. Вълната от недоволство срещу сделката на Мей бе ясно изразена в парламента с нападки от всички страни на политическия спектър, което означаваше, че дори да бъде одобрена в Брюксел, шансът сделката да мине в парламента е минимален. Математически сметката не излиза в полза на Мей.

Йън Блекфорд от Шотландската национална партия: „Премиерът се изправи днес пред нас в опит да ни продаде сделка, която вече е мъртва“.

 Но в познат стил Тереза Мей отстоя позицията си в поредица от словесни битки в Камарата на общините, че нейната сделка е единствената в национален интерес. На 25 ноември сделката бе одобрена от европейските лидери на извънредна среща на високо равнище в Брюксел. Но както е добре известно, истинската битка за Брекзит не е в Брюксел, а в Лондон и Мей се завърна в родината си с трудната задача мъртвата й сделка да бъде одобрена в парламента. Насрочена бе дата за гласуване - 11 декември и 5 дни за дебати.

По същото време в безпрецедентно гласуване депутатите признаха правителството за виновно в неуважение към парламента, след отказа да публикува пълния текст на правния анализ за Брекзит. Властите бяха задължени да го направят, а от текста стана ясно, че действието на „предпазния механизъм“ не може да бъде прекратено едностранно от Великобритания и страната може да остане завинаги в митническия съюз. Пламенно Тереза Мей поведе нова битка да убеждава депутатите, че мярката ще е само временна.

Ден преди гласуването обаче тя прекрати дебатите, отмени вота и с аргумента, че се е вслушала в загрижеността на депутатите за „предпазния механизъм“, но по-скоро загрижена, че ще загуби вота, замина за Брюксел да предаде тези тревоги на европейските лидери с идеята да получи допълнителни гаранции, че „предпазният механизъм“ ще бъде временен. Чашата на търпението обаче сред брекзитиърите преля, те събраха необходимите гласове за внасяне на вот на недоверие в Мей като партиен лидер и още същата вечер вотът се състоя.

Мей пак оцеля, както се очакваше, но броят на гласувалите срещу нея депутати потвърди съмненията, че сделката е обречена. В Брюксел на Мей бе заявено категорично, че сделката не може да бъде предоговаряна, но ЕС е готов да предложи допълнителни политически гаранции, че „предпазния механизъм“ ще е временен. Това обаче не е достатъчно за британските депутати.

Както посочи еврокептикът Марк Франсоа, ако няма правни гаранции нищо не е договорено: „Понеже става дума за договор, единственото нещо, което може да промени един договор е внасяне на промяна в самия договор. Може да получите така наречените допълнителни гаранции, но те не са обвързващи, съгласно международното право. Те са като любовни писма, нямат правен ефект.“

 В началото на седмицата преди Коледа Тереза Мей обяви в парламента, че гласуването на нейната сделка ще стане след 14 януари.

Иначе властите обявиха, че ускоряват подготовката в случай на излизане без сделка. Бизнесът обаче се разгневи, обвинявайки политиците, че обръщат повече внимание на боричканията помежду им, отколкото на подготовката за Брекзит, защото няма време да се реагира при сценарий без сделка. За сбогом в последната политическа предколедна пантомима в парламента по устните на лейбъриския лидер Джеръми Корбин бе прочетено как той нарича Тереза Мей „глупава жена“.

По-малко от 100 дни преди определената дата за Брекзит Обединеното кралство продължава да е на кръстопът и да няма яснота накъде ще поеме: излизане със сделката на Тереза Мей, излизане със друга алтернативна сделка, излизане без сделка, ще се стигне ли до общи избори или провеждане на нов референдум, или Брекзит ще бъде спрян.