Годината на бързи обороти: Европредседателството

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Обобщение на Валерия Николова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Отминаващата година беше белязана и от първото за България европредседателство, откакто преди 11 години страната ни стана член на Европейския съюз. София пое кормилото на  Европа с амбицията да върне темата за Западните Балкани в дневния ред на европейските лидери, а шест месеца по-късно щафетата беше предадена на Виена със съмочувствието на добре свършена работа.

Освен от председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който обра овациите от трибуната в Народния театър като  рецитира стихотворението на Иван Вазов "Отечество любезно, как хубаво си ти" и изнасяйки цялата си реч на български език, подкрепа за Българското евролидерство дойде и от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който определи Българското председателство като "председателство за пример".

Не липсваха критики са готовността на България да движи ключови за Евросъюза теми като миграционния въпрос и постигането на консенсус  за реформата на Дъблинския регламент, в период, когато дебатът за бъдещия евробюджет тепърва започваше, а преговорите по Брекзит навлизаха в решаващата фаза.

Равносметката в цифри за 6-те месеца, в които България бе начело на Евросъюза - 1900 заседания в София, Брюксел и Страсбург, 34 хиляди делегати и 4 основни приоритета - бъдещето на младите хора в Европа, Западните Балкани и свързаността в региона, сигурна и стабилна Европа и дигиталните умения.

Категорично Западните Балкани и размразяването на процеса на разширяване на Евросъза с нови членки от региона се наложи като водещ приоритет на Българското председателство на Съвета - успех 15 години след последната Балканска среща в Солун.

Едно от големите постижения бе историческата Среща на върха "Европейски съюз-Западни Балкани" на 17 май в София, която завърши с с Декларация на  28-те държави и с пътна карта за страните-кандидатки от региона - Македония, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания и Косово. Именно от София дойде и светлината в тунела за скорошно решаване на дългогодишния спор за името между Скопие и Атина. В рамките на Българското председателство на 17 юни 2018 година Македония и Гърция подписаха договор за разрешаване на продължаващия между тях 27 години спор за името на бившата югославска република и за стратегическо партньорство между двете страни, за който принос имаше и София. Броени дни по-късно външните министри на Европейския съюз постигнаха компромис преговорите за присъединяване с Македония и Албания да започнат през юни 2019 година, макар и да поставиха условия, за да се случи това.

В ролята на европейски лидер, председателстващ Съвета на Евросъюза, Борисов призова за продължаване на миграционното споразумение с Анкара, а един от успехите бе срещата "ЕС-Турция"  във Варна.

Какво още постигна България - започна дебата за европейския бюджет след 2020 година с акцент върху фондовете за регионално развитие и земеделие, София работие за увеличение на бюджета за "Еразъм +", постави акцент върху кръговата икономика, с цел да се рециклират 90 процента от материалите и отпадъците в ЕС. Чрез споразумението за европейската система за информация и пътуванията България осигури по-голяма защита на външните граници на съюза.
Страната ни предложи нов модел на  превенция и закрила на лица, търсещи убежище и нов механизъм за преразпределение на мигранти и вече за първи път ще се финансират общи отбранителни проекти. България наложи общи правила за борба с кредитните измами и при онлайн пазаруване, потвърди статута на обща европейска прокуратура  и избора на европейски главен прокурор, работи за единен енергиен съюз и енергийна независимост.
Постигна по-ниски тарифи при доставки на колети, постави на дебат двойния стандарт при храните с очакване ефектът от това да бъде законодателство срещу нелоялните търговци.

В края на годината приключва ротационното председателство на триото, което освен България включваше Естония и Австрия.

Преди дни депутатите окончателно приеха закриването на ведомството за европредседателството, а Лиляна Павлова бе освободена от поста на министър на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018.