Н. Вълканов: Идеята за държавно търговско предприятия за градушките не е добре обмислена

„Единственият начин да има по-добър контрол и по-добра ефективност на изразходените средства е пряко заинтересованите страни да се ангажират в процеса и да са част от управлението му. Не виждам причина това предприятие да е държавно“. Това каза пред БНР Николай Вълканов – анализатор и управител на неправителствена организация, която се занимава с проблемите в земеделието. Неговият коментар е във връзка с идеята Агенцията за борба с градушките да прерасне в държавно търговско предприятия, което да се финансира от държавата, земеделските стопани чрез такса и застрахователите.

Според него предложението не е дообмислено добре. Начинът, по който е замислено финансирането на новата система към момента, е спорен, защото той поставя на равна основа всички земеделски производители, изказа мнение Вълканов в предаването „Преди всички“. Той подчерта, че има много производители, които вече са инвестирали в противоградна мрежа.

Застрахователите пък вече предупредиха, че ако бъдат принудени да участват в този фонд, това ще доведе до скок при другите застраховки.

„Другият проблем е, че никой не знае и не може да прогнозира какви ще бъдат разходите на тази агенция. Те могат да варират много, особено когато имаме съмнение в ефективността и прозрачността на изразходваните средства. Те могат да експанзират много. Вече се говори, че в рамките на това ново държавно предприятие ще бъдат включени и други дейности, като увеличаване на валежите, защита от други природни бедствия и едва ли не в рамките на тази държавна структура да се вменят правомощия в последствие за обезщетения на пропаднали площи. Потенциално това може да стане един хищник на пари на данъкоплатците. Трябва да се види наистина кой е най-ефективният способ, как точно трябва да се конструира, кои са заинтересованите страни и искат ли те да участват в процеса и т.н.“, коментира още Николай Вълканов. Той подчерта, че преди да се мисли за повече средства и хора, ангажирани с градушките, първо трябва да се види как работи сегашната Агенция за градушките и дали нейната работа е ефективна. Според него трябва да се мисли по-генерално към проблема. Никой не може да гарантира, че загубите от градушки ще намалеят или ще изчезнат, категоричен е той.

По думите му в другите държави няма уеднаквен модел както по отношение на финансирането, така и по отношение на методите за защита от градушка:

„Навсякъде се използват различни способи – освен ракетен, има и самолетен способ, има и наземни генератори. Като метод на финансиране също не е еднакво навсякъде. В цяла Западна Европа няма практика на противоградна задължителна защита, държавно предоставена и регулирана – това е абсолютно частна инициатива, която се финансира от заинтересованите страни. Това става изцяло на доброволен принцип, доброволни вноски и с доброволен труд. Така е в Германия и Австрия например. Единствената държава в нашия регион, за която се сещам, че има 100% защита – това е Сърбия. Ние дори по време на комунизма не сме имали 100% защита на цялата територия на страната. Това е защото най-вероятно е било икономически неоправдано дори и тогава“.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.