„Трябва да се отървем от нефункциониращите механизми в нашите политически институции, които създават хората, които искат тези радикални идеологии да изразят бунта им срещу системата.“ Това заяви пред БНР френския арабист Франсоа Брюга, който работи в Националния институт за научни изследвания в Париж и е директор на Френския институт за Близкия изток.
„Никога не бих казал, че процесът, който произвежда радикализъм, е икономически. Той е политически“, каза експертът в предаването „Хоризонт до обед“ на програма „Хоризонт“
За пример Брюга даде Сирия.
„Когато започнаха протестите в Сирия, в самото начало, правителството направи оценка, че това са бедни хора, които имат икономически искания и им обеща пари. Протестиращите разговаряха с една от главните съветнички на Башар Асад -Бусейна Шаабан. Знаете, че хората излизаха на демонстрации всеки петък и скандираха лозунги. В петъка след като правителството направи това предложение, протестиращите викаха следното: „хората в Дараа не са гладни, не това е проблемът". Хората казват „Не искаме пари, причините за въстанието ни са други“. Разбира се, има и икономически компонент, но основната причина е нефункциониращ механизъм за политическо представителство...“
„Осама бен Ладен имаше много пари. Така че не всички бедни въстават. Правят го тези, които са изключени политически и се противопоставят на основното политическо течение. Понякога това са представители на елита… Заради това сред отишлите да се бият за ДАЕШ („Ислямска държава“), има инженери, например, както и много бедни, десоциализирани хора, но те не бива да бъдат вземани като основна група, която да представлява тази мобилизация.
Според френския експерт подобни са причините за радикализация на мюсюлманите и в Западна Европа.
„Като цяло, тези хора идват от общност - мюсюлманите във Франция - която е социално маргинализирана. Често обичам да цитирам един много известен френски поет от африкански произход от (карибските ни отвъдморски територии – б.р.) Мартиника-Гваделупа - Еймe Сезер. През 60-те години той казва на французите „Ако не ми позволите да бъда пълноправен гражданин с всички права, тогава има шанс да се превърна в гражданин, напълно отчужден от вас“, т.е. срещу вас. Прилагам този подход както в Западна Европа, така и в Сирия и Ирак. Например, в тези две страни сунитите са мнозинство от населението и ако на сунитите не се позволи да участват в политическата система, има шанс един сунит да стане радикал“.
„Ако не потърсим на задния план защо някой прави това, каква е историята на баща му, направил ли съм нещо лошо на баща му; ако не възприемем идеята, че отговорността най-малко трябва да бъде споделена, картината не е пълна. ... Когато си мюсюлманин и решиш да бъдеш такъв в политическото поле, пред теб има широк кръг от възможни начини да бъдеш мюсюлманин. Можеш да бъдеш суфи, последовател на течението за реформи „Ислях“, много други варианти. Въпросът е защо поне част от тези хора се насочват към радикална, интерпретация само в черно и бяло, на тяхната религия. Ако зададем този въпрос и спрем само до отговора „Ислямът е лош, това е вредна идеология, трябва да забраним салафизма“ и прочие, това е напълно глупаво…„
„Трябва да се отървем от нефункциониращите механизми в нашите политически институции, които създават хората, които искат тези радикални идеологии да изразят бунта им срещу системата. Мисля, че това обобщава моето разбиране.
Брюга отхвърля и двете тези за „радикализацията на исляма“ или „ислямизация на радикализма“, по които се води дискусия.
„Противопоставям се и на двете тези по много причини. Не съм съгласен с идеята, че отговорността е на исляма сам по себе си. Трябва да разберем защо хората избират радикална интерпретация на исляма… Погрешните политики на Запада в ислямския свят също са отговорни за този процес на радикализиране“.
„Ню Йорк Таймс“ отбеляза, че във Франция има и трета теза, на Франсоа Бюрга, която обаче не е толкова често цитирана. Защо? Защото е по-лесно за елита да слуша тези, които изключват неговата отговорност. И двете тези не включват отговорност на немюсюлманската обкръжаваща среда.
Френският експерт смята, че този омагьосан кръг от ислямофобия и радикализация може да бъде преодолян с добро управление.
„Подобряване на управлението. Преди 15 години написах статия, в която казах, че оръжието срещу радикализацията съществува, но то е толкова скъпо, че никой не иска дори да произнесе името му - споделяне. Истинско споделяне - не само на пари, но и правото да изразиш позициите си в най-гледаното време по телевизията… Понякога, когато се ядосам и стана радикален, казвам, че ситуацията е дори по-лоша, защото еврейската общност във Франция има много голяма мощ в сферата на информацията. Т.е., има дисбаланс. Така че трябва да балансираме възможностите на всяка част от обществото да присъстват в медиите. Това би била реална дерадикализация.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл
Популярният български писател Емил Минчев наскоро издаде финалната част от поредицата си за детектива – вълколак Бънк Ромеро. Историите, започнали с динамичните криминални събития, развиващи се на фона на едно футуристично бъдеще в "Нюх", завършват с книгата "Мрак". Премиерата е в четвъртък, 4-ти септември, от 18.30 часа в клуб "Грамофон"...
Ангелина Грозева е журналистка и актриса. Познаваме я от атрактивното ѝ присъствие в Детското БНР, гледали сме я в постановката "Клюки от Ада". За ролята на изкуството в човешкия живот и новите проекти Ангелина разказа повече в предаването "Нощен Хоризонт". Преди години тя работи по страницата "Културата – къде я откриваме?". В нея, с помощта на..
От известно време фотографът Иво Хаджимишев замени прохладата на Витоша планина и шума на трамваите с горещия беломорски бриз на град Кавала. Какво го заведе в южната ни съседка? Ниските цени на имотите, корените на предците му или любовта му към фотографията и културната ни памет. "На тази възраст ме заведе на първо място работата, но не на..
В поредното издание на "Нощен хоризонт" гостува Васил Георгиев, легендата на българската блус и рок сцена. Васко Кръпката разказва за старата с група "Старт" и за сцената преди 1989 година. Откъде тръгнахме и докъде стигнахме след 36 години преход? "В трудните времена се ражда блусът, така се и роди онази песен на "Подуене блус бенд" - "Ден след..
Отец Божил служи в храма "Възнесение Христово" в град Китен. Основната му енория е в град Царево в храма "Свети Цар Борис - Михаил". Служи и в село Лозенец и в няколко други села около Царево. "Ние винаги сме до хората. По всяко време и за всичко", казва младият свещеник, който е служил и в Чирпан. По дълъг и труден път той стига до..
Британският писател Матю Блейк се завърна на литературния пазар с динамичния трилър "Убийство в Париж" . Една книга, която се занимава с паметта и начините, по които спомените могат да витаят в човешкия ум. Тази идея дава една интригуваща основа за новия роман на Матю. "Търсех си още една тема, с която да уловя вниманието на..
Оперната прима Красимира Стоянова получи отличието "Кристално огърлие" на Съюза на българските музикални и танцови дейци. То ѝ бе връчено от заместник-председателя на организацията д-р Росица Бояджиева след премиерата на операта "Русалка" от Антонин Дворжак на 16-тото издание на фестивала "Опера в Летния театър" във Варна за лицето,..
В анкетата на Момчил Драганов може да чуете какво мислят хората за работата на депутатите.
Ангелина Грозева е журналистка и актриса. Познаваме я от атрактивното ѝ присъствие в Детското БНР, гледали сме я в постановката "Клюки от Ада". За..
Популярният български писател Емил Минчев наскоро издаде финалната част от поредицата си за детектива – вълколак Бънк Ромеро. Историите, започнали с..