Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Коминочистачът ветеран Жоро Чолаков: Още 50 години ще има хляб за ентусиастите

Занаят не се подарява, но се предава - на хора, които го усещат, казва майсторът, който оставя след себе си добри ученици

Снимка: БГНЕС

Доставям топлина на хората, приятно ми е, казва 66-годишният Жоро Чолаков, коминочистач по професия и призвание.

Завършил минно инженерство, работил 6 години по специалността, но през 1988-а се захваща с тайните на комините и това продължава до днес. 

Не счита професията на коминочистача за отживелица и вярва, че в България поне още 50 години ще има хляб за ентусиастите:

„Усещането е друго – не е като бюрото: да седиш на едно място. Тук всеки ден си с различни хора. Вече и името работи за мен. 27-28 години съм в тази професия и ми е приятно, когато една баба с две ватенки, моли ми се на 31 януари, отивам и тя хвърля след почистването на комина ватенката и ме целува и плаче… Освен тези пари, дето получаваш, виждаш, че му връщаш на тоя човек едва ли не живота и е приятно…“

Занаят не се подарява, но се предава - на хора, които го усещат, смята Жоро Чолаков и хвали ученика си Владимир Тодоров, че вече е по-добър от него. „Този Владо явно обича като мен професията си и съм радостен, че това след мен ще остане.“

Оказва се, има и фалшиви коминочистачи – псевдо коминочистачи, които се обличат и застават някъде на оживено място, за да ги почерпят, разказва Жоро Чолаков: „Те, всъщност, не са работили. Само сложили само един цилиндър там или нещо. Както във всички професии има фалшиви неща, така и в нашата.“

Цилиндърът и бомбето са неизменен атрибут на професията. Жоро Чолаков спазва вековната традиция. „Има и легенди как коминочистачът спасил някаква дама. Тръгнал да пада, тя го е хванала. XIII век в Англия. Тя го е хванала, след това се влюбили, оженили се.“

А тук и до днес някои съседи си правят лоши шеги – запушват комина на съседа, обяснява коминочистачът. „Аз го изчистя. След една седмица вика: „Не тегли“. Връщам се – той пълен с вестници.“

Някога в София, в началото на XX век, коминочистачите са били на почит. „По "Дондуков", като почнеш, тоя район – имало е там да палят фенери вечерно време. И всяка година, щом мине сезонът – това е било условие, както е в Европа сега, от стари софиянци съм чувал - лятно време тоя коминочистач в тоя район...“

Има много тайни за отпушване и на най-проклетите комини, загатва Жоро Чолаков. 

Лятото е сезонът, в който трябва да се прави профилактика на съоръженията. В Европа самите общини подсещат собствениците да почистват димоходите. 

Жоро Чолаков продължава да мечтае и у нас да има гилдия на коминочистачите. „В Австрия градски коминочистач, квартален – те са цяла гилдия. В България няма, няма и задруга“, казва коминочистачът ветеран и дава пример как е организирана работата в Чехия, Унгария и Румъния.

Цялото интервю е в звуковия файл. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Весела Люцканова

Весела Люцканова: Животът е прекрасен и човек никога не трябва да се предава!

В "Нощен хоризонт" разговаряме с доайена на българската литература – писателката, преводачката, редакторката, издателката Весела Люцканова . Родена на 21 август 1935 г. в София, преживяла детството си със загуба, бомбардировки и ново начало в Ловеч, тя е една от най-плодовитите и ярки личности в българската литература .  Авторка на над 50 книги,..

публикувано на 09.09.25 в 10:21

Дизайнер на каменни текстури: Природата е най-добрият художник!

"Формите, които Бог е създал са най-благоприятни и възприемчиви за човешкото око" споделя врачанинът Георги Цветков. Той е на 37 години и се занимава с добив и преработка на прочутия врачански варовик. Фирмата, в която работи е на семейството му. Компанията е на международните пазари и изнася продукция за целия свят.  "В природата има уникални..

публикувано на 07.09.25 в 05:54
Княз Александър І Батенберг

Проф. Николай Ненов: Каква е връзката между Русе и княз Александър Батенберг

До Съединението Русе е не само най-големият, но и най-развитият български град , продължител на реформаторските тенденции в Дунавския вилает.  Отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия Градът пази спомени за дипломати, общественици, културни дейци и царски особи. За връзката между Русе и княз..

публикувано на 06.09.25 в 12:44
Паметник на Захари Стоянов в родното му село Медвен

Има ли България днес своя Захарий Стоянов или трябва да чакаме още?

След многото политически битки, словесни и понякога юмручни, след все по-ясно поставените полюси в световната политика и желанието за надмощие, в деня на Съединението пред нас отново, както всяка година на дневен ред е въпросът: За 140 години успяхме ли да тръгнем ние българите заедно в една пътека, от която да направим широк път за нашите..

публикувано на 06.09.25 в 11:13

Емил Минчев и криминално-фантастичният свят в "Мрак"

Популярният български писател Емил Минчев наскоро издаде финалната част от поредицата си за детектива – вълколак Бънк Ромеро. Историите, започнали с динамичните криминални събития, развиващи се на фона на едно футуристично бъдеще в "Нюх", завършват с книгата "Мрак". Премиерата е в четвъртък, 4-ти септември, от 18.30 часа в клуб "Грамофон"...

публикувано на 03.09.25 в 12:27

Artangi. Поезията в модерни времена – новият проект на Ангелина Грозева

Ангелина Грозева е журналистка и актриса. Познаваме я от атрактивното ѝ присъствие в Детското БНР, гледали сме я в постановката "Клюки от Ада".  За ролята на изкуството в човешкия живот и новите проекти Ангелина разказа повече в предаването "Нощен Хоризонт". Преди години тя работи по страницата "Културата – къде я откриваме?". В нея, с помощта на..

публикувано на 03.09.25 в 12:18
Иво Хаджимишев и Виктория Тодорова

Иво Хаджимишев: България е докарана до България на три реки

От известно време фотографът Иво Хаджимишев замени прохладата на Витоша планина и шума на трамваите с горещия беломорски бриз на град Кавала. Какво го заведе в южната ни съседка? Ниските цени на имотите, корените на предците му или любовта му към фотографията и културната ни памет. "На тази възраст ме заведе на първо място работата, но не на..

публикувано на 02.09.25 в 10:31