Завършил минно инженерство, работил 6 години по специалността, но през 1988-а се захваща с тайните на комините и това продължава до днес.
Не счита професията на коминочистача за отживелица и вярва, че в България поне още 50 години ще има хляб за ентусиастите:
„Усещането е друго – не е като бюрото: да седиш на едно място. Тук всеки ден си с различни хора. Вече и името работи за мен. 27-28 години съм в тази професия и ми е приятно, когато една баба с две ватенки, моли ми се на 31 януари, отивам и тя хвърля след почистването на комина ватенката и ме целува и плаче… Освен тези пари, дето получаваш, виждаш, че му връщаш на тоя човек едва ли не живота и е приятно…“
Занаят не се подарява, но се предава - на хора, които го усещат, смята Жоро Чолаков и хвали ученика си Владимир Тодоров, че вече е по-добър от него. „Този Владо явно обича като мен професията си и съм радостен, че това след мен ще остане.“
Оказва се, има и фалшиви коминочистачи – псевдо коминочистачи, които се обличат и застават някъде на оживено място, за да ги почерпят, разказва Жоро Чолаков: „Те, всъщност, не са работили. Само сложили само един цилиндър там или нещо. Както във всички професии има фалшиви неща, така и в нашата.“
Цилиндърът и бомбето са неизменен атрибут на професията. Жоро Чолаков спазва вековната традиция. „Има и легенди как коминочистачът спасил някаква дама. Тръгнал да пада, тя го е хванала. XIII век в Англия. Тя го е хванала, след това се влюбили, оженили се.“
А тук и до днес някои съседи си правят лоши шеги – запушват комина на съседа, обяснява коминочистачът. „Аз го изчистя. След една седмица вика: „Не тегли“. Връщам се – той пълен с вестници.“
Някога в София, в началото на XX век, коминочистачите са били на почит. „По "Дондуков", като почнеш, тоя район – имало е там да палят фенери вечерно време. И всяка година, щом мине сезонът – това е било условие, както е в Европа сега, от стари софиянци съм чувал - лятно време тоя коминочистач в тоя район...“
Има много тайни за отпушване и на най-проклетите комини, загатва Жоро Чолаков.
Лятото е сезонът, в който трябва да се прави профилактика на съоръженията. В Европа самите общини подсещат собствениците да почистват димоходите.
Жоро Чолаков продължава да мечтае и у нас да има гилдия на коминочистачите. „В Австрия градски коминочистач, квартален – те са цяла гилдия. В България няма, няма и задруга“, казва коминочистачът ветеран и дава пример как е организирана работата в Чехия, Унгария и Румъния.
Цялото интервю е в звуковия файл.Само за четири дни песента "Татко, влюбих се в мъжкар“ , написана от Папи Ханс и изпята от Деси Слава , събра над 121 000 гледания и хиляди коментари. "Буквално последните четири дена не правя нищо друго, освен да следя живота на песента в социалните мрежи и дебата, който вече провокира". Това сподели пред БНР авторът на текста..
Предстои ни среща с един артист, който не излиза често в публичното пространство, но когато го направи, винаги е събитие . Това е човек, който от години доказва, че талантът, постоянството и смелостта могат да отворят врати към световни сцени и да изведат един български глас до върховете на музиката. Красимир Аврамов е изпълнител с..
Ярки, весели, неочаквани и причудливи, също като своя автор, са платната на Росен Рашев – Рошпака, който е виден представител на наивизма в съвременната българска живопис. Той е на 55 години, роден е и твори във Враца. С четка и боички – от малък Още от детската градина Росенчо, както го наричали учителките, бил най-сръчното дете. Попълвал без..
Книгите му са преведени на повече от 50 езика. Продадени са в над 60 милионен тираж. Ю Несбьо е известен като "Краля на скандинавския ноар" . Негова емблема в криминалния жанр е инспектор Хари Хуле, а в България писателят дойде, за да представи романа си "Кръвни връзки". Продължение на успешното заглавие "Кралството", новата книга..
Отваряме страница, в която думите са преживени . Страница, през която ще се опитаме да навлезем в един свят, където поезията е житейската съдба е изстрадана и осветена отвътре. Гост на БНР е Надя Попова - поетеса със силен вътрешен глас, преводач с изключителен усет към нюанса, редактор, който десетилетия пази и пренася литературната памет . Един..
Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..
В рубриката " Горещи сърца" ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал", казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..