Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Весела Люцканова: Животът е прекрасен и човек никога не трябва да се предава!

2
Весела Люцканова
Снимка: Станислава Пирчева

В "Нощен хоризонт" разговаряме с доайена на българската литература – писателката, преводачката, редакторката, издателката Весела Люцканова. Родена на 21 август 1935 г. в София, преживяла детството си със загуба, бомбардировки и ново начало в Ловеч, тя е една от най-плодовитите и ярки личности в българската литература

Авторка на над 50 книги, сред които 15 романа, носителка на редица литературни отличия, включително европейската награда „Еврокон“ за цялостно творчество. 

Днес, на 90-годишна възраст, тя продължава да пише с мъдрост, хумор и изненадващо младежко въображение.

"Силата ми идва от това, че обичам живота и независимо от всички трудности, смятам, че животът е прекрасен и човек никога не трябва да се предава


Това е силата на човешкия дух и слава Богу, че го нося в себе си и все още не съм го загуба в тези нелеки години на превратности, защото съм убедена и вярвам, че човек може всичко, каза за БНР Люцканова. 

Весела Люцканова Иванова е родена на 21 август 1935 г. в София. Живее при биологичните си родители до тригодишна възраст, когато умира майка й от туберкулоза, а баща й е в затвора заради комунистическите си убеждения. Заедно с петгодишната й сестра е дадена в сиропиталище. Там оцеляват по време на най-тежката бомбардировка над София на 10 януари 1944 г., но Весела получава частична амнезия. Осиновена е от семейството на Люцкан Люцканов от Ловеч. Започва да възвръща спомените си през юношеска възраст. Израства в Ловеч, където получава средното си образование.
В София завършва Висшия инженерно-строителен институт. Работи като проектант, асистент, заместник-директор на Литературния фонд към СБП, редактор във вестник „Строител” и издателство „Народна младеж”. След промените става собственичка на издателство „Весела Люцканова”. 

"Нищо в живота ми не беше лесно, но независимо от това го обичах и упорито се борех с всички трудности. Мечтаех да бъда художник, писател, моите близки настояваха да запиша медицина, но аз записах инженерство, завърших го, но науката е била винаги вътре в мен...

След години започнах да пиша съвсем сериозно, да се занимавам с литература, независимо от всички ангажименти в семейството, лека-полека ме приеха и започнаха да ме публикуват, разказа още Люцканова.

Голямата и любов е научната фантастика.  

Автор е на над 50 книги, от които 15 романа. Издадени книги: „Животът - това безкрайно вълнение” (1971), „Бяг по успоредни прави” (1974), „Клонинги” (1975), „Тъмен джаз” (1976, 1982), „Тежък портретен грим” (1982), „Часовник в дъното на коридора” (1982), „Парола Адриа” (1984), „Незавършен профил” (1985, 1987), „Азбука на малкия строител” (1986), „Вина на невинните” (1986), „Как се срещат бреговете” (1986, 1989), „Щъркели на леда” (1986), „Къде живеят децата по света” (1987), „Лицето на Горгоната” (1987), „Нежен профил” (1987), „Другата врата” (1990), „Кали юта” (1993), „Голямото будалкане” (1994), „Живот на ръба” (1995), „Училище за банкери” (1995), „Издатели, в 3 кн.” (1994-1996), „Живот на ръба” (1997), „Клонингите се завръщат” (1998), „Училище за банкери” (1998), „Измамникът Рей и други…” (2003), „Клонингите си отиват” (2004), „Бай-бай, Хепинес” (2006), „Време за негодници, време за светци” (2007, 2010), „Часовникът със златния ланец” (2009), „Все още има любов” (2010), „Животът - кратък и абсурден” (2010), „Вампирска терапия” (2012), „Водовъртеж” (2012), „Другият в съня ти” (2014), „Живот наяве и насън” (2014), „Книжна борса” (2015), „Досие на убиец” (2015), „Животът е другаде” (2017). 
Преводи на нейни творби са издадени на много езици. 

Награди

"Голямото читателско жури"

25 първи награди за разкази, публикувани в пресата.
Награда за съвременен роман на издателство „Христо Г. Данов“ за романа „Щъркели на леда“.
1978 г. – Награда за къс разказ на в. „Вечерни новини“ за разказа „Сребърен пръстен“
1988 г. – Първо място в конкурс за къс фантастичен разказ, организиран от в. „Народна младеж“ за разказа „Резерватът“
1989 г. – Втора награда от конкурса „Червен бряг ’89“ за разказа „Космическа кожа“
1989 г. – Награда „Еврокон“ за цялостно творчество
1993 г. – Награда за фантастика „Гравитон“ за добро въображение
2003 г. – Американска международна награда за престиж и качество „Златна звезда“
2007 г. Годишната награда на Съюза на българските писатели за сборника „Бай, бай, хепинес“.
Още в интервюто на Станислава Пирчева с Весела Люцканова в "Нощен Хоризонт". 


По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Красимир Аврамов

Красимир Аврамов - разговор за пътя, гласа и спектакъла, който предстои

Предстои ни среща с един артист, който не излиза често в публичното пространство, но когато го направи, винаги е събитие .  Това е човек, който от години доказва, че талантът, постоянството и смелостта могат да отворят врати към световни сцени и да изведат един български глас до върховете на музиката.  Красимир Аврамов е изпълнител с..

публикувано на 24.11.25 в 12:36

В рубриката "Горещи сърца" гостува Росен Рашев - Рошпака

Ярки, весели, неочаквани и причудливи, също като своя автор, са платната на Росен Рашев – Рошпака, който е виден представител на наивизма в съвременната българска живопис. Той е на 55 години, роден е и твори във Враца. С четка и боички – от малък Още от детската градина Росенчо, както го наричали учителките, бил най-сръчното дете. Попълвал без..

публикувано на 23.11.25 в 06:13
Ю Несбьо

Ю Несбьо, ексклузивно за БНР: Писателят трябва да се доближи до всичките си персонажи

Книгите му са преведени на повече от 50 езика. Продадени са в над 60 милионен тираж. Ю Несбьо е известен като "Краля на скандинавския ноар" .  Негова емблема в криминалния жанр е инспектор Хари Хуле, а в България писателят дойде, за да представи романа си "Кръвни връзки". Продължение на успешното заглавие "Кралството", новата книга..

публикувано на 18.11.25 в 07:00
Надя Попова

Надя Попова за невидимите нишки между преживяното и въображението

Отваряме страница, в която думите са преживени . Страница, през която ще се опитаме да навлезем в един свят, където поезията е житейската съдба е изстрадана и осветена отвътре. Гост на БНР е Надя Попова - поетеса със силен вътрешен глас, преводач с изключителен усет към нюанса, редактор, който десетилетия пази и пренася литературната памет . Един..

публикувано на 17.11.25 в 13:46

Проф. Ивайло Търнев: Най-важната ценност е добротата

Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..

публикувано на 16.11.25 в 04:42

18-годишен столичанин с мисия: Младите трябва да са гласът на своя град!

В рубриката " Горещи сърца"  ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал",  казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..

публикувано на 09.11.25 в 06:10
Мавзолеят на княз Александър I Батенберг в София.

Милена Бордън за идеята да има паметник на княз Александър I Батенберг

През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг.  След смъртта на княз Александър I..

публикувано на 06.11.25 в 15:00