Пол Бийвър: Китай трябва да бъде реален участник в деескалирането на ядрените способности

От 5 години Вашингтон обвинява Москва, че крилатите ѝ ракети 9M729, които могат да бъдат въоръжавани с ядрени бойни глави, са в нарушение на договора и настоява да бъдат унищожени. Русия от своя страна твърди, че обсегът на тези ракети е по-малък от забранения и обвинява Вашингтон, че цели да се освободи от ограниченията, за да може да разработва ново въоръжение.

НАТО обяви вчера, че всички съюзници подкрепят решението на Съединените щати, но настояват преговорите да продължат. Независимият британски експерт Пол Бийвър коментира пред БНР

„През 1986-а, 87-а и 88-а година, когато се преговаряше, подписваше и ратифицираше договорът, Съветският съюз и САЩ бяха големите ядрени сили. Разбира се, Великобритания и Франция, също имаха оръжия, но много по-малко. Съветският съюз разполагаше с най-голям брой ядрени бойни глави. Но американските може би бяха по-ефикасни.  Способностите за поразяване на средни разстояния и определянето им обаче наистина представляваха голям проблем. Говорим за системи с долна граница на обсегаот около 1000 километра и горна до около 5500. В договора бяха включени ракети с близки до тези параметри, за да бъдат отчетени различията в иначе сродните системи. По онова време беше много важно да се намали напрежението. Затова това беше донякъде разумно. А си и мислехме, че обхватът на договора ще бъде увеличен с още видове ракети и с още държави. Но липсваше апетит за това".

Заплахата на Вашингтон да се изтегли от договора за ликвидиране на ракетите Бийвър коментира пред „Хоризонт“ с думите:

„Толкова много неща направиха Съединените щати през последните 2 години във външнополитическо отношение, които ми изглеждат не толкова като политика, а като необмислена реакция! Това е едно от тях. Другото е дестабилизирането на Иран, без да се осъзнава стойността на наличните разузнавателни данни и мащабите на свършената работа за намаляване на ядрените му способности.

Изтеглянето от договора за ракетите със среден обсег не е начинът за решаване на проблема. Документът го има и може да се усъвършенства. Трудната работа е свършена отдавна. Русия разработва нови оръжия. Има вече такива. Трябва да разберем защо го прави, след като не е застрашена от никоя външна сила. Но трябва също ида разберем, че Съединените щати са ключов играч и с изтеглянето си биха затръшнали вратата пред каквито и да било по-нататъшни преговори. Специално западноевропейците са много обезпокоени от това“.

Инициативата за нова надпревара във въоръжаването е на Русия, а Путин прави политическа грешка, коментира експертът в предаването „Събота 150“:

„Причината Съветският съюз да се провали е защото влезе в оръжейна надпревара със Съединените щати. Те разработиха и имаха по-добра технология, докато СССР изразходваше напразно средства, вместо да ги даде за нормалните нужди на обществото си - за образование, здравеопазване и т.н. Никой няма интерес това да се повтори. Това, които искаме да видим, е страните да се съберат на масата и да преговарят. Да разберем защо президентът Путин иска да разработва ново поколение ракети. Къде вижда заплаха?! Усеща се напрежение между Москва, Западна Европа и Съединените щати. Но всъщност, както всички виждат, американците си имат вътрешни проблеми. Европейците пък се борят с напускането на Обединеното кралство от Европейския съюз. Вниманието е насочено натам. Не ни трябва нова надпревара във въоръжаването. Няма абсолютно никаква нужда от такава. Според мен президентът Путин става жертва на грешката, която съветските лидери допускаха винаги, когато намаляваше обществената подкрепа за тях - правеха нещо опасно във външнополитически план. Свидетели бяхме толкова много пъти през ХХ, а сега и в началото на ХХI век. Затова още веднъж - трябва да знаем защо Русия иска надпревара във въоръжаването. Защото според мен не Съединените щати искат такава, а Русия!".

Руснаците от своя страна обвиняват САЩ и НАТО, че нарушават договора от Студаната война с наземните си системи за противоракетна отбрана "Ийджис". Пол Бийвър коментира обаче, че тези системи не са „антируско средство“:

„Не само от Русия се отбраняваме с тези зенитни батареи и радарни системи, които са разположени от Норвегия до Средиземно море, от Холандия до Румъния, както и на британски и френски бойни кораби. По-обезпокоени сме от страни, които са необичайни заплахи, разработващи собствени оръжия. След влизането в сила на договора за ракетите със среден обсег Индия и Пакистан си разработиха ядрени оръжия и ракети. Китай расте главоломно в това отношение и в момента има повече системи от Русия, макар и значително по-малко бойни глави от нея. Все още не се знае Израел с какви точно системи разполага.  Дори Саудитска Арабия заяви преди около две седмици, че ще се стреми да се сдобие с ядрени ракети, ако се стигне до там, че Иран да има такива. Надпреварата във въоръжаването и марионетните войни между Саудитска Арабия и Иран са всъщност много по-опасни от словесните битки между Вашингтон и Москва. Така че, противоракетните системи са ни необходими по много причини. Те не са антируско средство. Руснаците винаги виждат в това, което прави Западът, нещо насочено срещу тях. А не винаги е така!".

Процесът на изтегляне на Съединените щати може да продължи 6 месеца, които могат да бъдат използвани за съхраняване на договора или постигане на нов. Важна е обаче и ролята на Китай в такива преговори, изтъкна Пол Бийвър:

„Хубавото на политиката на Китайската народна република и на способностите й на международната сцена е, че винаги можеш да се обърнеш към нея, ако ти трябва посредник между две държави, макар и не непременно добросъвестен посредник. Китайците са причината американците и севернокорейците да могат да преговарят в момента. Защото са способни да ги съберат на масата за преговори. Били са съюзници и на Америка, и на Русия през годините. Проблемът на американците, а до известна степен и на руснаците, е, че единствената държава, която печели от конфронтацията им, е Китай. Не бива Китай да е просто председателстващ някаква група, а да е реален участник в деескалирането на ядрените способности и намаляването на напрежението в Източна Азия. Проблем също така е, че най-добрите умове, особено на Запада,  се занимават с други неща, вместо с ракетите със среден обсег“.

Има опасността след 2 години Вашингтон и Москва да не удължат действието на Договора за намаляване на стратегическите нападателни оръжия, който беше подписан от Барак Обама и Дмитрий Медведев през 2011-а, коментира експертът:

„Много е сложна ситуацията, за да се прецени реално това. Всъщност голямото предизвикателство са не само новият СТАРТ и договорът за ракетите със среден обсег, а демилитаризацията на Космоса. Всички са отправили поглед към Космоса вече. И ООН е безсилна да го предотврати. Има толкова много проблеми, които се трупат за решаване от нашите деца, защото не можем напълно да ги осъзнаем. А ми се струва, че ни липсва и достатъчно апетит да се опитаме. Концентрираме се върху унищожаването на терористичната фундаменталистка организация "Ислямска държава" и в тази посока отива целият мисловен процес и огромна част от финансовия ресурс. И не можем да излезем от тази рамка“.