Близо ли е краят на Афганистанската война

"Очертахме рамките, по които да продължим преговорите" - това отчете Залмай Халилзад пред "Ню Йорк Таймс" в края на миналата седмица. Засега има яснота само по един въпрос: талибаните са приели условието на американците да не допускат Афганистан да се превърне отново в „платформа“ на международни терористи като тези, които събориха кулите близнаци в Ню Йорк през 2001-ва.

Според Томас Рутиг - бивш дипломат от германското посолство в Кабул и служител на ООН в Гардез и Исламабад, а сега журналист и директор на "Afghanistan Analysts Network" – на бунтовниците може да се вярва, че ще спазят този ангажимент:

„Талибаните вече воюват с подразделението на Ислямска държава в Афганистан и то с относителен успех, защото Ислямска държава не успя да си извоюва по-голяма база в страната. Макар талибаните да не участваха в терористичните атаки на 11 септември 2001 година, те им струваха властта над Афганистан. Те определено имат интерес да не допуснат завръщане в страната на групировки с международни амбиции. Техният интерес е да управляват Афганистан.“

Втория пункт, по който в Доха е било постигнато принципно съгласие, е, че чуждестранните войски ще напуснат Афганистан. Големият въпрос е "кога". Цитирайки неназовани източници от талибанското движение, агенция Ройтерс съобщи, че се очаква това да стане 18 месеца след като бъде сключено споразумение. Макар на Доналд Тръмп да би му било драго да види примирие още преди юли, за когато са насрочени президентските избори в Афганистан, дори година и половина е „твърде амбициозен срок“, смята Майкъл Кугълман от Международния изследователски център Удроу Уилсън във Вашингтон.

„Просто не мога да си представя как ще се стигне първо до споразумение между Съединените щати и талибаните, после до съгласие на талибаните да преговарят с афганистанското правителство и, най-накрая, да се договорят - и всичко това в рамките на 18 месеца.“

Отказът на бунтовниците да преговарят с официален Кабул е сериозно препятствие, посочи за БНР Томас Рутиг - бивш дипломат от германското посолство в Кабул и служител на ООН в Гардез и Исламабад, а сега журналист и директор на "Afghanistan Analysts Network":

 „Афганистанското правителство трябва да бъде включено в преговорния процес, защото едно мирно споразумение не може да бъде приложено на практика против волята на международно признатите власти и мнозинството от населението. Кой ще наблюдава спазването на примирието също е голям въпрос. Не съм оптимист, че всичко това ще бъде договорено за няколко месеца.“

Анализаторите предупреждават, че оттегляне на американците и съюзниците им без предизвестие би поставило в смъртна заплаха демократичните институции, изградени с толкова усилия през последните 17 години в Афжанистан.Рутиг коментира:

„Американците, и особено Халилзад, би трябвало да са наясно с необходимостта от гаранции, че афганистанските институции няма да се сринат след оттеглянето на чуждите войски. Внезапно оттегляне би било твърде опасно.“

300-хилядните сили за сигурност на Афганистан изнемогва под натиска на бунтовниците. Неотдавна президентът Ашраф Гани призна, че от 2014 година, когато съюзниците прекратиха участието си в бойните операции и се съсредоточиха върху спомагателната мисия, армията и полицията на Афганистан са дали 45 000 убити. Според излезлия тази седмица доклад на Генералния инспектор на възстановяването на Афганистан (SIGAR) до американския Конгрес, правителството в Кабул все още контролира малко над половината от административните райони с близо две трети от населението на страната. Армията обаче губи битката ...

 „Афганистанските войски все още смогват да отблъскват талибаните от градовете. Това, от което трябва да се опасяваме, е, че ако чуждестранните сили напуснат страната армията няма да може да задържи градските центрове. Най-големият риск е ако Съединените щати не само оттеглят войските си, но и финансирането за афганистанските войски. В такъв случай армията, военновъздушните сили могат просто да се разпаднат.“, смята Майкъл Кугълман

А рискът идва от Белия дом. Миналия месец, точно преди Рождество, излезе неофициална информация, че Доналд Тръмп се кани да изтегли половината от 14-те хиляди американски войници. Още докато се бореше да бъде избран през 2016-та, Тръмп даде да се разбере, че гледа на мисии като афганистанската като на ненужно прахосване на човешки ресурси и милиарди долари. Томас Рутиг коментира:

 „От дълго време се говори за този „Дамоклев туийт“, който виси над всички, свързани с Афганистан. Човекът може да се събуди една сутрин и да напише „Да върнем момчетата у дома, не ми пука за Афганистан!“ Видяхме обаче със стратегията му за Южна Азия от 2017-та година, че често могат да го убедят да не предприема най-радикалните стъпки. Сега го цитират да казва, че в преговорите с талибаните е постигнат напредък. Може би това ще го убеди да не дърпа щепсела.“

Изкушението за Тръмп е твърде голямо и става все по-голямо с времето, казва Майкъл Кугълман:

„Той би искал да изведе американските войските от Афганистан преди президентските избори в САЩ. И това е разбираемо. Тръмп става все по-уязвим политически. Изборите наближават, а той знае, че привържениците му не подкрепят продължителни военни ангажименти в чужбина.“

За да спечели избирателите си, по ирония на съдбата, Тръмп е принуден да разчита на Пакистан - същия Пакистан, когото преди малко повече от година гълчеше безмилостно за несправяне с терористичната заплаха. Исламабад помогна много за настоящата мисия на Залмай Халилзад, като използва влиянието си върху талибаните, за да ги убеди да се срещнат с американеца. Пакистанците освободиха от затвора един от лидерите на бунтовниците - Мулла Барадар, припомни Томас Рутиг:

„Барадар ще ръководи преговарящия екип на талибаните в Доха в края на февруари. Чрез него преговарящите ще разполагат с голям авторитет сред талибаните, а това ще спомогне за налагането на евентуално споразумение с американците.“

Засега Пакистан помага, но докога, пита Кугълман:

„Пакистан със сигурност допринесе за това талибаните да се съгласят да преговарят, но целта му се различава доста от целта на американците. Исламабад би желал талибаните да играят силна роля в следвоенен Афганистан. Не мисля, че Съединените щати ще са доволни от такова развитие на нещата. Афганистанското правителство със сигурност няма да бъде.“

Според Томас Рутиг, Русия също може да обърка американските планове. Американските командири в Афганистан обвиниха неведнъж руснаците, че снабдяват талибаните с оръжие, под претекст че им е нужно срещу групировката „Ислямска държава“. Най-новата инициатива на Москва е да свика за идната седмица конференция на Хамид Карзай и други афганистански опозиционери с представители на талибаните:

 „Не знам за какво ще преговарят в Москва. Добре ще е, ако на такъв форум бъдат привлечени различните фракции, за да могат да се разберат помежду си. Но не съм сигурен дали Русия действително има мирен план за Афганистан или просто иска да се наложи като регионален актьор.“

Русия може да допринесе позитивно за настоящия мирен процес с едно нещо - уроците от собствената си най-нова история. През 1979 Съветският съюз прати войските си в Кабул, за да наложи там свои политически марионетки. Десет години по-късно Червената армия напусна безславно Афганистан, но страната не си отдъхна. Последваха още дълги години на кръвопролитие и зверства.

Усилията от последните месеци за постигане на мирно споразумение имат "изненадващ" успех, но "ще бъде много трудно да попречим на историята да се повтори", предупреждава Майкъл Кугълман:

„Едно споразумение би си струвало само ако талибаните поемат ангажимент да сложат оръжие. Но това е трудно приложимо. Ще бъде много трудно да се гарантира, че талибаните няма да подновят сраженията, след като американските войски напуснат Афганистан. Дори ако се стигне до мирно споразумение, може да бъде само въпрос на време, преди талибаните да се хванат отново за оръжието. Без чужди войски наоколо, те със сигурност ще имат възможност да съборят правителството. Талибаните винаги са се стремели да превърнат политическата система на Афганистан отново в управление според Шариата, каквото беше докато бяха на власт в края на 90-те години. Не виждам защо ще променят целта си.“

А какви ще са последиците от нова гражданска война? Още кланета, още терор, още бежанци.