На корицата на английското списание „Опера нау“ е снимката на българския оперен певец Владимир Стоянов, а надписът под нея гласи “Коронованият принц на баритоните“. В списанието е поместено обширно интервю с певеца,а поводът за това внимание е дебюта му с ролята на Княз Елецки от операта „Дама Пика“на Чайковски в „Ковънт Гардън“. Заглавието на статията на Марк Гленвийл е „Time to shine“ с продължение “Отминалата декада показа Владимир Стоянов, изграждащ великолепната си репутация като един от най-добрите драматични баритони в света.“
В разговора между двамата Стоянов обръща специално внимание на изкуството на Пиеро Капучили, което силно му е повлияло в изграждането му като певец. “Заради фразирането му, експресивността и чувствителността, Капучили е номер едно“ казва Стоянов. „Той има невероятно изравнен и колоритен глас. За мен той е последният голям баритон на италианската школа. Наблюдавам го как разрешава проблемите и се опитвам да ги разреша по същия начин. Гласът е много открит и в същото време много закръглен. Не е възможно да се направи точно така, но се опитвам да пея по същия начин - много меко, без напрежение и пресилване, но това не е само по отношение на гласа, мисля. Това е въпрос на енергия, вътрешна енергия. Трябва да предам своите чувства на публиката. Ако не мога, очевидно е – завесата пада между мен и нея. Ако въздействам с нещо, аз го чувствам, ако не - чувствам го също. Капучили имаше магична енергия. Затова го обичам. Техника и енергия са върхът - техниката е нещо много материално, което можете да научите и изградите, енергията е нещо от големия господар - от Бог…
Моят учител, големият бас Никола Гюзелев беше близък приятел с Капучили. За Гюзелев беше много важно да разбере къде е прехода /между гласовите регистри/, защото това е основата на оперното пеене. За него това беше ключа към техниката. Преходът трябва да бъде незабелязан. Това е магичен момент - да се постави гласа на правилното място. Разликата между средния и високия регистър не трябва да бъде голяма. Блясъкът трябва да идва от гласа... Диригентите могат да те накарат да пееш най-трудния пасаж от операта отново и отново и трябва да си в състояние да го направиш. Пееш най-високия тон на репетиция. И изведнъж диригентът казва: „Чакай да го чуя още един път.“ Как ще го направиш без техника? И на сцената трябва да повтаряш безкрайно същите неща, когато оркестърът свири, с пълен глас... Всяко нещо в нашия свят се променя и с операта е същото. Операта е много сложен организъм - някой път всичко върви добре, а друг път - не се получава. Опитвам се да намеря баланса на всички съставки. В оперните театри днес певците имат все по-малко място за репетиции. Трябва да приемеш идеите на режисьора и диригента, да останеш спокоен - като събереш всичко заедно, и да изградиш своя собствена идея на всичко това отгоре. Много е трудно. Може би, преди 30-40 години певецът е можел да създаде роля за самия себе си, но днес това е невъзможно. Трябва да работим заедно с позитивна енергия... Разбирам певците от това време, когато фокусът са били певците, произвеждащи звук, а не интерпретацията на ролята. Много внимавам за качеството на звука. Голям почитател съм на добрия звук и създаването на правилния контекст за добро пеене. Много е важно за мен...
Като вердиев баритон, след Риголето няма нищо друго. Има много големи опери, но за мен от драматична и вокална гледна точка това е всичко. Това е върхът. Можете да поддържате напрежението от началото до края на операта, вокално и драматично. Няма нито един момент, в който напрежението да спада... Колкото до Макбет, той е дълбок, толкова мрачен, много крехък, много жесток, много специален. Когато Макбет се появява в дуета с Банко, той е все още напълно невинен, но той израства през цялото време - от малките реплики към неговата голяма трагедия. Неговата голяма ария е в края на операта. Трябва да се запазиш в добро гласово състояние през цялото време - пътят от началото, за да си в най-добрата си форма накрая. Трябва да запазиш високото напрежение, за да останеш свеж, като океанска вълна, подготвяща се да се разбие…“
За ролята на Елецки Владимир Стоянов споделя: „Елецки е много интересен характер. Той има само една ария, но това е най-добрата ария. В тази постановка аз съм не само Елецки , аз съм също Чайковски. И режисьорът извежда Чайковски във всяка сцена. Но той не е наблюдател, той е водещ, творец на ситуациите... Елецки не съществува в оригинала на „Дама Пика“ на Пушкин. Любопитно е, характерът е създаден от Чайковски. Също и текстът на голямата ария на Елецки е на Чайковски. Той е противоположност на характеритге на Томски и Герман - много позитивен. В голямата ми ария аз се трансформирам от Чайковски в Елецки.“
На 13, 16 и 17 февруари в кината Арена в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Плевен и Смолян ще бъдат следващите прожекции от киносезона на Кралската опера в Лондон "Ковънт Гардън" – на операта „Дама Пика“ от Чайковски. Ще имаме възможността да проследим дебюта на световноизвестния български баритон Владимир Стоянов в ролята на княз Елецки. Постановката е на Щефан Херхайм под диригентството на маестро Антонио Папано.
Утре – 23.01, ще се проведе конференцията "Момичета с мисия: Образование". Регистрацията за нея е безплатна. Организира се от издателство "Ентусиаст" и от Френския културен институт. Това събитие е вдъхновено от книгата "Жени, лишени от търпение" на Джаили Амаду Амал , разказа пред БНР Сиана Колибарова, издателство "Ентусиаст". "Бяхме..
Видях всичко в журналистиката. Това заяви пред БНР журналистът Валерия Велева, която празнува своята 70-та годишнина с представяне на две свои книги – "Рани от власт" и "Ах, тази власт". "Двете книги обхващат периода от падане на власт на Тодор Живков до наши дни. В едната съм събрала интервюта, които съм правила от 1991 година до днес...
" Темата в пиесата е това, заради, което хората идват, за да я гледат, а темата за любовта е точно такава, но аз обичам да правя такива пиеси, в които на зрителят накрая малко надежда да му дам , каза за БНР Йордан Славейков, режисьор, писател, драматург и преподавател. Поводът за срещата ни е най-новото му представление "Прашка" , чиято..
В книгата " Късно завръщане" на Валентин Григоров от София ви докосвам до един позитивен, динамичен и енергичен човек. Тя съдържа лирика, приказки и разкази и от нея лъха ведрият дух на автора. С любимата Венета Терзиева, която преди време съм представяла ,живеят и работят в Берлин, събират българи - писатели в Милано, зареждат хората с..
Експозиция от 38 икони, създадени в периода 17-19 век вече имат самостоятелно зала в Художествената галерия на Русе . Те ще бъдат достъпни за посетителите целогодишно и тази промяна е част от новата концепция на галерията. С акапелни църковни произведения, изпълнени от камерния хор на Държавна опера - Русе, тържествено и с подобаващо..
Днес в Дома на киното в София се открива филмовият фестивал МЕНАР. Той запознава българската публика с културата и традициите на Югоизтока и ислямския свят. Това е 17-тото му издание. Зрителите да очакват една добра селекция от игрални, документални и късометражни филми, които ще се се излъчват до 30 януари, обясни пред БНР Здравко..
На сцената на Пловдивския театър тази вечер ще се състои премиерата на спектакъла "2084. RЕХ. Или последният цар на света" . Автор на пиесата е руският драматург Кирил Фокин , а постановката е на македонския режисьор Деян Пройковски . Ироничната антиутопия ще поведе зрителите към близкото бъдеще – свят, в който човечеството е постигнало..
Достатъчно е да сте в едно помещение с болен от грип, който да се изкиха и изкашля няколко пъти и се заразявате в рамките на часове . Началото е..
Според официални съобщения интерес към рафинерията в Бургас имат компании от Казахстан, Азербайджан, Унгария и Катар. По този повод енергетици и..