Огромна част от стенописите в храм-паметника „Св. Александър Невски“ е напълно разрушена

Храм-паметникът „Свети Александър Невски“ не е бил основно реставриран от своето построяване в началото на миналия век до днес. За това алармират духовници и реставратори. По думите им, на катедралата, превърнала се в символ на православието у нас, са правени единствено частични ремонти. И докато общото ѝ конструктивно състояние беше определено от експерти като „много добро“, то огромна част от стенописите в църквата са напълно разрушени, твърдят още духовниците и реставраторите.

След като най-обстойното обследване на състоянието на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ беше изготвено от експерти от Университета по архитектура, строителство и геодезия, предстои Министерство на културата да предложи начина, по който ще бъде извършена и втората необходима експертиза, а именно тази на стенописите, които са застрашени от пълно унищожение. В храма има над 400 образци на християнското изкуство. Изографисан е с фрески, изобразяващи Света Троица, сцени от Стария и Новия Завет, пророци, български и руски светци.

Някои от стенописите вече са напълно унищожени, а тяхното възстановяване ще стане възможно благодарение на съхранен снимков материал, уточни отец Антоний Милушев, свещенослужител в катедралата:

„Нищо не е правено по тях вече толкова дълго време. Те нямат аналог - този  стил, в който се е стенописвало, той вече не се прилага и в света има много малко останали оригинални творби: от Имперска Русия преди Революцията, един много ценен стенопис от Иван Мърквичка вече е напълно унищожен – „Свети Иван Рилски отказва даровете на Свети Петър“. Когато дойдох в църквата преди девет години, той беше леко засегнат, беше тръгнал да се мокри, да побелява, а в момента е абсолютно унищожен и изличен, мазилката е паднала“.

Според реставратори при изографисването на стенописите са били допуснати и технологични грешки, тъй като са използвани много силни консерванти, което е довело до втвърдяване на боята и нейното олющване. Но според ръководителят на катедра „Реставрация“ в Националната художествена академия доцент Стефан Белишки, за да се постави коректна оценка на разрушителните фактори и тяхната степен на въздействие върху стенописите, е необходимо да се направи детайлно изследване: 

„Трябва да се проучат исторически сведения и да се направят много анализи на боите, с които е рисувано, за да се даде категоричен отговор. Действително има свидетелства, че са използвани рецепти, които са, може би, предпоставка също за това състояние на стенописите“. 

„От друга страна има предположения, че мазилките, върху които са  рисувани стенописите, също може да са повлияли на техния състав“, добави доц. Белишки, според когото реставрация на стенописите може да отнеме и години.

Междувременно стана ясно, че средствата, необходими за ремонта на катедралата, възлизат на около 4 милиона лева. Техническата експертиза за състоянието на храма, за която в края на 2017 г. правителството отпусна средства, сочи, че неотложните ремонтно-реставрационни работи включват подобряване на ВиК и електроинсталацията, ревизия на покривите за спиране на течове, както и запълване на някои установени пукнати със специални смеси. 

Ректорът на университета по архитектура, строителство и геодезия проф. Иван Марков, който е и ръководител на екипа, работил по обследването в продължение на 8 месеца:

„Има леки пукнатини в някои от участъците в сградата - в Северния кораб и в Южния кораб. В някои от стоманените конструкции има наченки на корозия, но съществена корозия няма. Налага се и ремонт на тротоара при запазване на неговата автентичност отвън, както и хидроизолации, които да предпазят основите от намокрян“, поясни проф. Марков.

Очаква се ремонтът да не попречи на богослуженията в църквата. Отец Антоний Милушев разказа, че единствено в периода на Втората Световна война вратите на храма са били затворени за миряните „след една от най-тежките бомбардировки над София, когато всички прозорци са избити“.

От Светия Синод съобщиха, че ще търсят съдействието на правителството за реализирането на следващите етапи от проекта за реставрирането на най-големия православен храм на Балканския полуостров, издигнат през 1912 г. с усилията на целия български народ в памет на хилядите воини, паднали за освобождението на България от османско робство.

Подробности по темата можете да чуете в звуковия файл.