Шаламанов: България трябва да работи за приемане на многонационални формирования

Моето очакване е господин Борисов да получи от първа ръка много добро разбиране за това какво се очаква от всяка една страна член на НАТО по отношение на ангажимента към повече инвестиции, за повече способности и повече принос към колективната отбрана, в областта на киберотбраната, в областта на устойчивостта и капацитета за справяне с хибридни заплахи. Това каза за БНР бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов по повод визитата на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в България по покана на премиера Борисов.

„Това, което е най-важно според мен е, че България не може да бъде ефективен член и да се възползва от това, че е член на НАТО, без ние да работим за разполагане на многонационални формирования на наша територия и без да изпращаме наши единици като част от многонационални формирования, поне в Източна Европа в рамките на предното разполагане на ротационен принцип“, каза той в предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“.

Това, че помощник-генералният секретар по отбранителна политика и планиране е в делегацията, означава, че ще бъдат поставени три основни въпроса, обясни Шаламанов.

Първият ще бъде как страната ни изпълнява ангажимента към увеличаване на разходите за отбрана и придобиване на реални способности, съвместими с НАТО, както и участие с тези способности в операции на НАТО, каза той и допълни:

„Вторият въпрос, естествено, е свързан с другия ангажимент от 2016-а година - за повишаване на устойчивостта на различен вид въздействие върху критични инфраструктури – транспорт, енергетика, включително енергийна сигурност и, на трето място, също приетия през 2016 година ангажимент към повишаване на киберсигурността, което е особено важно при очакваните трудности при провеждане на европейските избори.

„Това е посещение, което  трябва да направи съвместна оценка на постиженията, но, от друга страна, е възможност в България да поиска съдействие в областите, където има трудности“.

Присъединяването на Северна Македония към НАТО е едно „голямо постижение и за Северна Македония, и за НАТО, а в частност и за България“, категоричен е Шаламанов. При завършване на ратификацията НАТО трябва да поеме всички функции по въздушната сигурност на Македония, допълни той:

„България като съседна страна би трябвало да има възможност да поеме и такива ангажименти, но много по-важно с разширяването в Западните Балкани е как ще продължи развитието на процеса на сътрудничество със Сърбия, с Косово с Босна и Херцеговина“.

Въпросът за сигурността в Черно море е в центъра на новия цикъл на планиране в НАТО, допълни Шаламанов. Според него посещението у нас се явява и „консултация на възможно най-високо ниво, за да има пълна степен на споделяне на оценките за рисковете и заплахите в района, в който е България“.

Политиката на отворените врати на Алианса ще продължава, категоричен е бившият министър.

„Има много висока степен на гъвкавост, особено на изток, където са и основните рискове за сигурността, но и страните, които желаят да се присъединят към НАТО или желаят да сътрудничат с НАТО, без да влизат, но са необходими стъпки напред, а България има ключова роля в този регион“.

„НАТО има доста сериозни проблеми пред себе си, но е показала за последните 70 години, че може да ги решава“, обобщи Шаламанов, според когото българската армия е „с толкова остаряло въоръжение за последните 30 години, че всъщност ни трябва цялостно превъоръжаване, което може да стане единствено с национална програма“.

Шаламанов коментира и евентуална размяна на територии между Косово и Сърбия:

„Този въпрос е крайно политически и чувствителен. Размяната на територии едва ли ще реши въпрос, без да отвори поне три други, така че според мен решението е в интеграцията на Балканите в Европейския съюз и в НАТО. Все пак, правилото за Източна Европа е, че влизането в Европейския съюз е след влизането в НАТО. Размяната на територии не считам, че е панацея и не считам, че ако въпросът не бъде решен в други измерения, размяната ще доведе до добър край“.