На 3 март за свободата и еволюцията на българските идеали

Той се жени за най-красивата мома в своето село, турците посягат на нея и той реже главите на двама от тях, бяга в Цариград, там заради това, че е кадърен, успява да завърши курсове за машинист, но качва Васил Левски в локомотива, някой го предава и той бяга и заминава за Ловеч, където става опълченец в 3-та дружина, в 3-та рота, която е носител на Самарското знаме“, разказа още той какво е подтиквало опълченците към участие в дружините, разказа още той.

През последните години с почти будителска страст Пейков търси в архиви, библиотеки, антиквариати снимки на опълченци, които издадава в албума “Епопея на българските опълченци“

“С голям труд, с обикаляне на цялата страна и с помощта на приятели като Димитър Манов, успях да събера 500 снимки, от които подбрах 270, които с художника-дизайнер Христо Велезов и с Емил Трайков, който коригира всичко в печатницата и талантливата художничка Мартина Цветанова успяхме да оцветим, за да погледнем очите им такива каквито предполагаме, че са били и да влезем в душите им, да разберем какво са мислели и как са имали смелост да го направят“ обясни той в интервю за предаването “Неделя 150“.

“Може би е по-лесно на един пенсионер с един скромен екип да свърши тази работа, която е работа на големите институции, министерства с милионни бюджети, с огромен персонал, защото е по-мобилен. Не всичко са парите на този свят, на тях явно им липсват идеите, но аз мога да им услужа с някои идеи“, коментира още Пейков в интервю за предаването “Неделя 150“.

Според проф. Петър Стоянович разходът на Министерство на културата от няколко хиляди евро за връщането на потрета на Александър Батемберг в България е “пренебрежимо малък“.

“Разбира се, подобен разход е смешно да бъде обсъждан. Той е пренебрежимо малък. Ако го кажем с разговорния език на улицата, той струва 6 кв.м от някоя от централните плочки на софийските улици. Хубаво, че подобно нещо се върна. Държавата можеше да направи много повече, а можеше и това да не направи.“, коментира в интервю за предаването “Неделя 150“ проф. Петър Стоянович от Института за исторически изследвания на БАН.

“Друг е въпросът дали българската държава има национална политика да опазва своята памет? Разбира се такава няма“, допълни още той.

И коментира още въпроса за липсата на признание от младата българска държава към опълченците приживе, изразено и в неудовлетворени “прошения за пенсии“.

“Не знам дали трябва да генерализираме това отношение като отношение на държавата към определена прослойка от българските поборници“, каза той.

“По-голямата част от тези прошения (за пенсии) са били удовлетворени, има си законодателство, свързано с това нещо, естествено като при всеки закон и нормативен акт, някъде нещата се пропукват поради недоглеждане, други поради лични страсти. Това го има навсякъде, защо по онова време да бъде изключено?“, обясни професорът.

Румен Манов, който е дарител в почти всички музеи в страната, иска да “споделя нещата, които среща по пътя си с повече хора“. От рутината, която имам, преценявам на момента, дали нещата, които срещам имат своята историчност, своята забравена държавност и тъй като живеем във време на безвремие, опитвам се със собствени мускули да запушвам тук-там дупките, които срещам по пътя си и да запазвам нещата за хората след нас, каза още той в интервю за предаването „Неделя 150“.

Защото другата лоша черта, която имаме, освен че не сме екипни играчи, като че ли много малко се отделя за култура, не е приоритет културата. Да хубаво е да имаме пътища, но няма да учудим света със стъкло, метал и желязо. Ще ги зарадваме, ще ги възхитим с нашата природа, с нашия фолклор, с нашата бойна слава, с нашата история, с нашите обичаи – неща, които не са съвсем приоритет и това е една част от моята дейност“, разказа Манов.

Целите интервюта може да чуете в звуковия файл.