Историкът Валентин Петков стопанисва крепостта Меджиди табия в Силистра

Силистренецът Валентин Петков от години съчетава хоби, бит и професия в едно. Спечелил си е име на стопанин на крепостта Меджиди табия - единствената у нас изцяло запазена турска крепост, изградена в средата на 19 век. Община Силистра преди години предоставила грижата за крепостта на Петков, който е историк.

Сега Валентин Петков пази, почиства, ремонтира и обогатява историческия обект. Изпълнява едновременно няколко длъжности - пазач, ключар, касиер, уредник, озеленител, екскурзовод. 

Крепостта е като жената - трябва да се грижим за нея, за да изглежда добре, разказва Петков в предаването "По първи петли". 

Преди време и крепостта в Силистра не останала встрани от набезите на вандали. Разграбени били камъни от разрушена крепостна стена. "Наложи се да живея в крепостта, за да имаме постоянна охрана в мое лице", обясни той. Да се буди сутрин сред подобен реален декор за него е "невероятно, магическо чувство".

Меджиди табия е преживяла седем войни, не е била превземана

Крепостта е наречена на името султан Абдул Меджид. 

"Тя е бяла крепост, голяма, над града. От нея се е виждало всичко. В действителност тя защитава града. За сто години са се случили 7 войни. Крепостта никога не е превземана. Битки е имало много и следи по стените също."

Крепостта Меджиди табия е известна сред местните като непревземаема крепост. Строена от 1840 до 1854-1855 година заедно с още 11 крепости, които след Сан-Стефанския мирен договор са съборени. Меджиди табия оцеляла заради руснаците, които останали по тези места до 1894 година. 

За какво е използвана крепостта в мирно време?

"През 1953-1956 в Силистра има военно училище. Там са били 5 хиляди офицери. Това е свързочното училище, така нареченото, Военно висше учебно заведение. Но в него е имало артилеристи, свързочници, разузнавачи, школа за подофицери. Градът тогава е имал подем. Развил се е благодарение на армията, защото тогава човек се чувства по-спокоен, защитен и може да се отдаде вече на полезен труд."

Историкът дарява на крепостния музей предмети от прадядо си

Валентин Петков дарява на крепостта предмети от своя прадядо. "Той ми даде основното. Започнах да събирам старинни книги, оръжие, предмети, които са били използвани от войниците. Нямах още идеята за създаване на музейна сбирка. Просто исках да имам една богата колекция, тъй като членувам и в национално движение "Традиция". Там сме само колекционери. Да запазим българския дух. Това беше основното." 

С течение на времето колекцията от исторически предмети се увеличава и правят изложби в библиотеки и училища.

Петков вярва, че опазването на следите от историята не е само негова мисия. "Аз мисля, че всеки един човек трябва да остави след себе си една чертичка в историята на България. Ние можем общо да я напишем, но всеки може да направи мъничко и когато го съберем, това ще бъде много за нашата държава."

Още за делото на Валентин Петков слушайте в звуковия файл.