Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изкривеното кръводаряване - тема с продължение

Снимка: БГНЕС

85% от кръводарителите у нас са или хора, на които е поискана бележка от болница за дарена кръв при операция на техен близък или са платени кръводарители. Проверка показа, че до 250-300 лв. стига цената на кръвта на черния пазар. Бележките, искани от болниците пък, не са регламентирани по никакъв начин. Иначе в нормативната база е записано, че кръводаряването у нас е безвъзмездно и доброволно.

От години от неправителствени организации настояват за промени в нормативната база, за да не бъде кръводаряването само на документ безвъзмездно и доброволно. Резултат обаче няма.

Редица хора разказват, че е трудно да се намерят истински кръводарители. Една от търсещите дарители нарича изискването за бележка „рекет“, който пълни джобовете на търговците на кръв.

На въпрос на „Хоризонт“ какъв е регламентът за исканите бележки, от Министерството на здравеопазването отговарят: „Възможно е да има практика на лечебните заведения да призовават гражданите да даряват кръв, но това не може да има задължителен характер“.

Бележки обаче се искат от всички болници. Който може дарява, а който не може – започва да търси откъде да купи. В интернет „търговците“ се откриват без затруднения.

Пред „Хоризонт“ директори на болници отричат в техните лечебни заведения да има ултиматуми за бележки за дарена кръв. По думите им първо се мислело за пациентите и когато те се нормализирали, молели близките за документа.

Според проф. Иво Петров - медицински директор на частна болница, искането на бележки е нормална практика и единствена възможност при намаляващия брой кръводарители.

Съгласен е и д-р Светлозар Георгиев – зам.-директор на Бургаската болница: „Не само, че е нормална практика. Това е задължителна практика. Това е начин колегите от кръвопреливните центрове да се справят с необходимостта от кръв. Това изискване на болниците е по настояване на кръвопреливните центрове, което е естествено и логично“.

„Консумацията на кръв се увеличава по ред причини, а населението, което е годно да дарява, намалява“, каза д-р Георгиев от Комисията, която се занимава с качеството на кръвта и разпределението ѝ в района на Бургас. Според него проблемът става още по-голям и с лимитите за болниците.

От БЧК от години настояват за въвеждане на регламент, за да се избегне черният пазар и да се увеличи броят на кръводарителите. Преди година от организацията са представили предложенията си до здравното министерство, но до този момент отговор няма.

Д-р Надежда Тодоровска предлага остойностяване на кръвта. Според нея системата трябва да стане по-мобилна, защото шумните кръводарителски акции около Цветница и Великден не са достатъчни. Съгласна е и Пенка Георгиева от „Заедно с теб“. От пациентските организации смятат, че не е нормална практиката да се искат задължително бележки за дарена кръв от близки на пациенти.

„Хоризонт“ отправи запитване към МВР дали има случай на разследване за организирана група за платени кръводарители. От пресцентъра на министерството отговориха, че на този етап темата няма да бъде коментирана.

Междувременно около 600 души на ден се нуждаят от кръвопреливане.

Целия репортаж може да чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Габриела Лазарова с дъщеря си

Габи от Горна Оряховица се нуждае спешно от средства за лечение

Млада жена от Горна Оряховица се бори с онкологично заболяване и се нуждае от сериозна финансова подкрепа. За лечението на 45-годишната Габриела Лазарова в турска клиника са нужни близо 400 000 евро. Хората от родния ѝ град са обединени да помогнат на Габи за втори път да пребори рака и провеждат различни благотворителни инициативи...

публикувано на 11.02.25 в 06:32

Величка Таседжикова: Времето показа, че изпитите след 4-и и 10-и клас са излишни

Относно матурата по математика след 12-и клас Боян Захариев, директор дирекция "Образование" в "Отворено общество", изказа мнението си: " Важно е за какво се ползват определени изпити. Те могат да се ползват за няколко неща. Едното е ако са необходими на някого напред във времето - подобен изпит е важен за работодатели или за кандидатстване за..

публикувано на 10.02.25 в 11:26

Асен Асенов: България трябва да направи големи и бързи стъпки към културната си интеграция в ЕС

България има да направи големи, едри и бързи стъпки към своята културна интеграция в ЕС.   Това мнение изказа пред БНР Асен Асенов, създател на поредица от международни фестивали, сред които и "One dance festival". " Страната ни може би е най-неинтегрираната държава-членка в европейската екосистема на културните индустрии. Ние не успяваме да..

публикувано на 10.02.25 в 10:24
Джамията

Турция две години след бедствието: Стремеж към възстановяване в свят, изпълнен със загуби

Две години след опустошителното земетресение в Турция всички усилия са насочени основно към възстановяване на жилищата на пострадалите. Знамената в Турция на 6-и февруари бяха свалени наполовина в памет на загиналите над 53 хиляди души. За оцелелите все още не е ясно кога ще има възстановяване на живота такъв, какъвто е бил преди. Две..

публикувано на 08.02.25 в 20:49
Доналд Тръмп и Владимир Путин се ръкуват на среща по време на първия мандат на американския президент

Природните залежи на Украйна - част от "сделката"?

Доналд Тръмп и Володимир Зеленски ще се срещнат идната седмица. Поне такова очакване изрази американският президент вчера. Тази среща може да се окаже съдбоносна за Украйна. От нея, най-малкото, ще зависи с каква нагласа Тръмп ще отиде на многократно вече анонсирания разговор очи в очи с Путин. Допреди броени дни украинците все още чакаха..

публикувано на 08.02.25 в 11:05
Нов строеж на жилищна сграда в Хатай

Нови, но изолирани - предизвикателствата пред строежите в Турция след земетресението

След бедствието на века, както самите турски власти определиха земетресението, поразило страната пред две години, усилията днес са насочени към възстановяване и към нова глава в тази история, озаглавена "солидарността на века". По строежите, изградени с държавно финансиране, се работи по 24 часа в денонощието, твърдят местните и национални и..

публикувано на 07.02.25 в 20:56

Две години по-късно: Какво се случва в районите, засегнати от опустошителния трус в Турция

"Ситуацията беше страшна, апокалиптична. Атмосфера на смърт се усещаше навсякъде". Това са спомените на Нора Чолакова, кореспондент на БТА в Турция, след като  на 6 февруари 2023 г. южната ни съседка беше поразена от трус с магнитуд 7,7 по Рихтер.  Бедствието е едно от най-опустошителите земетресения в историята на Турция – загиналите са над 53..

публикувано на 06.02.25 в 07:40