Заместник-министърът на финансите Росица Велкова обясни, че дълговете са в размер на над 8 милиона лева, но отказа да посочи какъв е делът на всяко вероизповедание с мотива, че това е данъчноосигурителна тайна:

"Задълженията са за 6 вероизповедания регистрирани, които имат налични задължения. И общата сума на всичките задължения на шестте регистрирани вероизповедания към 31 декември 2018 г. са 8 милиона 267 хиляди лева с лихвите към 7 март. Над 70% са за осигурителни вноски и плащания и изплащания на работни заплати. Другите 20% са за други видове публични задължения, които са към централен бюджет".

Варненският митрополит Йоан обяви в комисията по вероизповедания, че за последните 10 години Българската православна църква няма задължения към НОИ, НАП и към отделни други институции.

"Ако все пак има някакви задължения, да речем, които са били, никога БПЦ не е поставяла въпрос за тяхното опрощаване, защото тук прозвуча, че общо вероизповеданията имат дълг. Българската православна църква се старае да няма дългове".

Говорителят на Главното мюфтийство Джемал Фаик потвърди пред „Хоризонт“, че задълженията на вероизповеданието надхвърлят 8 милиона лева.

Това е вторият проект за промени Закона за вероизповеданията в рамките на по-малко от три месеца.

В края на миналата година бяха приети поправки, с които държавата се ангажира да осигури парите за заплати на служителите, както и с тяхното увеличение.

Текстовете противоречат на Конституцията и Кодекса на труда, твърдят от Свещеническия синдикат.