"Театърът на трохите" има силен терапевтичен ефект за хората с увреждания

Идеята е на преподавателя по антропология в университета Надежда Савова, която преди десет години създава този метод за социално приобщаване, превръщайки го в изкуство. Тя е основател на мрежата „Хлебни къщи“ – неправителствена организация, работеща в над 20 страни на 6 континента.  

„Правех докторат на тема „Изкуството и социалната промяна“. Изследвах най-различни видове изкуство. Има невероятни примери в Латинска Америка как в най-бедните квартали, гета използват цирк, използват музика, театър, фотография, графити дори, за да ангажират децата да не са на улицата. Изкуството просто променя човека“, сподели Надежда Савова пред "Хоризонт".

За нея храната обаче се явява най-силното общностно изживяване, особено когато е направено творчески. „Това е нов вид световно движение за изкуство и храна, които пораждат социална промяна. Затова и мрежата, която създадох, е наистина глобална. Хората го търсят.“

Събирането на непознати около една маса е антропологически подход

„Ето, сега една жена от Нова Зеландия ще идва да се обучи в методите. Намират ни хора, които казват: искаме и ние да правим това в нашите общности, има нужда да се сплотяват хората. Хора, които иначе никога не биха се срещнали. А вече силата на месенето е, че веднага стават и приятели. Това е чисто антропологически подход към нещата – да събереш хората около една маса. Не просто да споделят готова храна, а заедно да го направят, заедно да го замесят. Има нещо специално в това изживяване. Всеки трябва да дойде да го усети – колко е хубаво да месиш хляб с хора, които никога иначе не би срещнал.“

Картини в брашното и спектакъл с кукли от тесто

Младежи от защитените жилища в Благоевград, представители на ромската общност и служители в социалните институции, заедно със студенти и преподаватели рисуват с житен клас върху маси, покрити с брашно, а после заедно месят тесто и оформят от него хлебни кукли, които пекат заедно. Финалът на събитието е спектакъл с куклите от тесто - така изглежда "Театърът на трохите" в действие. 

„Стават едни огромни красиви картини в брашното. Рисуваме с житни класове или с пръсти. Визуално е много вдъхновяващо. След което от брашното създаваме тесто, от тестото създаваме кукли, форми, символи“, разказва Надежда Савова.

"Театърът на трохите" кара хората с увреждания да се чувстват приобщени

Методът е познат като „Театър на трохите“ и освен социалния, има и силен терапевтичен ефект за хората с увреждания. „И когато са с други хора, а не затворени в своя дневен център или защитено жилище, за тях това е невероятно изживяване – да се чувстваш равен и приет, щастлив, с всички тези други хора – професори, преподаватели, студенти, кметове.“

Д-р Надежда Савова, която е и експерт по нематериално културно наследство към ЮНЕСКО, неслучайно избира хляба сато символ на живота и усещането за семейство. За своите изследвания в над 80 държави по света Надежда Савова е носител на отличието „Пътешественик с мисия“ на „National Geographic“.

Как изглежда Богородица в носия на маите

Навсякъде, където съм пътувала, съм била с мисия, казва младият антрополог д-р Савова. 

В малко племе на маите в Мексико научила местните, които са католици, да рисуват икони, защото им трябвали пари да си достроят училището.

„И те рисуваха Богородица, облечена с техните носии. Станаха невероятно красиви икони. После ги продаваха за стотици долари в близкия туристически град, където са пирамидите на маите. И успяха да си съберат пари за учители.

На конференция в Перу се запознава с реалния д-р Пач Адамс, чийто образ бе пресътворен на големия екран от Робин Уилямс в едноименния филм, с идеята болниците да се превърнат в по-ведро и позитивно място, където имат място и хуморът, и изкуството.

В Етиопия използват думата "габров" за стиснат човек, откакто прочели габровските шеги

Много обича Етиопия. За нея като антрополог е много интересна като най-старата християнска страна в Африка. „Те имат християнски традиции още от I век. Там точно това изследвах – за Рождество и за Богоявление. Правят едни големи процесии по улиците с шарени чадъри, със звънчета. Свещениците им са облечени в жълто, в оранжево.“

Като интересен факт Надежда Савова отбелязва това, че етиопците нямали дума за стиснат, докато не прочели габровските шеги. „Имало превод на нашата книжка. Започнали да използват думата „габров“ като нарицателно за стиснат човек. И когато аз казах, че съм от Габрово, те постоянно се смееха и най-накрая ми казаха защо се смеят. Дори ги беше срам да ми кажат.“

Още за вълшебствата покрити с брашно слушайте в звуковия файл.