Проф. Флориан Вирхо: Исторически опитите за съюз на националисти не са се увенчавали с успех

Интернационал на националистите - основите на това парадоксално обединение поставиха тази седмица представители на четири големи европейски партии. На поканата на италианския министър на вътрешните работи и вицепремиер Матео Салвини в Милано се отзоваха Йорг Мойтен от „Алтернатива за Германия“, Андерс Примдал Вистисен от датската „Народна партия“ и Оли Котро от финландската формация „Истински финландци“.

„Европейски алианс на народите и нациите“ - под това име в следващия Европейски парламент националистите ще обединят силите си за новото начало на Европа.

За историята на опити за обединение на националпопулисти и последиците за Европа Весела Владкова разговаря в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ с проф. Флориан Вирхо от университета в Дюселдорф, изследовател на крайната десница и неонационализма на Стария континент.

Възможен ли е интернационал на националистите? Проф. Флориан Вирхо припомни, че безкрайната сага на хаотичния Брекзит е плод на популистката кампания на ЮКИП и допълни:

„През годините е имало много такива опити, първите са от периода след края на Втората световна война. Но всички те не са се увенчавали с успех. В днешно време в Европейския парламент се установи един сравнително стабилен алианс между националистическите формации около вече бившия „Национален фронт“ на Марин Льо Пен, австрийската „Партия на свободата“, Герт Вилдерс от Холандия и италианската „Лига“. Част от тези партии участваха в срещата в Милано.

В Милано обаче липсваха обаче най-малко две големи имена - Марин льо Пен и Герт Вилдерс, а австрийският вицепремиер Хайнц-Кристиан Щрахе изчака края на срещата в Милано, за да обяви, че неговата „Партия на свободата“ също ще се присъедини към новия проект, въпреки че това е рисковано за съуправляващата във Виена партия, защото несъмнено ще се отрази на работата в тандем с консерваторите на канцлера Курц. За Марин льо Пен пък вероятно е било немислимо да се появи в Милано, след като седмици наред отправяше остри критики към италианското правителствозаради срещи с „жълтите жилетки“. Проф. Вирхо има друго предположение: „Може би става дума за някакви тактически съображения, тъй като например датската народна партия, която беше представена в Милано, до сега странеше от Марин Льо Пен. Никой не може със сигурност да каже дали тези разпокъсани в различни парламентарни групи партии ще успеят да се обединят в следващия Европейски парламент. Въпреки това моята прогноза е, че този път това ще се случи, защото лидерите им са сравнително известни личности.

Като например италианският вицепремиер Салвини и водачът на листата за евроизборите на водещата опозиционна партия във Федералната република „Алтернатива за Германия“ Мойтен. Двамата се наложи да инсценират миграционна криза без в Европа да има особен миграционен наплив. Има ли обаче други общи теми, които да хвърлят мост и към източноевропейските популисти, например управляващите в Унгария, Полша и Чехия?

Проф. Вирхо: „Водещата тема за „Алтернатива за Германия“ е миграцията към Европа и нейното ограничаване. Това е общият знаменател с всички крайнодесни, популистки, националистически и консервативни партии и в Източна, и в Западна Европа. Но те споделят и други общи възгледи, като например за това, какво представлява традиционното християнско семейство.

Това е тяхната голяма тема. Според тях миграцията е заплаха за съществуването на националните държави и на Европа, и всички са единодушни в това мнение.

В същото време има и различия. В редиците на „Алтернатива за Германия“ има немалка проруска група. Що се отнася до управляващите в Унгария, интересно ще бъде, как ще се развият отношенията на Виктор Орбан с Европейската народна партия. Без съмнение, Орбан е важен фактор в дискусията около бъдещето на крайната десница в Европа. За мнозина той е поведенчески пример. Ако напусне ЕНП, Орбан и неговата партия ще имат ключово значение за устойчивостта на крайната десница в европарламента. Той привлича сериозна подкрепа в страната си и би могъл значително да увеличи числеността на една бъдеща обща парламентарна група“.