„Подписката се организира с оглед на това да се даде гласност на тази практика и най вече да се предприемат законодателни промени, за да може да се въведат някакви правила и да се избегне злоупотреба с практика, която по принцип е много полезна. Очевидно се злоупотребява с това и поради тази причина подписката цели точно това. Надеждата е законодателят да обърне внимание на тези сигнали и да се намери начин наистина Законът за достъп до обществена информация да изиграе своята позитивна роля, а не да бъде използван за нечисти цели“, обясни директорът на училището в с. Паталеница Никола Колев.
Вчера просветният министър Красимир Вълчев посочи, че ако такива искания бъдат получени в извънработно време, следва да бъдат заведени в първия работен ден и оттогава започва да тече срокът. „Въпросът не е задължително да минава през промяна в закона. Ще намерим някакъв технически механизъм, така че от една страна да защитава училището, а от друга страна и всички искащи обществена информация“, каза министърът.
В предаването „Преди всички“ Александър Кашъмов – ръководител на правния екип на Програма „Достъп до информация“, посочи, че за 2018 и 2019 г. има 49 съдебни дела в административните съдилища срещу откази на училища, като 41 от тях са били решени през тази година. Той подчерта, че по нито едно от делата не са присъдени адвокатски разноски нито в полза на училищата, нито против училищата. Източване на системата няма, категоричен е експертът.
През 2018 г. има решени общо 8 дела по откази на училища и детски градини. По 4 от тях са присъдени разноски в полза на училищата, а по 2 дела са присъдени разноски в полза на заявителите, каза Кашъмов.
Той отбеляза, че в област Пазарджик, откъдето идва искането за законодателни промени, никога не е имало дело заради отказ на училище да предостави обществена информация. По думите му през всичките години има 28 дела в административния съд в Пазарджик срещу откази, но те не са на училища.
„Ние не констатираме никакви практики на злоупотреба със Закона за достъп до информация. По отношение на присъжданията на разноски по такива дела ние сме алармирали, но в обратна посока. Тогава заявителите, в това число журналисти, бяха осъждани от страна на министерства и други институции да плащат за това, че са поискали в полза на обществото информация, но тя не им е била дадена. Тази практика в последните години поутихна. Съдилищата прилагат правилно закона“, коментира Александър Кашъмов.
През 2018 г. законът беше орязан драстично, припомни той и добави:
„Сега в една предизборна ситуация – точно когато обществото най-много се нуждае от информация, какво институциите правят в наш интерес, е много опасно да се подемат едни такива неосновани на факти инициативи за промяна на закона. Кой има интерес от такива инициативи? Такъв интерес винаги имат управляващите. Проблемът е при министерствата, които отказват. Управлението е това, което има интерес да крие информацията. Това, което се оказва в България, е, че когато ръководителят на правната комисия, която оряза закона и лиши от защита на правото на достъп до информация българския гражданин, за награда за неговото деяние беше направен министър“.
Експертът подчерта, че у нас срещу подателя на сигнал за корупция след това държавният служител, срещу когото е сигналът, може да води дело за вреди. По думите му именно заради това няма реален механизъм за борба с корупцията:
„Дано ЕС създаде законодателство, което явно ние само по пътя на принудата успяваме да създаваме при нас.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
"Хамас" ще предаде в петък телата на четирима израелски заложници в замяна на 625 палестински затворници. С това ще приключи и първият етап от споразумението за прекратяване на огъня в Ивицата Газа. "Хамас" няма да организира публична церемония за предаването на телата на четиримата израелски заложници. По-рано Израел заяви, че има..
ЕС може да спести от сметки на ток 2,5 трилиона евро от днес до 2040 г., което прави 1,2 на сто от БВП на Общността. Това съобщи еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен, който представи плана за действие за достъпна енергия. Той пък е част от Пакта за чиста промишленост, за конкурентоспособността и декарбонизацията на ЕС, която..
Има много хубава комуникационна стратегия, разработена от експерти, за въвеждането на еврото. За мен е въпрос на политическа воля, за да започне кампанията, каза Александър Христов в интервю пред БНР. В предаването "Нещо повече" той коментира липсата на комуникационна кампания за еврото. "Обяснението за мълчанието е липса на..
Комисията по правни и конституционни въпроси прие на първо четене проекта за бюджет на съдебната власт за 2025 година. "За" гласуваха 13 народни представители, трима бяха "против" и трима се "въздържаха". Срещу парите за съдебната власт реагираха с писмо от Висшия съдебен съвет, а в рамките на заседанието на Комисията - и от Съдебния..
Бюджетната комисия в парламента одобри на първо четене Законопроекта за държавен бюджет за годината. 14 депутати от комисията гласуваха "за" проектозакона, а шест - с глас "против". "Въздържали се" нямаше. Очаква се обсъжданията в пленарната зала по него да бъдат следващата седмица. Финансовият министър: НАП анализира всяка данъчна..
Вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че второто плащане към страната ни по Плана за възстановяване и устойчивост ще е възможно през тази година, ако бъдат извършени и оставащите 15% реформи, обвързани с него. Дончев направи специално изявление, след като по-рано днес съобщи, че България няма да получи второ плащане от 653 млн. евро по ПВУ..
Има кампания за ползите от еврото, а защо няма кампания за вредите от еврото? Това каза пред БНР депутатът от "Възраждане" Виктор Папазов и цитира проф. Стив Ханке, определян като баща на валутния борд в България, който е готов заедно с още двама световно известни професори да изготвят безплатно анализ за ползите и негативите от приемането на..
" Най-уязвимите области в България, с най-високи енергийни нужди и най-много проблеми от гледна точка на социалната уязвимост са София област, Разград,..
Не подкрепяме и трите бюджета, заяви пред БНР инж. Иоанис Партениотис - вицепрезидент на КТ "Подкрепа". На НСТС вчера всички социални партньори..
"Войната трансформира изборното поле. В момента водещи са не идеологиите, а геополитическото и националното". Това обясни пред БНР Любомир..