Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В "Приземената армия"- Историята на изтребителя от село Зелениково

| обновено на 14.05.19 в 14:32
10
Снимка: Добромир Видев

Гълъби, много гълъби са се заселили под крилата на МиГ-21 БИСс борден номер 509-ти. От 2003-а той е поставен в центъра на пловдивското село Зелениково. Самолетът един от последните „спасени“ от съкращаването на армията след влизането на България в НАТО. 16 години след откриването на монумента с изтребителя Добромир Видев ни среща с местните хора и техните спомени за идването на самолета.

Милко Койруков е един от хората, помагал на Иван Меразчиев и Цанко Арабаджиев - двамата пилоти, които стоят зад инициативата за поставяне на изтребителя. Нито Иван, нито Цанко са сред живите днес, за да разказват. Това прави обаче Милко, който остава един от малкото, пазещи историята…

„Взимането стана много трудно. Писахме къде ли не писма. Най-накрая писмото до президента – тогава беше Първанов, той е човекът, който ни съдейства. Искаха ни и пари много, да го докараме тука, пък нямаше пари.“

Посрещането било тържествено. „Оставихме го да стои отворен, долу да го гледат, на земята. Имаше хора, които въобще не са виждали.“

Изкопали основите на ръка. 2.60 на 2.60 и дълбочина 2.60. Милко твърди, че конструкцията би трябвало да издържи земетресение. И се шегува, че „селото може да падне, но самолетът не трябва да пада“.

Старите архиви пазят запис от 2003 година на селското тържество по откриването на самолета.На записа, предоставен от дъщерята на един от инициаторите - Иван Меразчиев, ясно се вижда радостта от поставянето на самолета. В този запис отпреди 16 години на фона на ръкопляскания се чува развълнувания глас на Меразчиев, който споделя пред присъстващите защо иска да има самолет в селото. 

Веднъж като си летял, все нещо те жегва на тази тема, споделя още Милко Койруков. 22-годишният му зет също е летец. Затова и Милко следи отблизо проектите за модернизация на военната ни авиация. 

Авиация се прави с много пари, казва Милко Койруков, който познава по- добри времена за военните пилоти. Но чрез зет си вижда отблизо и  трудностите, които съвременните ни военни пилоти изпитват.

Милко Койруков не е оптимист и за бъдещето на МиГ-а, който стои в центъра на Зелениково. Той разказва, че освен трудната поддръжка, няма и вече кой да го прави. „Вероятно ще остане, ако не падне, ако нещо не стане с него, ще остане като спомен.“

Селото наброявало към 1600 души, сега са останали 300. А най-близки с приземения самолет си остават прелитащите и кацащи гълъби.  




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Десислава Тихолова с портрета на престолонаследника Борис Трети

131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител

На днешния ден се навършват 131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител. Знае се, че Русе е бил любим град на първия ни следосвобожденски монарх - княз Александър Батенберг. Тук за пръв път той стъпва на българска земя, тук се весели с дипломатите от мисиите на европейските страни и намира спокойствие от софийските политически..

публикувано на 30.01.25 в 19:43

Истории от бунтовно Русе

Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..

публикувано на 27.01.25 в 20:48

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38