Предлаганият в програмата на OperaVision спектакъл на операта „Катя Кабанова“ на Леош Яначек - продукция на театър „Сан Карло“ Неапол, привлече вниманието ми. Това е един от шедьоврите на славянското оперно творчество, но у нас е малко познат. Операта е играна само в Пловдив в началото на 70-те години на отминалия век, всъщност тогава успях да я видя и чуя за първи път и бях много впечатлена.
“Катя Кабанова“ е силно драматична опера, много въздействаща и композирана със съвременни изразни средства. За основа на либретото на Винсенс Червинка е послужила добре познатата у нас пиеса на Островски “Буря“. Яначек толкова се вдъхновява от сюжета, че написва опера буквално на един дъх - за една година. Вдъхновява го образа на главната героиня Катя. “В нея има нещо много трогателно, по славянски меко, дълбочина на чувствата“ пише Яначек. „Ах, ако можех да намеря необходимата изразителност, толкова дълбочина!“ И още - в героинята си той вижда любимата си Камила Стьослова и в същото писмо отбелязва: “Моята Катя израства в нея, в пани Камила! Творбата ще бъде едно от най нежните ми произведения!“ Премиерата на операта „Катя Кабанова“ е на 23 ноември 1921 г. в народния театър в Бърно и веднага поема триумфалния си път по сцените на света.
Постановката на театър „Сан Карло“ Неапол е много въздействаща, дори и с мрачните тонове на единствения декор, който представлява голяма кутия от дъски. Това е затвореният свят на Катя. Тя е нежна и поетична душа, затворена в един ужасен свят на грубост, алчност и лицемерие. Деспотичната й свекърва - вдовицата Кабанова, я тормози непрекъснато, съпругът й Тихон е слабохарактерен и напълно под нейно влияние. Смазана от обноските в дома, Катя се влюбва в Борис и изневярата с него още повече я потиска. В разгара на разигралата се буря тя признава пред всички вината си и се самоубива - хвърля се в реката. Единствената реакция на свекърва й е да изкаже благодарност на хората, които са дошли в къщата й, и ги отпраща -напълно безчувствено.
Музиката, която е композирал Яначек, е мрачна, емоционална в оркестъра, с речитативни партии за певците. Естествено и в Неапол операта се пее на чешки език и предполагам, че това е причината всички участници в спектакъла да са славяни, да разбират какво пеят, защото целият смисъл на творбата е в текста.
Партията на Катя се изпълнява от сопрана Павла Викопалова, започнала кариерата си в Пилзен, после в Бърно, а сега е солистка на Пражката опера, гостува из цяла Европа като изпълнителка на оперите на Яначек, носителка е на редица награди за тези си участия. Ясен глас, лиричен, добра актриса, тя успя да изгради правдоподобен образ на своята героиня. Много интересно бе участието на знаменитата чешка певица сопранът Габриела Бенячкова, много известна в оперния сват през 90 те години, когато пя на най-големите оперни сцени. Оттегли се от певческата кариера през 2008, но сега, както виждаме, се изявява като контраалт в партията на Кабанова или както Островски я нарича, Кабаниха. Всъщност ролята предлага повече артистична изява и в това Бенячкова се справя блестящо. В ролята на Борис е много известния украински тенор Миша Дидик, познат и у нас с участията си в записите на опери в различни театри, излъчвани по музикалната телевизия “Класика“. Красив глас, стабилна вокална техника, артистичност - с това ще запомним неговия Борис. Още двама украинци участват в спектакъла - Сергей Ковнич /бас/ като Дикой и Лена Белкина /мецосопран/, солистка на Виенската държавна опера, в ролята на Варвара. Успешни бяха проявите и на словака Лудовит Лудха /тенор/ като Тихон и италианеца Паоло Антонети като Кудряш. Диригент на спектакъла на театър Сан Карло на „Катя Кабанова“ бе словакът Юрай Валкуха - в момента музикален директор на театъра. Постановката бе на известния немски режисьор Вили Декер, художник Волфганг Гусман. Въобще, това бе един спектакъл на високо ниво. Единственото, за което се извиняват от театъра, е, че видеозаписът е направен с една камера и това донякъде лишава зрителите от възможността да се вникне в детайлите на сцената.
Можете да гледате спектакъла тук до 19 юни.
24-тия галаконцерт на "Младите фолклорни таланти" се проведе в първо студио на БНР на 16-и февруари. Сред тях бяха Пресиана Леонидова, Ралица Генчева и Теди Славова. Трите учат в Националното училище по изкуства "Добри Христов" във Варна. Ученички са на Ваня Друмева. "Фолклорът ни събира и ни обединява", казва Пресиана. Дават си сметка, че..
Младият певец Валентин Велчев събра някои от най-големите звезди от всички жанрове на българската музика на бляскавия си концерт, с който направи промоция на новия си албум "Свети Валентин". Събитието уважиха естрадните легенди Мая Нешкова и Кирил Икономов, Мари и Хайгашод Агасян, Ани и Светослав Лобошки, първата победителка от "Златният Орфей"..
Народният изпълнител Божидар Златков представи в ефира на програма "Хоризонт" и предаването "Рано в неделя" новата песен "Деведжии". Обичаят „Деведжии“ се празнува в село Лесново, Елинпелинско. Това е традиционен кукерски обичай, който се отбелязва от много години. Според някои, идва от времето на турско робство. В село Лесново се провежда..
По повод 152 години от гибелта на Апостола на свободата Столичната община организира историческа възстановка „Живи картини от учредяването на Софийския таен революционен комитет от Васил Левски и разпита му пред турския съд“. Тя се проведе на площад „Гина Кунчева“ в София пред очите на десетки граждани, деца и ученици от столични училища...
Любопитна премиера предстои следващата седмица в Пловдивския куклен театър с покана към възрастните, а не към децата. Моноспектакълът на Димитър Николов - „Момо или животът пред теб“ по романа на един от знаковите съвременни френски автори, Ромен Гари ще се състои на 27 февруари от 19 часа. Актьорът е запленен от книгата още като студент и..
Стотици деца и възрастни в неравностойно положение от Велико Търново изработиха мартеници, които се продават благотворително в инициативата "Баба Марта бързала, мартенички вързала". Повече от 35 социални институции, клубовете на пенсионера и инвалида и неправителствени организации предлагат своите мартенички с кауза . Първи своите..
Фолклорът е не просто музика - той е памет, корени и душа. Българските народни песни носят в себе си историята на поколения, звука на планините, ритъма на земята ни и емоцията на хората, които ги пеят и предават през вековете. В днешния динамичен свят, когато културите се смесват, а музикалните стилове се развиват, фолклорът остава..
" Тези, които трябва да се извинят и да понесат съдебна отговорност, са хората, които в момента насилствено, и с фалшиви данни, вкарват България в..
Приключва международната система, която бе учредена в края на Втората световна война, чийто резултат беше ядреният чадър, който Америка осигуряваше на..
Цялото интервю на Явор Стаматов с Делян Добрев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.