Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В "Приземената армия" - Историята на изтребителя от село Орешец

13
Снимка: Добромир Видев

Летище Габровница не съществува на военната карта от 17 години. Но точно  тук през 2003-та година Витко Виденов взема самолета Л-29  с номер 81. 

„Последният, последният – стоеше там, захвърлен в тревата. Оттука – Монтана, от Монтана – Орешец, петдесет и няколко километра. Как успяхме да го дотътрим до там…“

И заедно с брат си Иван го поставян в центъра на родното им село Орешец. 

15 години след поставянето си, Витко и Иван оглеждат и щетите, които зимата е причинила… „Опитваме се да го поддържаме“, казва Иван. И така - всяка година.

„Това е учебно-боен самолет Л-29. Първоначалната подготовка на бъдещите летци е започвала на този тип самолет. Идеята е да се оформи нещо като музейче: подрастващото поколение, дори още децата, които играят тук, в паркчето, като виждат самолета, да се насочват за бъдещата си професия“, обяснява Иван Виденов. И продължава: „Надяваме се, че българските ВВС ще се възродят някога.“

Иван няма статистика дали за 15–те години в центъра на село Орешец, учебният  самолет Л-29 наистина е вдъхновил младото поколение. Засега служи да фон на снимки на туристи, които посещават района на селото, за да видят и откритата преди половин век пещера Венеца.

Двамата свидетелстват, че все още има жив хора, които си спомнят славните години на военната авиация… 

„Един случай имаше характерен. Бивш летец от Лом се оказал случайно тука. Хората го видели като се появил тука да прегръща самолета, защото се оказва, че точно на тоя номер – 81-и някога е летял като курсант в Долна Митрополия“, разказва Витко.

За двамата братя носталгията на бившите летци е разбираема. „Минават и чужденци тук, които разглеждат нашата забележителност – пещерата…“

Витко и Иван говорят за годините на „раздаване“ на машините на ВВС, излезли от употреба. И за това, че то хем е спасило самолети, хем пък на места е довело до бавното им рушене, заради липсата на подходящи грижи от местните.

Именно благодарение на това раздаване обаче според Витко и Иван е оцелял  споменът за славните години на военната ни авиация. „Бяха унищожени от   от една група в Министерството на отбраната, които се занимаваха с вторични суровини. Мислеха, че ще изкарат някакви пари. Само в Доброславци бяха нарязани около 25-30 самолета, в Чешнигирово също. Горе-долу такова количество и то все хубави самолети. МиГ-23. Само два или три успяхме да спасим като експонати в някои населени места и няколко – около пет-шест във Военно-историческия музей. Сега вече ги търсят – във филми, на значителни цени, но тогава беше взето решение, понеже нямало възможност и достатъчно финансови средства да бъдат съхранявани.“

„Пълно отчаяние ни обхвана при такова отношение“, спомнят си още Витко и Иван, според които „това са пари, взети от населението като данъци, това са милиарди, вложени“.  

Като авиационни техници и Витко, и Иван следят с интерес и дебата около купуването на нов изтребител. Витко Виденов обаче не крие своите резерви относно броя на новите самолети и как ще бъдат използвани.

„Това е най-скъпият род войска. За данъкоплатеца естествено, че е скъпо удоволствие, но след като искаме да имаме държава… без въоръжени сили не може да поддържаме независимост“, коментира Иван.

До момента братята са дали за самолета колкото малка кола - на старо. И ще продължат да го поддържат. За да може не само жителите, а и гостите на село Орешец да му се радват. Малко са скептични обаче за бъдещето му… 

„Като откраднат капачки на разни люкове, технологични отвори – виждате там как са, ограбени, и ние си опитваме с подръчни материали – ламарина ли, някой дава съвет сега пластмасови капачки да слагаме… Не става за вторични суровини, при топенето изгаря. Може би затова досега не са ги откраднали. Не е чист алуминий, както някой би могъл да си помисли.“

За финал Иван и Витко обобщават, че не само носталгията ги е подтикнала да се занимават със самолета-памет ник. „Все пак ни се искаше и следващите след нас, които идват, да бъдат възпитани в такъв дух, че да се интересуват и да съхраняват нашата държавност, а да не се увличат и да мислят само за емигрантство.“




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Антон Оруш

Преди 112 години българинът Виктор Витанов конструира автомобил

Знаете ли, че българин е построил автомобил? И това е станало преди 112 години. Създателят на популярния сайт за стара техника Антон Оруш се натъкнал на информация, публикувана в тогавашната българска и международна преса. Годината е 1912-а. Докато България, заедно със Сърбия, Гърция и Черна гора среща на бойното поле Турция, за да защити..

публикувано на 19.05.24 в 21:30
Георги и Ива в село Ханово

Как се развива земеделие без мотика?

Как поляна се превръща в зеленчукова градина, как се развива земеделие без да се ползва мотика , лопата и фреза и може ли едно младо семейство да се издържа от производството на екологично чисти зеленчуци в ямболското село Ханово? На гости на сме на Ива и Георги , тя е на 30, а той на 33, завърнали са се от Дания в началото на миналата година и са..

публикувано на 19.05.24 в 09:00
Цветанка Костадинова

Легендарна българска спринтьорка избра павликенското село Дъскот, за да отглежда билки

Легендарна българска спринтьорка, участничка на три олимпиади , която австралийските власти определят като една от най-успешните емигранти в страната им,  която е осигурявала треньорите по спортна подготовка за полицията и армията на Обединените арабски емирства, избра павликенското село Дъскот, за да отглежда билки и да прави оцет . Днес Цветанка..

публикувано на 19.05.24 в 08:30

Как се приготвя булгур с коприва по над 100-годишна рецепта в селата до Павликени?

Съвременните домакини бързо приготвяме обяд и вечеря от ресторанта или от топлата витрина на близкия супермаркет.   Жените от павликенския край обаче пазят и предават да снахите, дъщерите и внучките си старите рецепти за характерни ястия от този край.  Какво е догалач, светлия, топалак чорба и как се приготвя булгур с коприва по над 100-годишна..

публикувано на 18.05.24 в 09:30

Ренесансова приказка за алпинизма

" Петрарка си отива, ден преди да навърши 70. Намират го на работната маса с глава, отпусната върху жизнеописанието на Цезар. Началото на неговия сонет 32. не е писан за този случай, но звучи твърде подходящо за него: Така е близо сетният ми час — ще сложи край на мойта скръб горчива. Отлита..

публикувано на 17.05.24 в 15:31
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Проф. Петър Делев за делата на Александър Велики, за апогея и разпадането на империята

През последните дни темата Северна Македония отново влезе в новините с претенциите на тази държава. Претенции към съседите си. И ако сега на дневен ред е краденото на нашата средновековна и нова история, допреди десетилетие, когато отново управляваше ВМРО-ДПМНЕ, на мода беше търсене на преки връзки с античното царство Македония на Филип Втори и..

публикувано на 17.05.24 в 13:46
Възстановеният военен мемориал ще се завърне в района, в който бе премахнат неговият предшественик - паметникът, посветен на 1300 години България

Бавното завръщане на Военния мемориал пред НДК

Много от хората, които дадоха страшно много енергия и сърце за възстановяването на този паметник, вече не са между живите , отбеляза в интервю за БНР Борис Станимиров, председател на Съюза на възпитаниците на военните на негово величество училища. Проектът е доста близък до това, което е представлявал паметникът. Изключително важно е София..

публикувано на 17.05.24 в 11:10