Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българите са били най-добрите майстори на пушки кремъклийки в Османската империя

4
Виолин Калчев и Огнян Добриков
Снимка: Личен архив

Знаете ли, че в Османската империя най-добрите майстори на пушки кремъклийки били българите. Това не е измислица, за да се тупаме в гърдите и да се самонавиваме колко сме добри и велики. Показват го документите в изследователския труд на двама, както те сами себе си определят - любители историци. Двамата са от Варна - Виолин Калчев и Огнян Добриков.

Многогодишният им изследователски труд в събран в книгата "Българските кремъчни пушки в Османската империя"

Изследователите проследяват развитието на занаята в Сливен и Габрово и установяват нови факти за производството на пушки, основно за османската армия. Сливен, според това изследване, се оказва най-големия производител на гладкоцевно и нарезно оръжие от края на 18-ти до средата на 19 век. 

Сливен е давал по 6 до 10 хиляди цеви за пушки на година на Османската армия. Авторите на книгата и изследователи на темата Виолин Калчев и Огнян Добриков разказват, че в българската историография пушките "Сливенска бойлия" и „Сливенско шишане" са познати, но навсякъде другаде те са описани като османски. Тази историческа неправда ги е подтикнала да направят своето изследване.

За да се стигне до точна информация, изследователите се обръщат за помощ към историци османисти за превод на документи от Цариградския архив от Османската библиотека. Едно от новите открития  е промяната в периода на манифактурното производство на оръжие в Сливен, разказа Виолин Калчев.

Както всяко изделие и тук се е търсело качество. И понеже става дума за договори с държавата, то другото новото откритие от османските архиви е, че е имало специален чиновник за тази работа.


Тюфекчиите, както са известни в Османската империя майсторите на цеви за пушки, са най-многобройни под "Сините камъни". Тук занаята се е предавал от баща на син, защото занаята имал тънкости, които не бивало да излизат от семейството.

Двете сливенски пушки имат различно време за изработка на цевите, защото едната е нарезна и по дебела, а другата гладкоцевна и по-тънка, и дълга. Да притежаваш сливенска пушка е било въпрос на чест и престиж.

Към днешна дата тюфекчйския занаят вече е забравен. Последният майстор на тези исторически пушки е сливналията Асен Макасчев, който умира в далечната 1979 година на 97 години.

За да не остане занаята само в историческите изследвания, а пушките в музейните експозиции, двамата изследователи са предвидили да осъществят и проследят на база описание стъпките в производството на сливенските кремъчни пушки. Експериментът ще бъде направен в етнографския комплекс "Етъра".

Книгата, в която авторите описват целия процес по изковаването на цевите и цялостното им изследване по темата е почти изчерпана. Сега очакват критики, съвети и мнения, за да може да издадат книгата на английски и така българския тюфекчийски занаят и сливенските майстори  да заемат подобаващо място в историята на световната оръжейна индустрия.


Още в репортажа на Стоян Радев за "По първи петли".


По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Траханата от Пелевун - вкус, който пази традициите живи

Едно ястие от векове събира хората и гради мостове между поколенията – траханата . Позната още от времето на Древна Персия, днес това тестено изкушение не е просто храна, а символ на домашния уют и споделеността. Ивайловградското село Пелевун е сред малкото места у нас, където традицията се пази жива и оживява всяка есен с Празника на..

публикувано на 09.11.25 в 07:35
Мирчихан Мехмед

Мирчихан Мехмед: Чужденците много харесват българските торти

Мирчихан Мехмед или Мери, както всички я наричат е от Русе, но от 15 живее в Белгия. В страната на шоколада, младата жена открила възможността да осъществи своите кулинарни таланти и да превърне това, което й доставя радост, в удоволствие за другите - да прави десерти, торти и други сладки изкушения . "Как тръгна всичко? Аз торти и..

публикувано на 03.11.25 в 12:28
Проф. Сергей Игнатов

Предстои голямото откриване на Големия египетски музей

Тази събота в 19.30 часа ще започне грандиозният спектакъл по откриването на Големия египетски музей. Церемонията за официалното откриване ще събере 250 артисти, като сред изпълнителите са 160 египетски певци, музиканти и танцьори, а останалите са от 79 различни националности, и ще се предава на живо в платформата TikТок. На церемонията,..

публикувано на 29.10.25 в 11:51
Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава

Мащабни събития се проведоха във Велико Търново по повод 840 години от въстанието на Петър и Асен

С фестивали, концерти и международна научна конференция Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава. Светлинен спектакъл по повод честванията на 840-ата годишнина от въстанието на болярите Петър и Асен Велико Търново се върна 840 години в историята, за да..

публикувано на 26.10.25 в 12:02

Изложба в Ловеч показва строителството на жп линията Ловеч – Троян през погледа на Никола Танев

В Художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в Ловеч е открита изложба с творби на изтъкнатия български художник Никола Танев (1890–1962). Експозицията включва 27 произведения – акварели, туш и пастели, създадени през 1947–1948 година, които документират строителството на железопътната линия Ловеч - Троян. Освен високата си художествена стойност,..

публикувано на 26.10.25 в 07:13

Крит – островът, който разказва истории

Остров Крит не е просто дестинация – той е преживяване, съчетаващо цялата палитра на гръцкия туризъм. Тук се срещат суперлуксозни хотели и круизни кораби, диви къмпинги и семейни пътувания. Мнозина българи вече са го посетили, но Феня и Искра Декало го откриха за себе си за седмица. В малките села животът тече бавно. В кръчмата „При Спирос“ чужденци..

публикувано на 26.10.25 в 06:38

Мариана Емилова представи вкусовете на Харманли в столицата

По-рано тази година майсторката на традиционни ястия от Харманли Марияна Емилова привлече вниманието на цяла България, като собственоръчно приготви баница с впечатляващата дължина от 1160 метра по време на фестивала "На Хармана" в родния си град. Събитието предизвика широк медиен интерес не само заради рекордния размер на кулинарното творение, но и..

публикувано на 26.10.25 в 05:00