Нина Тодорова: Необходима е държавна политика за жилищата на деца без родители

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Диана Дончева с Нина Тодорова в предаването ''Преди всички''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В центрове за настаняване от семеен тип, преходно жилище, кризисен център и други живеят 4 хиляди 528 деца лишени от родителска грижа и още 2 хиляди 320 са настанени в приемни семейства. Това показва изследване на организацията SOS Детски селища проведено през 2018 година.

"В изследването участваха 71 младежи, които са в услуги в момента и им предстои напускане и още 38, които вече са напуснали грижа и са постигнали самостоятелност", обясни в предаването "Преди всички" Нина Тодорова, съветник "Алтернативна грижа"  в SOS Детски селища.

"На първия въпрос какви са техните планове за бъдещето и какво виждат те за съжаление 67 процента от анкетираните отговориха, че не знаят и нямат такива. А по отношение на жилището там е още по-тревожна статистиката. Повече от 80 процента нямат осигурено жилище и се тревожат за мястото, където ще живеят след напускане на грижата", поясни тя.

"Когато говорим с младежите за тяхното детство, за живота им, преминал в институции, по-често отговорът е, че те са били щастливи, че те са били в защитена среда. И това е нормално - това е периодът на детството, където всички сме щастливи. Сравнено обаче с институциите, които те са преминали, някои от тях отговарят, че новите центрове за настаняване от семеен тип им харесват повече, защото там живеят по-малко на брой деца и младежи около 10 до 15 и имат достатъчно лично пространство. Това отбелязват младежите в анкетите", допълни Нина Тодорова.

В някои общини има политика за предлагане на общински жилища за младежи, които са напуснали институциите.

"Но в по-голямата си част те вече са заети и е трудно да се намери свободно място и да се планира такова в рамките на напускането на определен младеж. Това, което препоръчваме към държавата, една от нашите препоръки е на първо място да се помисли за целенасочена структурирана държавна политика по отношение на осигуряване на жилище на младите хора. Това би се постигнало на първо място като се създаде една единна база данни за това колко са младежите, напускащи грижи, защото към момента това е изключително трудно - да се съберат данни, за да се види годишно колко младежи напускат грижа".

"В последните години и от опита на сдружението мога да кажа, че както работодателите, така и бюрата по труда са проактивни към младите хора, които са в грижа и на които им предстои напускане. Това, което се оказва проблем, е адресната регистрация по постоянен адрес, която е важна за регистриране в бюрото по труда. Една голяма част от тези младежи са адресно регистрирани в социалните услуги, в които те са преминали своето детство и, напускайки, е много трудно вече да намерят къде да се регистрират постоянно, защото най-често те намират място за живеене на квартира, а наемните отношения са деликатни и така по-евтините, по-достъпните квартири,  наемодателите не желаят да регистрират договорите си и това създава проблем на младите хора", разказа още Нина Тодорова.

Около 18 до 20 процента от напускащите младежи SOS Детски селища продължават да учат висше образование. Като цяло за страната не повече от 5 процента млади хора, които напускат социален дом, продължават образованието си в университет, сочат данните.