Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Руският литературовед Георги Гачев и Йордан Радичков - едно пътуване из Сибир

Двамата са имали сходни идеи за света и за мистичното в него, разказа внукът на българския писател

Йордан Радичков - внук
Снимка: Ани Петрова

В навечерието на Деня на българската просвета и култура и славянската писменост в Москва беше отбелязана 90-годишнината от рождението на един малко познат у нас, но дълбоко свързан с България човек на духа. Изложба в Държавния музей на историята на руската литература, паметна вечер в Института за световна литература, научна конференция и още една изложба, посветена на дружбата му с неговия приятел и връстник Йордан Радичков, с когото през 60-те години заедно пътуват из Сибир. Изброените събития са посветени на паметта на починалия през 2008 г. известен руски литературовед, философ, културолог и социален антрополог Георги Гачев.

Фамилното име „Гачев“ явно издава българския произход на Георги. Баща му е роденият в Брацигово литературовед и музиковед Димитър Гачев. Участва в Септемврийското въстание и след разгрома му емигрира в Белгия, Франция и Германия. През 1926 г. пристига в Москва, където завършва история на музиката в Московската консерватория и литература и изкуство в Института за червена професура. Защитава дисертация на тема „Естетическите възгледи на Дидро“, популяризира българската литература, като пише статии за Христо Ботев, Петко Славейков и Христо Смирненски. Води лична кореспонденция с Ромен Ролан. Жени се за еврейката от Минск Мира Брук и на 1 май 1929 г. се ражда синът им Георги. Георги определя баща си като „социалист-романтик“, за когото тогавашният Съветски съюз е „обетована земя“.

И като много социалисти-романтици по онова време завършва живота си в сталински трудов лагер. През 1938 г. е арестуван като „враг на народа“ и изпратен да добива злато в басейна на река Колима в Североизточен Сибир.

Тогава Георги е на 8 години. Димитър никога вече не вижда сина си, но продължава да общува с него чрез писаното слово. До смъртта си през 1946г. му изпраща 44 писма, в които споделя идеите си за живота, изкуството и възпитанието. Включително съставя списък на книгите от световната литература, които Георги задължително трябва да прочете. Така се ражда книгата „Писма от оня свят“, която е преведена и издадена на български. Георги Гачев завършва Московския държавен университет със специалност романо-германска и славянска филология.

Запазва връзката си с България през целия си живот, разказва дъщеря му Анастасия Гачева:

„Тези две духовни родини, България и Русия, винаги са били абсолютно единни. Той действително ги съчетаваше в себе си. Винаги говореше за българския си корен. Спомняше си баща си Димитър Гачев, който се е разхождал из родопските хребети, обитавани някога от великия Пан. Романтик, дошъл тук да строи комунизма и загинал в Колима. Спомняше си и за чичо си Георги Гачев, български революционер, човек с романтична нагласа. Винаги се е опирал на българския си корен. Беше българист и основната му теоретична работа „Ускорено развитие на литературата“ е написана по материали от българската литература. Винаги е бил свързан с България“.

Георги Гачев е автор на повече от 30 книги. Малка част от тях от са преведени на български. През 1980 г. получава премията „Паисий Хилендарски“ за монографията си „Ускорено развитие на литературата“ и орден „Стара планина“, става и доктор хонорис кауза на БАН. През 1963 г. животът го среща с неговия връстник от България Йордан Радичков. Двамата се отправят на продължително пътешествие в Сибир, описано от Радичков в „Неосветените дворове“.

Дъщерята на Гачев Анастасия за връзката му с Радичков.

„Тогава се заражда тази дружба и тя преминава през целия живот и на двамата. Това е било ярко творческо общуване. Даже бих казала, че тяхното общуване, техният духовен диалог е образ на руско-българския диалог през XX век“.

Гачев пише предговорите към руските издания на Радичков, а Радичков му помага да осмисли това, което самият Гачев нарича в книгите си „български образ на света“.

„Той пише по Радичков един от очерците си – „Българският образ на света“. Това е отделен труд в неговата книга „Националните образи на света“. Сам признаваше, че този български образ на света се е откривал за него през призмата на Христо Ботев и Йордан Радичков, единият – фигура от XIX век, а другият – от XX“.

В Нощта на музеите Българският културен институт в Москва и библиотеката „Николай Фьодоров“ показаха снимки от пътешествието на Георги Гачев и Йордан Радичков в Сибир. Изложбата е част от по-обширна програма на института, наречена „Феноменът Радичков“. Авторът на програмата Мая Праматарова за диалога Радичков – Гачев, който продължава и в наши дни.

„Този диалог действително започна през 1963-та година, продължи и никога не прекъсна. Най-удивителното е, че днешните събития възникнаха в чест на общата годишнина: 90 години от рождението на Гачев и 90 години от рождението на Радичков. Струва ми се, че всичко става много лесно, защото те сякаш ни помагат да развиваме този диалог между техните деца и внуци“.

В студиото на БНР Йордан Радичков-внук коментира тази връзка на Георги Гачев и Йордан Радичков, като уточни, че Гачев има интересен дневник за пътуването им в Сибир.

„Двамата са имали сходни идеи за света и за мистичното в него. Прекарвайки няколко месеца в пътуване из Сибир, те провеждат големия разговор за Бога. По-късно Гачев пише задълбочен труд, в който изследва отношението на вярващите към Бога“.

Във връзка с празника на словото и писмеността Радичков-внук коментира, че са се износили значенията на думите и цитира дядо си:

„Едно време се случваха чудеса и хората ги описваха с пачи пера, а сега - със златни химикалки пишат само глупости“.

На 30 май в галерия-книжарница „София прес“ ще има изложба на илюстрациите от „Ние, врабчетата“ на Йордан Радичков, рисувани от автора.

Репортаж от Москва на Ангел Григоров и интервю на Лъчезар Цветков с Йордан Радичков-внук в предаването „Хоризонт за вас“ можете да чуете от звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Тодорова

Експозиция от 38 икони в Художествената галерия на Русе

Експозиция от 38 икони, създадени в периода 17-19 век вече имат самостоятелно зала в Художествената галерия на Русе . Те ще бъдат достъпни за посетителите целогодишно и тази промяна е част от новата концепция на галерията.  С акапелни църковни произведения, изпълнени от камерния хор на Държавна опера - Русе, тържествено и с подобаващо..

публикувано на 19.01.25 в 06:30
Филмов фестивал МЕНАР

Започва филмовият фестивал МЕНАР

Днес в Дома на киното в София се открива филмовият фестивал МЕНАР. Той запознава българската публика с културата и традициите на Югоизтока и ислямския свят. Това е 17-тото му издание. Зрителите да очакват една добра селекция от игрални, документални и късометражни филми, които ще се се излъчват до 30 януари, обясни пред БНР Здравко..

публикувано на 17.01.25 в 12:06

Премиера на "2084. RЕХ. Или последният цар на света" в Пловдив

На сцената на Пловдивския театър тази вечер ще се състои премиерата на спектакъла "2084. RЕХ. Или последният цар на света" . Автор на пиесата е руският драматург Кирил Фокин , а постановката е на македонския режисьор Деян Пройковски .  Ироничната антиутопия ще поведе зрителите към близкото бъдеще – свят, в който човечеството е постигнало..

публикувано на 16.01.25 в 14:50
Woomb

Българският дует Woomb излиза на сцената на фестивала "Евросоник" в Грьонинген

Българският дует Woomb ("Уумб"), носител на награда от конкурса "Пролет" на БНР, ще излезе на сцената в Грьонинген тази вечер като един от номинираните за престижните музикални награди. Българската група Woomb е сред номинираните за наградите MME Public Choice Award Наградите Music Moves Europe, организирани от европейския шоукейс..

публикувано на 16.01.25 в 08:23

Силен старт на Международния кларинетен конкурс "Сава Димитров" 2025

От 17 до 21 януари 2025 г. София ще бъде домакин за трети път на Международния кларинетен конкурс „Сава Димитров“ – културно събитие, което все повече трупа престиж и привлича световния музикален елит. Организатори са Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и фондация „Проф. Сава Димитров“, със съдействието на Министерството..

публикувано на 15.01.25 в 16:52
Мартина Табакова и Албена Врачанска

Радиооркестърът представя световната премиера на нов български клавирен концерт

На 15 януари в Първо студио на БНР от 19.30 ч. Симфоничният оркестър на БНР ще продължи поредицата си, в която през този сезон представя програми изцяло с българска музика. На диригентския пулт ще застане Константин Добройков - ръководител на камерния ансамбъл "Софийски солисти", с когото радиосимфониците са работили многократно и в концертни, и в..

публикувано на 15.01.25 в 15:56

Влиянието на ИИ във фокуса на Венецианското биенале по архитектура 2025

19-ото издание на Венецианското биенале по архитектура е планирано за периода от 10 май до 23 ноември 2025 г. Темата тази година изследва влиянието на изкуствения интелект и новите технологии върху архитектурата и обществото.  Българският павилион ще бъде подготвен от архитект Ясен Марков . Неговият проект "Псевдоприрода" спечели първо..

публикувано на 13.01.25 в 18:34