В навечерието на Деня на българската просвета и култура и славянската писменост в Москва беше отбелязана 90-годишнината от рождението на един малко познат у нас, но дълбоко свързан с България човек на духа. Изложба в Държавния музей на историята на руската литература, паметна вечер в Института за световна литература, научна конференция и още една изложба, посветена на дружбата му с неговия приятел и връстник Йордан Радичков, с когото през 60-те години заедно пътуват из Сибир. Изброените събития са посветени на паметта на починалия през 2008 г. известен руски литературовед, философ, културолог и социален антрополог Георги Гачев.
Фамилното име „Гачев“ явно издава българския произход на Георги. Баща му е роденият в Брацигово литературовед и музиковед Димитър Гачев. Участва в Септемврийското въстание и след разгрома му емигрира в Белгия, Франция и Германия. През 1926 г. пристига в Москва, където завършва история на музиката в Московската консерватория и литература и изкуство в Института за червена професура. Защитава дисертация на тема „Естетическите възгледи на Дидро“, популяризира българската литература, като пише статии за Христо Ботев, Петко Славейков и Христо Смирненски. Води лична кореспонденция с Ромен Ролан. Жени се за еврейката от Минск Мира Брук и на 1 май 1929 г. се ражда синът им Георги. Георги определя баща си като „социалист-романтик“, за когото тогавашният Съветски съюз е „обетована земя“.
И като много социалисти-романтици по онова време завършва живота си в сталински трудов лагер. През 1938 г. е арестуван като „враг на народа“ и изпратен да добива злато в басейна на река Колима в Североизточен Сибир.
Тогава Георги е на 8 години. Димитър никога вече не вижда сина си, но продължава да общува с него чрез писаното слово. До смъртта си през 1946г. му изпраща 44 писма, в които споделя идеите си за живота, изкуството и възпитанието. Включително съставя списък на книгите от световната литература, които Георги задължително трябва да прочете. Така се ражда книгата „Писма от оня свят“, която е преведена и издадена на български. Георги Гачев завършва Московския държавен университет със специалност романо-германска и славянска филология.
Запазва връзката си с България през целия си живот, разказва дъщеря му Анастасия Гачева:
„Тези две духовни родини, България и Русия, винаги са били абсолютно единни. Той действително ги съчетаваше в себе си. Винаги говореше за българския си корен. Спомняше си баща си Димитър Гачев, който се е разхождал из родопските хребети, обитавани някога от великия Пан. Романтик, дошъл тук да строи комунизма и загинал в Колима. Спомняше си и за чичо си Георги Гачев, български революционер, човек с романтична нагласа. Винаги се е опирал на българския си корен. Беше българист и основната му теоретична работа „Ускорено развитие на литературата“ е написана по материали от българската литература. Винаги е бил свързан с България“.
Георги Гачев е автор на повече от 30 книги. Малка част от тях от са преведени на български. През 1980 г. получава премията „Паисий Хилендарски“ за монографията си „Ускорено развитие на литературата“ и орден „Стара планина“, става и доктор хонорис кауза на БАН. През 1963 г. животът го среща с неговия връстник от България Йордан Радичков. Двамата се отправят на продължително пътешествие в Сибир, описано от Радичков в „Неосветените дворове“.
Дъщерята на Гачев Анастасия за връзката му с Радичков.
„Тогава се заражда тази дружба и тя преминава през целия живот и на двамата. Това е било ярко творческо общуване. Даже бих казала, че тяхното общуване, техният духовен диалог е образ на руско-българския диалог през XX век“.
Гачев пише предговорите към руските издания на Радичков, а Радичков му помага да осмисли това, което самият Гачев нарича в книгите си „български образ на света“.
„Той пише по Радичков един от очерците си – „Българският образ на света“. Това е отделен труд в неговата книга „Националните образи на света“. Сам признаваше, че този български образ на света се е откривал за него през призмата на Христо Ботев и Йордан Радичков, единият – фигура от XIX век, а другият – от XX“.
В Нощта на музеите Българският културен институт в Москва и библиотеката „Николай Фьодоров“ показаха снимки от пътешествието на Георги Гачев и Йордан Радичков в Сибир. Изложбата е част от по-обширна програма на института, наречена „Феноменът Радичков“. Авторът на програмата Мая Праматарова за диалога Радичков – Гачев, който продължава и в наши дни.
„Този диалог действително започна през 1963-та година, продължи и никога не прекъсна. Най-удивителното е, че днешните събития възникнаха в чест на общата годишнина: 90 години от рождението на Гачев и 90 години от рождението на Радичков. Струва ми се, че всичко става много лесно, защото те сякаш ни помагат да развиваме този диалог между техните деца и внуци“.
В студиото на БНР Йордан Радичков-внук коментира тази връзка на Георги Гачев и Йордан Радичков, като уточни, че Гачев има интересен дневник за пътуването им в Сибир.
„Двамата са имали сходни идеи за света и за мистичното в него. Прекарвайки няколко месеца в пътуване из Сибир, те провеждат големия разговор за Бога. По-късно Гачев пише задълбочен труд, в който изследва отношението на вярващите към Бога“.
Във връзка с празника на словото и писмеността Радичков-внук коментира, че са се износили значенията на думите и цитира дядо си:
„Едно време се случваха чудеса и хората ги описваха с пачи пера, а сега - със златни химикалки пишат само глупости“.
На 30 май в галерия-книжарница „София прес“ ще има изложба на илюстрациите от „Ние, врабчетата“ на Йордан Радичков, рисувани от автора.
Репортаж от Москва на Ангел Григоров и интервю на Лъчезар Цветков с Йордан Радичков-внук в предаването „Хоризонт за вас“ можете да чуете от звуковия файл.
"Не знаех доста неща за Димитър Воев, но след като гледах филма "Воев", вече съм убедена в неговия гений!", разказва Мишер Руева за вдъхновението и идеята на песента "След себе си", която заедно със Симеон Воев и Цветелина Цветкова създават още преди две години. "За да се обадя на Мони Воев, се появи първо смелостта. За мое голямо учудване и..
Литературно четене, посветено на железопътния превоз, ще се проведе на 25 ноември в подлеза на Централна гара в София. Вяра Момчева и Бояна Войнова са в основата на новосъздадения творчески колектив „ВЪЗЕЛ“. Макар и млади, двете вече имат ясна визия за ролята на изкуството в обществото. Бояна Войнова е завършила дизайн в Нидерландия, а Вяра..
Спектакълът "Съкровището" на фолклорен танцов ансамбъл "Магия" ще бъде представен в салона на Ловчанското читалище "Наука" на 25 и 26 ноември от 18:00 ч., съобщи художественият ръководител на ансамбъла Маргарита Атанасова. По-голямата част от композициите, които публиката ще види, са изцяло нови, авторски и представяни за първи път...
Фестивалът за съвременна музика NOW! в град Есен, Германия, се проведе за 15-и пореден път от 25 октомври до 9 ноември. Той се организира от Есенската филхармония в партньорство с Университета за изкуства Фолкванг, Държавния съвет за музика на областта Северен Рейн-Вестфалия и Дружеството за нова музика - Рур. Фокусът през 2025 г. беше върху..
С юбилеен концерт под наслов „Традицията е жива” камерният оркестър „Орфей” към Двореца на културата в Перник отбеляза 50-годишнината от създаването си. Солисти в концерта бяха цигуларите Ангел Станков и Лиляна Якимова-Димитрова. По повод юбилея Съюзът на българските музикални и танцови дейци отличи оркестъра със „Златна лира”, а неговия диригент -..
В рубриката "Помните ли..." на предаването за класическа музика "Алегро виваче" по "Хоризонт" разказваме за делото на проф. Иван Вульпе - диригент и педагог, свързал името си с няколко оркестъра в България, най-вече с тези в Бургас и Шумен. На 7 ноември се навършиха 95 г. от рождението му. Иван Вулпе е наследник на големи фигури в историята..
На 21 ноември от 19 часа в Софийската опера и балет е поредният концерт от сезона на Симфоничния оркестър на БНР с главен диригент Константин Илиевски. Това събитие ще бъде по-различно и емоционално, защото с него ще бъде отбелязана 65-годишнината от създаването на Детския радиохор – рожба на незабравимия акад. Христо Недялков. Това ще бъде..
916,68 лева годишна загуба през 2026-а, ако сега нетната ви месечна заплата е 3500 лева. С това изчисление започна интервюто пред БНР на..
Не би трябвало да има размествания по бюджета. Това обясни пред БНР бившият финансов министър Владислав Горанов. "Бюджетът е една комуникация...
"Корупцията в горския сектор заплашва да срине един от най-важните отрасли на българската икономика -управлението и стопанисването на държавните..