Предразсъдъци пречат на изоставени деца да намерят семейство в България

Предполагаем здравословен проблем на детето в бъдеще не би трябвало да бъде определящ при вземането на решение то да бъде или да не бъде осиновено. За това призова в ефира на БНР Мария Търнавска, директор на Регионалната дирекция „Социално подпомагане“ във Враца. Екипът на местната дирекция е изправен пред тежката задача да намери дом за здраво двегодишно дете, което все още няма осиновители заради психическо заболяване на биологичната му майка. Заради евентуална фамилна обремененост от януари досега от него са се отказали пет семейства. Засега детето е при приемни родители, но ако в страната ни не се намерят осиновители, то ще бъде обявено за международно осиновяване.

„Нашите кандидат-осиновители не са подготвени за осиновяване на дете с лек здравословен проблем или такова с фамилна обремененост в сравнение с кандидат-осиновителите в чужбина. Причината е основно в нагласата. Тук трябва да се прецени дали има риск, или не. Лекарите казват, че има риск при фамилна обремененост, но никой не може да каже категорично дали това ще се случи. Безпочвено е да гадаем в бъдеще какво и как ще се случи“, подчерта Мария Търнавска в „Хоризонт до обед“.

В предаването се включи и Полина Куртева, представител на Българската асоциация „Осиновени и осиновители“. Тя е осиновител на дете, родено с тегло 1,300 кг, и преди време също е била изправена пред дилема.

„Това е нелеко решение, ако има колебание за осиновяване. По-добре е родителите да не се решават на тази стъпка, отколкото на по-късен етап да се стигне до разсиновяване или детето да расте в нездравословна среда“.

Пред осиновителите винаги ще има проблеми, докато в България не бъде създадена национална информационна система за закрила на детето и за регистрите, смята Весела Банова, клиничен психолог, психоаналитик, утвърден специалист в областите за работа с деца, част от екипа на сдружение „Дете и пространство“ и от екипа от Националната мрежа за децата:

„Винаги има хора, които биха осиновили дете, за чиято майка се знае, че е психично болна. Но ако имаше регистър, щеше много по-бързо да се намерят подходящите осиновители. Това трябваше да стане по много проекти преди много години. Осиновителите имат нужда от точна информация навреме. Това се нарича ранна интервенция. Единствената адекватна помощ, която могат да получат осиновителите, е от социалните услуги. При осиновителите настъпиха огромни промени в нагласите. Например, имаше нежелание и предразсъдъци да се осиновяват деца от ромски произход. Сега не е така. Сега има предразсъдък, когато се казва, че единият родител е с психично заболяване. Трябва да се работи, за да стане ясно на хората, че много малко заболявания се изявяват задължително и те се наричат генетични. Всички останали предразположености могат да се изявят, могат и да не се изявят“.

Повече по темата чуйте в звуковия файл.