Предаването стартира преди 26 години в ефира на Радио „ФМ+“ първоначално като рубрика. Две години след началото, поставено на 15 февруари 1993 г., “Тези мънички минути“ стават част от програмата на „Алма Матер“ (08.02.1995 г.), където се излъчва и до днес в едночасов формат, пряко, всеки четвъртък от 17 часа.
„Още ми е интересно, още намирам нови хора, нови теми и така върви…“ – сподели в предаването „Нощен хоризонт“ Мира Попова.
Още преди 10 ноември е ставало дума да има предаване за хората с увреждания, припомня Мира Попова, която тогава не била много склонна.
„Но след 90-а година вече, когато много от специалните предприятия започнаха да се закриват, когато много хора с увреждания останаха без работа… Нека да си кажем, че и към слепите, и към хората с други увреждания има още предубеждения и хората смятат, че техните възможности са много по-малко… И тогава аз реших, че трябва да има такова предаване. Наистина в предаването гостуват толкова много хора с различни увреждания и всички нещо правят. Не всички са на постоянна работа, но с нещо се занимават и аз много им се радвам.“
Избрала името „Тези мънички минути“, защото й напомня за стихотворение на Елисавета Багряна.
Предаването на Мира Попова печели с това, че няма друго такова в българския ефир, изтъкна Таня Симеонова, директор на „Алма Матер“.
„Проблемите на хората в неравностойно положение може би изглеждат дребни за всички нас, които сме забързани в ежедневието си, но на принципа на китайската капка успяваме да отвоюваме (най-вече Мира с нейните теми и събеседници) малки и средни битки“, заяви Симеонова.
„Всеки носи някакво богатство в себе си. Това богатство обаче много често остава несподелено с другите. Вдигаме стени около нас и не се разбираме. Стоим си в собственото гнездо и понякога опипом търсим възможност да установим контакт… Слепите правят точно това – те може би най-искрено и най-спонтанно търсят опипом да намерят ръката, която е приятелска, която ще ги измъкне от това състояние“, разказа журналистът Константин Тилев, който се включи да разкаже за работата на Мира Попова.
Хората с увреждания са много старателни и когато получат работа, в повечето случаи са много съвестни, разказа още Мира Попова. Тя уточни, че в Радио „Алма Матер“ работят двама души с напълно загубено зрение. „Може би сте слушали предаването за театър в понеделник. Колко малко хора работят в радиото и двама от тях не виждат. Коя друга фирма би се похвалила с нещо такова?“
"Мира Попова си е същата - амбициозна, младолика, вдъхновена, с този неин висок дух винаги", допълни и Диляна Кирковска, някога част от екипа на "Алма Матер", сега работеща в СЕМ. Според нея Мира Попова работи "много професионално, с разбиране, с обич и без грам надменност".
Мира Попова е родена на 11.08.1935 г. в село Воден, Ямболско. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. До загубата на зрението си работи в Университетската библиотека, а след това е редактор в сп. „Зари“. В различни периоди е сътрудник на Българското национално радио – по програма „Христо Ботев“ в предаването „Въпреки всичко“ представя хора с увреждания. Публикува текстове по проблемите на хората с увреждания в столични периодични печатни издания.
Още за мисията на Мира Попова слушайте в звуковия файл.Галина Мирчева е овцевъд и управител на сдружение "Плевенско мляко". Тя притежава една от най-модерните овцеферми в региона, отглежда над 800 животни в плевенското село Петърница. Наскоро представи и първата си книга "Милно ми е", която е посветила на българските овцевъди. „Следвам път, пълен с хубави неща. Когато излъчваш хубаво, хубаво те..
"За мен един от съвременните истински будители на България беше генералният консул на България в Истанбул Ангел Ангелов, защото на него дължим реставрацията на българската Желязна църква край Босфора и възстановяването на дейността на Българското неделно училище в Истанбул , каза за БНР режисьорът Стилиян Иванов . "Възстановяването на..
Съвременните комуникационни канали предлагат разнообразно съдържание, повечето тематично подчинено на търсенето от потребителите. Комуникаторите са без брой и транслират посланията си в среда от информационен шум. Това силно намалява критичния поглед на аудиторията и тя все по-трудно селектира качеството на информацията сред..
"Защо трябва да учим философия?" е въпросът, който най-често чува Владислав Тодоров. Той преподава предмета "Философски цикъл" в елитна врачанска гимназия. Основната идея в работата му е да насърчава учениците си да изразяват мнение, да споделят, да питат, да търсят отговори за всичко, което ги вълнува - от първото влюбване до проблемите на днешния..
Журналстът Николай Барулов описва своята работа като "далеч от консерватизма на класическата телевизия". Той е фриланс режисьор и видео журналист с над 20 годишна кариера в телевизията. В професионалния си път минава и през кореспондент във Великобритания. Николай Барулов дойде в Автономията за да разкаже за тръпката, която ускорява пулса..
Певицата Катя Близнакова, която преди години изпя народната песен "Лиляно, моме" - песента, която се превърна в нейна емблема и стана любима на поколения българи - тази усмихната и пламенна певица гостува на "Нощен хоризонт" . Тя споделя за музиката и песните си, за срещите ѝ с публиката, за колекцията ѝ от ангели - пазители , както и за..
Жаклин Прейс е талантлива млада българска цигуларка , която от 7 години е част от Белгийския национален оркестър . От 2018 година нашата сънародничка живее в Брюксел, но периодично се връща и в България, когато има покани за участия в концерти. В работата си като оркестрант Жаклин се среща със солисти и диригенти от цял свят , сред..
Нямаме договорка за каквото и да било сливане и обединяване , ръководството на партията и Ахмед Доган са запознати с всички процеси. Това заяви пред..
Основното, което прави нашето образование е методът на възпроизвеждане на знания, ученикът едва ли не да наизусти. Не се показват приложенията на..
"Общоприето е становището, че за съжаление, немалка част от кандидат-студентите имат по-лоша успеваемост именно по такива дисциплини, каквато е..