Скандинавската писателка Гюдрюн Скретинг представи романа си в София

Нашумялата звезда на скандинавската литература Гюдрюн Скретинг бе в София, за да представи лично българското издание на романа си „Антон и други произшествия“. Роман, който провокира закостенелите родители и стана голям хит сред тийнейджърите.

„Антон и други произшествия“ разказва история, способна да накара и деца, и възрастни да се замислят. 12-годишният Антон ненадейно разбира, че е резултат от случаен инцидент и с помощта на своята най-добра приятелка Ине се нагърбва с мисията да помогне на своя баща да си намери нова жена. Тази иначе нелека задача превръща романа в задушевен разказ за приятелството, влюбването и заплетените ситуации в живота.

Книгата печели Наградата за най-добър дебют в литературата за деца и юноши на норвежкото Министерство на културата. Норвежката Гюдрюн Скретинг, която е и концертиращ пианист, е майка на три деца, и автор на една смела книга за тийнейджъри.

Талантът си да пише увлекателно Скретинг открива една Коледа, когато подготвя закачливи писма до близките си, разказа тя в интервю в предаването „Закуска на тревата“ на програма „Хоризонт“.

„Да, да, откъде знаете това? Като дете смятах, че е много забавно да създаваш истории, но тогава по-скоро ги рисувах. Много години по-късно, един ден, когато мъжът ми трябваше да смени една крушка, а аз трябваше да пиша едно коледно писмо, писмото се получи много по-добре от смяната на крушката.

Стана забавно писмо, защото в него разказах за тази история. Превърна се в традиция всяка Коледа да пиша такава смешна вълнуваща история, най-често разказващи за моя мъж.“

Тогава ли погледахте на творческото писане сериозно?

„Да, записах се на курс по творческо писане в норвежкия институт за детска литература. Срещите са веднъж в месеца, а главният ми проект там беше именно „Антон и други произшествия“. След това събитията надхвърлиха очакванията ми. Не съм и мечтала книгата ми да излезе на 7 езика. Все още се пощипвам по ръката, за да разбера, че е истина.“

Като майка на три деца, бяха ли вдъхновение за вас да пишете?

„По-големите ми деца са на 21 и на 19 години. С най-малкото дете редовно четем заедно и установяваме кое е забавното в историите.“

Важно ли е, още докато са малки, с децата да говорим за важите неща в живота?

„Да! Според мен хуморът е много добро средство за това, защото той помага да говориш за сериозните теми. Децата така или иначе ще научат тези неща.“

Как бихте представили Антон, главният герой в книгите ви?

„Антон е едно философски настроено момче. Не е от най-готините в класа, но има добро сърце и винаги се стреми да прави добро, но не винаги успява и ..се заплита в разни ситуации.“

Кой е най-страхотният татко на света?

„Моят татко. той почина преди няколко години. Всъщност по света има страшно много мили татковци.“

Тази книга всъщност е посветена на баща ви! Кой е най-топлият спомен, който пазите с него?

„Ние много обичахме да плуваме заедно. Тези спомени са сред най-скъпите. Баща ми обичаше много да ни чете истории. Четяхме много книгите на Астрид Линдгрен, например историите на Емил от Льонеберя. Много се смеехме.“

Децата, които четат книгите ви, сред тях има бъдещи адвокати, архитекти, учители. Важно ли е да пишем с уважение и внимание към тях?

„В тези книги може би се отразява и норвежкия начин на възпитание на деца. При нас много неща се обсъждат на равни начала, не е прието да говориш с тях на висок глас и да ги наставляваш само. Децата, разбира се, сами по себе си са много различни, но аз съм пътувала и видях, че те много си приличат. Откакто започнах да пътувам, ги обичам все повече, защото смятам, че те са умни и имат хубави мисли. Те са тези, които ще станат бъдещи лекари, адвокати, архитекти. Те са най-важните читатели на този свят.“

Преди да станете писател, вие сте концертен пианист. Бихте ли сравнили едно литературно произведение с музикална творба?

„И в книгите , и в музикалните произведения имат сходна структура с основна тема. В езика също има много ритъм и музика. За мен основната разлика е в това, че когато пиша книга, аз създавам всичко, а когато свиря, някой друг  е създал произведението преди мен. В книгата ми има едно произведение „Лунна светлина“ на Дебюси, което разказва за луната и което Ине често свири в книгата.

Какво място заема пианото в семейството ви?

„Обикновено свиря на пиано преди концерт, за да се упражнявам. Но имам и три деца, които също свирят, така че понякога е трудно да се вредиш. За щастие те свирят и на други инструменти. Мъжът ми е цигулар и свири във Филхармонията на Осло, така че има музиканти вкъщи.“

Какви са следващите приключения на героя ви Антон?

„Има страшно много приключения в книгата. Започва се с това, че той тръгва в ново училище . В Норвегия на 13 -годишна възраст децата си сменят училището и в новия клас отново има много смешни ситуации.

Още на първия ден Антон успява да обиди учителя си, без всъщност да цели да го направи. Готините момчета в класа решават, че той е един от тях и той трябва да запази баланса между готините си нови приятели и старите, които не са толкова яки.“

Повече чуйте в звуковия файл