13
„Така че там ще се структурира една точка, в която една група от хора, интересуващи се от съвременно изкуство, ще работят. След това тази група ще дойде и в моето ателие в Париж. Ще съчетаем двете точки на творчество в моя живот – в Париж и в село Стоките“, разказа Николай Панайотов в предаването "Графити по въздуха" и рубриката "Има ли мегдан".
Преди около 40 години Панайотов си купува изоставена кирпичена къща с феноменален по думите му изглед към планината. Родът му е от този край, но не от селото.
Сградата на училището, строено през 50-те години на миналия век, е с площ около 1500 кв. м. Панайотов я купува с парите от голяма картина, след това прави фондация.
"В това училище, в тези села намирам най-българските живи въглени на една идентичност. Аз лично съм отгледан на село до пет-шестгодишна възраст", сподели той.
Запитан какво е бъдещето на вече празните училища по селата, художникът подчерта, че трябва да се отворят вратите на тези училища, независимо дали ще станат галерии, хотели или друго. Според него тези сгради имат голям потенциал за съвременна рехабилитация.
В „трагичното западане“ на българското село Николай Панайотов вижда стимул за съвременното изкуство, „за драмата на нашето време“ - идентичността, миграцията, силната урбанизация.
В подобни села има самота, изпълнена с много елементи за вдъхновение, ако човек иска да твори, убеден е художникът. „Намирам в това чар. Всъщност скритостта, hide away, някъде, където има невиждано от другите или не масово посещавано място, крие своята привлекателност и особена сила.“
Селото наброява не повече от 200 души, пръснати в различни махали. Жителите му много подпомагат мисията на художника.
„Аз имам там Веско – моят пазач, който има ключове, който е изключително горд да показва училището и изложбените зали, когато аз съм в Париж. Неговият телефон е на сайта и на диплянката на училището. Всички хора наоколо – прекрасно отношение. Там покрай нас има и една писателка, която дойде от Париж и си купи къща. Има и други хора от различни места на света. Полека-лека се създава една общност на стокинци от второ прииждане. И това създава един чар – от една страна са кореняците, от друга страна сме ние – нововлюбилите се в това място“, разказа Панайотов.
Целия разговор чуйте в звуковия файл.
В последния ден от ваканцията и на прага на новата учебна година в репортажа на Ива Антонова разказваме за настроението през отминалите, безгрижни за учениците дни и с поглед напред към училищните ангажименти с историята на едно 10 годишно момиче и неговите таланти. Тя учи в музикално училище с флейта, тренира лека атлетика и плуване, пее солово..
Алесандро Талиаро e студент в Италия, а София Вовк учи в университет в Украйна . Невидимата нишка, която свързва тези млади хора, е любовта им към България и българския език. И двамата искат в бъдеще професионално да се занимават с български език. Алесандро учи пеене и пиано в консерватория , но успоредно с музикалните занимания,..
Тази среща ни води в центъра на Берковица, в малка сладкарница. Там ни посреща Вилиана Стефанова, която е на 31 години, предпочела родния си град пред предизвикателствата на Европа. Живяла е в Испания, Лихтенщайн, Англия - била е гост лектор на шоколадови събития зад граница, но заедно със съпруга си решават да се върнат в Северозапада и..
12 август е ден, който Даниела Христова никога няма да забрави. Пожар изпепелява къщата на семейството и с двете деца остават без дома си в плевенското село Горна Митрополия. Приятели, познати и непознати и помагат да се справи с трудностите и да се върне към нормален живот. Открита е и дарителска сметка за подкрепа на Даниела Христова..
В "Закуска на тревата" ви срещаме с една млада австрийка, която е запленена от красотата на българския език и това не е мимолетно увлечение. Бетина Филипс учи българска филология и германистика в един от най - престижните университети в Европа - Виенския университет . По - известен сред австрийците като "Главният университет"...
Какво е написала на страницата си в социалните мрежи на Лияна Панделиева : " Беше огромна чест години наред да бъда в ролята на Недялка Шилева , надживяла с десетилетия ролята на жените в обществото ни. Беше огромно вълнение да нося знамето на спектакъла. Зад нас стояха политиците, които и да бяха те, пред нас беше строена армията и в центъра на..
Роксана Кирилова – носителка на титлата Мисис България 2018 и основател на Фондация „С любов към теб“ – изкачи най-високия връх в Западна Европа, Монблан (4810 м). Тя посвети постижението си на благородна кауза – подкрепа за едно смело момиче, което се бори с тежка диагноза. „Монблан беше мечта, която носех в себе си много дълго време – след..
Това е поредната стъпка, с която Русия ескалира и демонстрира своите агресивни намерения спрямо Европа . Така п роф. Тодор Тагарев, бивш министър на..
Разкъсана облачност
Ясно