Близо 60 съдебни дела са заведени у нас за престъпления, породени от омраза

Близо 60 съдебни дела са заведени у нас за престъпления, породени от омраза. Най-малко 10 са делата, които са стигнали до Европейския съд за правата на човека. Това сочат данните на Българския хелзинкски комитет, които бяха представени на дискусия във Велико Търново, посветена на защитата на малцинствата и предотвратяване на престъпленията от омраза.

От Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ заявиха, че ромските неправителствени организации и правозащитни организации категорично не приемат стратегията за ромите, предложена от вицепремиера Красимир Каракачанов.

Картината на толерантността в България не е добра, посочи Красимир Кънев от Българския хелзинкски комитет. Като „тежко“ той определи положението с ескалиращия език на омразата:

„И за съжаление то става при едно бездействие на органите, които трябва да се борят срещу него. Дела има много, заведени от хора, срещу които е насрочено това слово. По-важното е, че има заведени дела в Страсбург, които неуспешно са завършени в България. Те са водени срещу Волен Сидеров още преди 10 години и са свързани с подбуждане на омраза, дискриминация. Едното е срещу роми, другото е срещу евреи“.

На 11 юли в Комисията за защита от дискриминация предстои да се гледа поредното дело, посочи Кънев:

„То е заведено от няколко роми срещу заместник министър-председателя Красимир Каракачанов, който през януари направи едни изказвания срещу ромите. Там ще има също такава процедура на помирение. Дали ще се стигне до помирение, или делото ще продължи, ние не знаем и как ще приключи, също не можем да кажем“.

Предложената от вицепремиера Каракачанов стратегия за ромите, която се очаква скоро да бъде разгледана от Министерски съвет, предизвиква недоволството на правозащитните и ромските неправителствени организации, коментира Деян Колев от център „Амалипе“. Според Колев България има много добра национална стратегия за интеграция на ромите, а предложението на Красимир Каракачанов ще доведе до ескалация на етническото напрежение:

„Това, което предлага вицепремиерът Каракачанов, е една фундаментална замяна на целия досегашен модел на интеграция. Ако досега се предлагаше така наречения „подход на социално включване“ - образование, заетост, плюс останалите неща, Каракачанов предлага утежняване на административните наказания, на един такъв по-силов подход, който при всички положения няма да доведе до туширане на етническото напрежение, на тлеещото етническо напрежение, а ще доведе само до неговото допълнително нагнетяване“.

На срещата във Велико Търново, посветена на езика на омразата и предотвратяването на престъпления, породени от омраза, не дойде представител на Българската православна църква, но се отзова районният мюфтия Сюлейман Масурев. Той увери, че във Великотърновска и в Габровска област няма напрежение между християни и мюсюлмани, а за това, по думите му, допринасяли и детските училища за изучаване на корана, които Мюфтийството провежда през летните ваканции:

„В момента имаме летни коран курсове. Децата се обучават предимно на религия, как да обичат другия, как да обичат различния. Ще обхванем 300 деца. Ние гледаме да обучаваме населението във връзка с душевността. Гаранцията, че в коран курсовете не се прокрадват идеи от радикалния ислям, е че ние като изповедание, всеки един наш кадър, всеки един наш имам, се знае къде се е обучил, как се е обучил. Още повече това се следи от Районното мюфтийство, ние поемаме отговорност като институция за това нещо“.

Приемането на различия се изгражда в семейството и в училището. Когато децата от малки бъдат приучени да разбират другия, няма да има проблеми с езика на омразата, посочи Анета Джингарова, учител в Основно училище „Христо Ботев“ в свищовското село Алеково, където 90 на сто от децата са от етническите малцинства:

„При нас не може да се усеща някакво напрежение. Имаме представители и на етническите българи, но роми, турци и българи живеят в единство и разбирателство, няма наченки на омраза или разделение. Децата са толкова чисти. Нямам проблеми на тази основа“.

Дискусии, посветени на езика на омразата предстои да бъдат проведени и във Видин, във Враца, във Варна, в Шумен и в Разград.

Репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл.