Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Сделките с руските С-400 и американските Ф-35 показват ново блоково прегрупиране

2
Русия започна да доставя на Турция зенитните ракетни комплекси С-400.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Сделката между Русия и Турция за закупуване от страна на Анкара на руски ракетни комплекси С-400 навлиза в етапа на доставки на поръчаното. За сделката се заговори през есента на 2017 г., като Анкара закупува 4 батареи руски ракети срещу 2,5 млрд. долара.

Договорът за доставка на мощните противовъздушни системи предизвика недоволство зад океана, но до този момент Турция демонстрира решителност да доведе сделката до край. На връщане от балканската среща на върха в Сараево турският президент Реджеп Ердоган заяви, че страната ще използва руските ракетни системи С-400, ако срещу нея бъде извършено нападение.

Миналата седмица нашият колега Тоня Димитрова представи гледната точка на Йън Лесър от американския „Германски фонд „Маршал“, а сега предлагаме материал по темата на колегата Мариян Карагьозов, който потърси събеседници в Турция. Той разговаря с Айлин Юнвер Нои, преподавател по международни отношения в университета „Истинийе“ в Истанбул, старши изследовател към Центъра за трансатлантически отношения в университета "Джон Хопкинс", САЩ, и Дениз Йълдъръм, преподавател по политически науки и колумнист в най-стария вестник в Турция "Джумхурийет".

Турция е категорична, че няма да се откаже от закупуването на ракетните комплекси. Дениз Йълдъръм обаче посочва, че сделката се осъществява в момент, в който в света се появява ново противостоене между два блока.

„Мисля, че в света върху С-400 и Ф-35 се развива едно ново военно групиране по блокове. Русия разполага тези системи по границите на Южна Европа, в Крим, в Сирия, т.е. на средиземноморското крайбрежие. Така че освен нуждите на Турция за сигурността ѝ, въпросът има и това измерение в контекста на това световно военно противопоставяне“, каза Йълдъръм.

Според него обаче в Съединените щати т. нар. военно-промишлен комплекс е много важен - както от икономическа гледна точка, така и в политически план в страната.

„Компанията „Локхийд-Мартин“, която е производител на Ф-35, работи заедно с администрацията на президента Доналд Тръмп да увеличи продажбите на самолета по света. Те осигуряват значителни приходи и осезаемо засилват американската икономика. Така че, ако радарните системи на С-400 работят в същия момент, когато летят и самолетите Ф-35, които Турция ще притежава, някои тайни на американските самолети могат да бъдат получени от руските системи. Заради това американската страна твърди, че това може да застраши цялостното превъзходство на Ф-35 и продажбите му“.

Анкара се аргументира, че системите са ѝ необходими за защита от заплахите по южната ѝ граница. Айлин Нои, която е работила в Школата за върхови международни изследвания в Съединените щати, пояснява, че Турция е съюзник на САЩ и член на НАТО, но въпреки това по време на войната в Сирия страни от НАТО изтеглиха ракетите си „Пейтриът“ от Турция.

„Всичко това накара Турция да търси други алтернативи. Преди С-400, Турция преговаряше с Китай за закупуване на китайски ракетни системи. След като не беше постигнато споразумение, се водиха преговори за американските ракети „Пейтриът“ и после започнаха преговорите с Русия“, обясни тя.

Въпреки турските аргументи представители на администрацията във Вашингтон заплашват със санкции. По време на срещата на американския и турския президент в Осака в края на миналия месец обаче Доналд Тръмп заяви, че отказът на предишната администрация на Барак Обама да достави на Турция ракетите „Пейтриът“ представлява некоректно отношение. Това подхрани надежди сред някои турци, че стопанинът на Белия дом няма да одобри евентуални мерки срещу съюзника в НАТО.

Политологът и коментатор Дениз Йълдъръм посочи, че на срещата на Г-20 американският президент Доналд Тръмп показа позиция, близка до тази на Ердоган, използва по-мек език, т.е. има собствена политика.

„Но от другата страна са Пентагонът, Генералният щаб, Държавният департамент, които заедно с Конгреса използват по-твърд тон. Следователно няма една Америка и съществува неопределеност, тъй като един ден изявленията са „меки“, на другия – остри“, каза той.

Айлин Нои, която познава добре американската политика, уточнява възможните санкции:

„Съществуват няколко опции, гласувани от Конгреса. Едната е т. нар. на английски закон КААТСА - Закон за противодействие на американските съперници чрез санкции, приет през 2017 г. Съществува и друг закон - Рубио-Менендес на името на двамата конгресмени, които го внесоха. Той е свързан с Източното Средиземноморие, но също така включва и закупуването от страна на Турция на руските системи С-400 и възможни санкции са отстраняване на Турция от програмата за производство на американския стелт-изтребител от пето поколение Ф-35. Турция участва в програмата финансово и като производител на части. Съгласно закона КААТСА могат да бъдат наложени санкции на лица или на компании, свързани със сделката. Американският президент обаче има право да избере кои от тези санкции да приложи - дали всички тях или само някои“.

Айлин Нои смята, че нито една от двете страни обаче не иска да рискува цялостните отношения и затова Анкара и Вашингтон преговарят в търсене на изход от ситуацията.

Според Дениз Йълдъръм обаче политическите последици от евентуални санкции могат да са сериозни:

„Налагането на американски санкции може да постави в затруднено положение властта в Турция, но от друга страна може да засили мненията в Турция за скъсване на алианса с Америка… Поради направените от американската страна в последните няколко години грешки (визира съюза им с кюрдските сили в Сирия, бел. ред.), това може да отвори път за по-голямо сближаване на Турция с Русия“.

Като възможни места за разполагане на ракетите се обсъждат бази край столицата Анкара или в близост до Източното Средиземноморие, където в последните месеци расте напрежението между Турция и Кипър.

Според Айлин Нои най-вероятно ракетите ще поемат бойно дежурство край сирийската граница:

„Чух, че ракетите може да бъдат разположени близо до границата със Сирия. Това е една от възможностите заради продължаващата война там, която има преки военни последици върху Турция. В този район бяха разположени германските и холандски ракети „Пейтриът“, част от които бяха изтеглени, но друга част все още са там. Най-вероятно те ще бъдат разположени там, съществуват и други възможности, но, както казахте, не знаем точното място“.

Точното място засега не е известно, но Дениз Йълдъръм също анализира:

„Не зная къде точно ще бъдат разположени, но от гледна точка на обсега на ракетите - знаете, че те имат обсег от 400 км. - за осигуряване на турската сигурност противовъздушните системи трябва да бъдат разположени не по-далеч от 400 км от границата. Но може да има и искане от Русия да не бъдат разположени толкова близо поради нейните геополитически интереси, тъй като руските ракети С-400 също са разположени до средиземноморското крайбрежие в Сирия“. 

Турските амбиции обаче не се простират само до закупуването на С-400.

Айлин Нои добавя, че Турция е открита и за други алтернативи, тъй като страната има друго споразумение с Франция и Италия за европейските ракетни системи.

„В крайна сметка обаче тя иска да произвежда собствени системи. Заради това иска не само да ги закупува, но и да притежава технологията, това е един от турските приоритети. Същевременно обаче Турция не иска да се отказва от членството си в НАТО и заявява това много ясно. Заради това С-400 ще функционират отделно от системите на НАТО и Турция предложи на Съединените щати създаване на техническа група, съставена от американски и турски експерти, която да разгледа въпроса“.

Дениз Йълдъръм е скептично настроен към спекулациите, че, за да избегне евентуални санкции, Турция ще предаде ракетите на трета страна като Азербайджан или Катар. Въпреки всичко обаче военни експерти пишат, че комплексите няма да бъдат в оперативно състояние преди октомври поради нуждата от техническа подготовка на персонала и базите. Следователно въпросът най-вероятно ще получи окончателното си решение през есента.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04

ПроТЕСТ за мъжкото здраве пред НДК

На 7 ноември за девета поредна година се проведе кампанията „Твоето здраве е твоя отговорност“, посветена на профилактиката на рака на простатата. Инициативата беше организирана от Astellas Pharma България в партньорство с Българското онкологично научно дружество и Българското урологично дружество . За първи път в България кампанията включи и..

публикувано на 16.11.25 в 06:51
Людмила Зафирова

Роботика и виртуална действителност подпомагат възстановяването след инсулт

Терапия с роботика и виртуална действителност подпомага възстановяването след инсулт Терапия с роботизирани устройства и виртуална действителност се използва у нас като съвременен метод за възстановяване на пациенти след инсулт. Това обясни физиотерапевтът Людмила Зафирова. Последиците от инсулта често включват затруднено движение, пареза на крайници,..

публикувано на 16.11.25 в 05:10
Слави Бинев

Слави Бинев: Само тези, които вярват, могат да уважават вярата на другите

"Човек е най-трудно да бъде оценен в собствената си държава" . Това коментира пред БНР архонт Слави Бинев , бивш евродепутат, напуснал партията, която самият той е създал. Днес е посветил времето си на спорта и е президент на Българската федерация по таекуондо: "Да съм член на Съвета на световното таекуондо до голяма степен е може би оценка от..

публикувано на 14.11.25 в 19:42