Сделката между Русия и Турция за закупуване от страна на Анкара на руски ракетни комплекси С-400 навлиза в етапа на доставки на поръчаното. За сделката се заговори през есента на 2017 г., като Анкара закупува 4 батареи руски ракети срещу 2,5 млрд. долара.
Договорът за доставка на мощните противовъздушни системи предизвика недоволство зад океана, но до този момент Турция демонстрира решителност да доведе сделката до край. На връщане от балканската среща на върха в Сараево турският президент Реджеп Ердоган заяви, че страната ще използва руските ракетни системи С-400, ако срещу нея бъде извършено нападение.
Миналата седмица нашият колега Тоня Димитрова представи гледната точка на Йън Лесър от американския „Германски фонд „Маршал“, а сега предлагаме материал по темата на колегата Мариян Карагьозов, който потърси събеседници в Турция. Той разговаря с Айлин Юнвер Нои, преподавател по международни отношения в университета „Истинийе“ в Истанбул, старши изследовател към Центъра за трансатлантически отношения в университета "Джон Хопкинс", САЩ, и Дениз Йълдъръм, преподавател по политически науки и колумнист в най-стария вестник в Турция "Джумхурийет".
Турция е категорична, че няма да се откаже от закупуването на ракетните комплекси. Дениз Йълдъръм обаче посочва, че сделката се осъществява в момент, в който в света се появява ново противостоене между два блока.
„Мисля, че в света върху С-400 и Ф-35 се развива едно ново военно групиране по блокове. Русия разполага тези системи по границите на Южна Европа, в Крим, в Сирия, т.е. на средиземноморското крайбрежие. Така че освен нуждите на Турция за сигурността ѝ, въпросът има и това измерение в контекста на това световно военно противопоставяне“, каза Йълдъръм.
Според него обаче в Съединените щати т. нар. военно-промишлен комплекс е много важен - както от икономическа гледна точка, така и в политически план в страната.
„Компанията „Локхийд-Мартин“, която е производител на Ф-35, работи заедно с администрацията на президента Доналд Тръмп да увеличи продажбите на самолета по света. Те осигуряват значителни приходи и осезаемо засилват американската икономика. Така че, ако радарните системи на С-400 работят в същия момент, когато летят и самолетите Ф-35, които Турция ще притежава, някои тайни на американските самолети могат да бъдат получени от руските системи. Заради това американската страна твърди, че това може да застраши цялостното превъзходство на Ф-35 и продажбите му“.
Анкара се аргументира, че системите са ѝ необходими за защита от заплахите по южната ѝ граница. Айлин Нои, която е работила в Школата за върхови международни изследвания в Съединените щати, пояснява, че Турция е съюзник на САЩ и член на НАТО, но въпреки това по време на войната в Сирия страни от НАТО изтеглиха ракетите си „Пейтриът“ от Турция.
„Всичко това накара Турция да търси други алтернативи. Преди С-400, Турция преговаряше с Китай за закупуване на китайски ракетни системи. След като не беше постигнато споразумение, се водиха преговори за американските ракети „Пейтриът“ и после започнаха преговорите с Русия“, обясни тя.
Въпреки турските аргументи представители на администрацията във Вашингтон заплашват със санкции. По време на срещата на американския и турския президент в Осака в края на миналия месец обаче Доналд Тръмп заяви, че отказът на предишната администрация на Барак Обама да достави на Турция ракетите „Пейтриът“ представлява некоректно отношение. Това подхрани надежди сред някои турци, че стопанинът на Белия дом няма да одобри евентуални мерки срещу съюзника в НАТО.
Политологът и коментатор Дениз Йълдъръм посочи, че на срещата на Г-20 американският президент Доналд Тръмп показа позиция, близка до тази на Ердоган, използва по-мек език, т.е. има собствена политика.
„Но от другата страна са Пентагонът, Генералният щаб, Държавният департамент, които заедно с Конгреса използват по-твърд тон. Следователно няма една Америка и съществува неопределеност, тъй като един ден изявленията са „меки“, на другия – остри“, каза той.
Айлин Нои, която познава добре американската политика, уточнява възможните санкции:
„Съществуват няколко опции, гласувани от Конгреса. Едната е т. нар. на английски закон КААТСА - Закон за противодействие на американските съперници чрез санкции, приет през 2017 г. Съществува и друг закон - Рубио-Менендес на името на двамата конгресмени, които го внесоха. Той е свързан с Източното Средиземноморие, но също така включва и закупуването от страна на Турция на руските системи С-400 и възможни санкции са отстраняване на Турция от програмата за производство на американския стелт-изтребител от пето поколение Ф-35. Турция участва в програмата финансово и като производител на части. Съгласно закона КААТСА могат да бъдат наложени санкции на лица или на компании, свързани със сделката. Американският президент обаче има право да избере кои от тези санкции да приложи - дали всички тях или само някои“.
Айлин Нои смята, че нито една от двете страни обаче не иска да рискува цялостните отношения и затова Анкара и Вашингтон преговарят в търсене на изход от ситуацията.
Според Дениз Йълдъръм обаче политическите последици от евентуални санкции могат да са сериозни:
„Налагането на американски санкции може да постави в затруднено положение властта в Турция, но от друга страна може да засили мненията в Турция за скъсване на алианса с Америка… Поради направените от американската страна в последните няколко години грешки (визира съюза им с кюрдските сили в Сирия, бел. ред.), това може да отвори път за по-голямо сближаване на Турция с Русия“.
Като възможни места за разполагане на ракетите се обсъждат бази край столицата Анкара или в близост до Източното Средиземноморие, където в последните месеци расте напрежението между Турция и Кипър.
Според Айлин Нои най-вероятно ракетите ще поемат бойно дежурство край сирийската граница:
„Чух, че ракетите може да бъдат разположени близо до границата със Сирия. Това е една от възможностите заради продължаващата война там, която има преки военни последици върху Турция. В този район бяха разположени германските и холандски ракети „Пейтриът“, част от които бяха изтеглени, но друга част все още са там. Най-вероятно те ще бъдат разположени там, съществуват и други възможности, но, както казахте, не знаем точното място“.
Точното място засега не е известно, но Дениз Йълдъръм също анализира:
„Не зная къде точно ще бъдат разположени, но от гледна точка на обсега на ракетите - знаете, че те имат обсег от 400 км. - за осигуряване на турската сигурност противовъздушните системи трябва да бъдат разположени не по-далеч от 400 км от границата. Но може да има и искане от Русия да не бъдат разположени толкова близо поради нейните геополитически интереси, тъй като руските ракети С-400 също са разположени до средиземноморското крайбрежие в Сирия“.
Турските амбиции обаче не се простират само до закупуването на С-400.
Айлин Нои добавя, че Турция е открита и за други алтернативи, тъй като страната има друго споразумение с Франция и Италия за европейските ракетни системи.
„В крайна сметка обаче тя иска да произвежда собствени системи. Заради това иска не само да ги закупува, но и да притежава технологията, това е един от турските приоритети. Същевременно обаче Турция не иска да се отказва от членството си в НАТО и заявява това много ясно. Заради това С-400 ще функционират отделно от системите на НАТО и Турция предложи на Съединените щати създаване на техническа група, съставена от американски и турски експерти, която да разгледа въпроса“.
Дениз Йълдъръм е скептично настроен към спекулациите, че, за да избегне евентуални санкции, Турция ще предаде ракетите на трета страна като Азербайджан или Катар. Въпреки всичко обаче военни експерти пишат, че комплексите няма да бъдат в оперативно състояние преди октомври поради нуждата от техническа подготовка на персонала и базите. Следователно въпросът най-вероятно ще получи окончателното си решение през есента.
В Плевен проведоха кампания „Без страх“. Така магистрати, експерти от Кризисния център за жени и деца, претърпели насилие и от Отдел „Закрила на детето“ и с участието на адвокати, положиха усилия да информират всеки пожелал среща с тях , за правата на жертвите и мерките срещу извършителите на домашно насилие. „В последно време все..
Фотоизложба "Чудеса на надеждата" откри русенската фотографка Мирела Партинова, а в кадрите си е запечатала първите дни от живота на бебета, родени с асистирана репродукция. На 5 декември в Голямата зала на Доходното здание в Русе от 18 ч. ще започне благотворителният концерт "Коледа в сърцето". Автор на сценария и ръководител на..
Столичната община създаде ново пространство за децата и техните семейства в квартал "Христо Ботев". Хъбът за ранно детско развитие е с капацитет за 50 деца и е реализиран с финансиране по проекта "Модел за интегрирано развитие за образование и грижа в ранна детска възраст в град София" чрез..
Започна унищожаването на заразеното с шарка стадо от близо 150 овце в село Желю войвода, сливенско. Близо 60 от тях вече са евтаназирани, научи БНР, като се очаква всичко да приключи в утрешния ден. Днес около обяд на място започна работа група ветеринарни специалисти, които имат за задача по хуманен начин животните да бъдат..
Дълбоко в нас, невидим и често недооценен, живее свят от трилиони микроорганизми – нашият микробиом . Този миниатюрен космос от бактерии, гъбички и вируси е по-сложен, отколкото можем да си представим и влияе на почти всеки аспект от живота ни – от имунитета и храносмилането до настроението и когнитивните ни способности. Но балансът в този свят е..
Отчетен е 150% ръст на фалшивите сайтове за онлайн пазаруване в световен мащаб от началото на октомври , сочат доклади на различни лидери в киберсигурността. Данните цитира пред БНР Обретен Обретенов, отговарящ за информационната сигурност в международна компания, базирана във Варна. Той се занимава още с експертизи по компютърна криминалистика..
Във Велико Търново се предвижда синята зона за паркиране да бъде разширена с 87 места, но и да се увеличи времето на работа, включително и в съботните дни . Местата за платено паркиране се управляват от общинското търговско дружество "Паркинги и гаражи". Промяната среща недоволството на хората, защото няма алтернатива за паркиране ...
"Може би скоро ще има преговори между Москва, Анкара и Техеран. Сирия ще бъде основна тема". Това заяви пред БНР Руслан Трад, военен анализатор от..
"Атанас Атанасов е възможност да преговори за създаване на управленско мнозинство . Бихме го подкрепили само ако започнем преговори за мнозинство...
Доналд Тръмп номинира тази седмица генерала от резерва Кийт Келог за свой помощник и специален пратеник за Украйна и Русия. Така новоизбраният..