Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ска Келер: Съветът на ЕС даде много лош сигнал с непрозрачното си решение за ръководните постове

Ска Келер беше шпитценкандидат на Зелените за евровота.
Снимка: ЕПА/БГНЕС


За много европейци Зелените са един от победителите на европейските избори в края на май. Със 74 депутатски места те са четвъртата политическа сила в новия Европейски парламент. В някои държави Зелените постъпателно и значително увеличават влиянието си, а в Германия дори са водеща политическа сила. В Европейския парламент Зелените може да се окажат важна брънка в пъзела на новите ръководни назначения. За възхода на зелената политика и ролята на партията в ЕС Весела Владкова разговаря със Ска Келер, председател на групата на Зелените в европарламента.

Ска Келер, всъщност Франциска Мария Келер, както е пълното ѝ име, е на 37 и вече от десет години евродепутат. Беше шпитценкандидат на Зелените за евровота, а след това партията ѝ я номинира за председател на ЕП. Но очевидно Зелените не влизат в сметките за ключовите постове. А би трябвало - без техните 74 гласа в новия ЕП трудно ще се прокарват решения. Следващото важно решение там е избора на председател на ЕК.

- Ще подкрепите ли Урсула фон дер Лайен, г-жа Келер?

- Много сме скептични. Не виждам причина да я подкрепим. Урсула фон дер Лайен безспорно е много добър и опитен политик. Но тя не беше избрана за водещ кандидат от своята партия. А идеята беше Европейската комисия да бъде оглавена от човек, който е представил програмата си на европейските избиратели, който е водил активна предизборна кампания.

Съветът на ЕС просто извади името ѝ от чекмеджето и го представи на изненаданата публика, но според нас не това е начинът, по който трябва да се избира председател на Еврокомисията.

- Зелената вълна, която заля Европа на тези избори, на практика не бе облечена в реална власт. Ще загубите ли така влияние в Европа, как ще успеете да прокарате идеите си?

- Подкрепата за нас действително се увеличи значително. От самото начало бяхме конструктивни и винаги сме казвали, че сме готови на разговори за участието на Зелените в различни конфигурации в парламента. Но условието за това е да споделяме еднакви ценности и идеи. Защото хората гласуваха за нас заради идеите ни, заради желанието ни да променим Европа. Да променим политиката по опазване на климата, да гарантираме по-добра социална защита, да водим хуманна миграционна политика, да спазваме принципите на правовата държава.

На тази база имахме разговори с европейските лидери, но в последствие се оказа, че Съветът на ЕС има друго виждане. Лидерите казаха, нямаме нужда от Зелените. Ние приемаме това становище и очакваме с нетърпение да видим, дали това ще проработи. Зелените винаги са били влиятелна и конструктивна опозиция в ЕП. Сега сме още по-силни и с удоволствие ще продължим в същия стил.

- В речта си пред ЕП за избор на председател многократно заявихте, че проектът ЕС е жив. Има ли нужда да си го повтаряме, г-жа Келер? И как трябва да си представим друго Ваше често повтаряно искане - това за новото начало в Европа?

- Европейският съюз трябва от една страна да затвърди позициите си, но и да се възроди. Има много теми, които търпят развитие само на наднационално равнище, т.е. на ниво ЕС. Най-добрият пример за това са климатичните промени. Те не спират на граничната бразда. Последствията от измененията в климата засягат всички ни. Според мен все още имаме време да променим начина си на живот. ЕС е най-добрата платформа за тази промяна, но само декларации не стигат. Трябва и работа.

Социалните различия са също тема, която засяга всички европейци. В годините след финансовата криза всички усетихме последиците от строгата финансова дисциплина, от т.нар. политика на остеритет. В много страни от Евросъюза имаше връщане назад. Нека не забравяме, че ЕС е общност на гражданите. Но какво правим ние за тяхната социална сигурност?

Върховенството на закона е още една съществена тема за ЕС. Когато говорим за връщане назад, трябва да признаем, че през последните години редица страни-членки отстъпиха от принципите на правовата държава и от гражданските права. Унгария съвсем не е единственият пример за това негативно развитие. ЕС трябва да реагира, защото нашият съюз стъпва на общи ценности, а върховенството на закона и гражданските права са наша основна ценност.

За мен е много лош сигнал, който даде Съветът на ЕС с непрозрачното си решение за ръководните постове. Лидерите издигнаха кандидатурите на хора, които не са участвали в предизборната кампания.

- Борбата с климатичните промени струва пари. Как ще спечелите за каузата си онези европейци, които живеят в бедност в икономически слаби държави? Защото в техните очи опазването на климата е привилегия за богатия Запад.

- Борбата с кризата в климата действително изисква много усилия, включително и финансови. Но трябва да си дадем сметка, че климатичните промени ще ни струват още по-скъпо, ако продължаваме да отлагаме. Кризата е реалност и засяга всички - и бедни, и богати. Но най-вече европейците. Ще Ви дам конкретен пример. В България, но и в други страни, като Полша например, качеството на въздуха е особено лошо. Фините прахови частици, които дишаме, и сега са агресивни към нашето здраве, но ще ни застрашават още повече. А здравеопазването, т.е. лечението на болестите вследствие на климатичната криза, струва пари. Така че колкото повече отлагаме, толкова по-голям финансов ресурс ще е необходим за справянето с последствията.

Икономически по-слабите страни трябва да бъдат подкрепени. Особено държавите, които разчитат на въгледобива. Самата аз съм родена в такъв регион на границата с Полша и знам, колко е труден преходът към екологично чиста индустрия. Без финансовата помощ на ЕС не може.

- Едно от клишетата за Вас е, че сте родена в дълбоката източногерманска провинция, а сте стигнала чак до Брюксел, при това още на 27 години. Познавате новите германски провинции добре и знаете от личен опит, че там зелените идеи все още не могат да се наложат така, както в западната част на Германия. Защо?

- Последните социологически допитвания, а и европейските избори показаха, че и източногерманците гласуват все по-често за Зелените. Но разликата с западните провинции все още е голяма. Според мен хората вече усещат в личния си живот, че климатът се променя. В провинция Бранденбург, където съм родена, икономиката зависи много от въгледобива. Но същевременно провинцията е сред най-засегнатите райони в Германия от климатичната криза. Безводието вече е сериозен проблем за земеделието, а горските пожари и това лято застрашават хората. Така че кризата е осезаема. И тъй като Зелените винаги са били категорични и последователни в политиката си, вече получаваме подкрепа от все повече избиратели.

- Наесен предстоят ключови регионални избори в три източногермански провинции, където влиянието на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ набира скорост и вероятно ще запише рекорден резултат.

- Предизборната кампания едва сега започва, но от сега мога да кажа, че очакваме значителен ръст в подкрепата на избирателите за Зелените. Разбира се, с всички условности, защото в момента работим с резултати от анкети. А допитванията отразяват моментното състояние. Надяваме се, че нашите идеи ще бъдат чути от хората.

- Наскоро Фридрих Мерц от консервативното крило в управляващия Християндемократически съюз заяви, че на всеки 90 секунди един германски журналист се влюбва в харизматичния лидер на Зелените в Германия Роберт Хабек. Спомням си как всички си търкаха очите, когато министър-председател в най-индустриалната провинция Баден-Вюртемберг стана политик от Зелените. Дошло ли е времето за зелен канцлер в Берлин, г-жа Келер?

- Нещата могат и да се променят. Това, което под чертата има значение, е изборният резултат. Регионалните избори през есента в три източногермански провинции ще дадат отговор на много въпроси.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04

ПроТЕСТ за мъжкото здраве пред НДК

На 7 ноември за девета поредна година се проведе кампанията „Твоето здраве е твоя отговорност“, посветена на профилактиката на рака на простатата. Инициативата беше организирана от Astellas Pharma България в партньорство с Българското онкологично научно дружество и Българското урологично дружество . За първи път в България кампанията включи и..

публикувано на 16.11.25 в 06:51
Людмила Зафирова

Роботика и виртуална действителност подпомагат възстановяването след инсулт

Терапия с роботика и виртуална действителност подпомага възстановяването след инсулт Терапия с роботизирани устройства и виртуална действителност се използва у нас като съвременен метод за възстановяване на пациенти след инсулт. Това обясни физиотерапевтът Людмила Зафирова. Последиците от инсулта често включват затруднено движение, пареза на крайници,..

публикувано на 16.11.25 в 05:10
Слави Бинев

Слави Бинев: Само тези, които вярват, могат да уважават вярата на другите

"Човек е най-трудно да бъде оценен в собствената си държава" . Това коментира пред БНР архонт Слави Бинев , бивш евродепутат, напуснал партията, която самият той е създал. Днес е посветил времето си на спорта и е президент на Българската федерация по таекуондо: "Да съм член на Съвета на световното таекуондо до голяма степен е може би оценка от..

публикувано на 14.11.25 в 19:42
Радина Червенова

Радина Червенова за дебютната си книга - "Преди ме е нямало"

Журналистката Радина Червенова, която дълги години беше водеща на централната емисия „По света и у нас” на БНТ, гостува в студиото на „Нощен хоризонт”. Преди няколко месеца тя издаде първата си книга, която е със заглавието "Преди ме е нямало".  Радина Червенова представя дебютния си роман в Пловдив "Аполония" представя дебютния роман на..

публикувано на 14.11.25 в 16:09
Доц. Румяна Димова

Доц. Румяна Димова: Един от девет души е със захарен диабет

"Когато си говорим за диабет и за статистика, винаги цифрите са големи и много впечатляващи , но наистина диабетът всъщност е първото признато заболяване като неинфекциозно социално значимо заболяване , именно заради мащабите на неговото разпространение". Това каза пред БНР доц. Румяна Димова , специалист по ендокринология и болести на обмяната..

публикувано на 14.11.25 в 16:00
Явор Куюмджиев

Явор Куюмджиев: Купуването на нефт от световните пазари е сложен процес

"Не познавам господин Спецов . Не знам какви са му познанията, образованието, но със сигурност пред него има доста големи предизвикателства и всички неща, които продължавам да си мисля, че са рискове, си остават". Това заяви пред БНР Явор Куюмджиев , бивш заместник-министър на енергетиката: "В крайна сметка наистина купуването на нефт от..

публикувано на 14.11.25 в 14:47