„Нивото на защита на информационните системи в някои от ведомствата в страната е високо, но все още има какво да се желае. Няма как да се каже, че 100% системите са гарантирани в сферата на киберсигурността. Въпреки че явно в НАП е допуснат пропуск, това не означава, че в там никой по никакъв начин не се е грижил за сигурността на системата“. Това каза пред БНР Васил Грънчаров, директор на дирекция „Мрежова информационна сигурност“ в Държавната агенция „Електронно управление“.
Грънчаров подчерта, че администрациите у нас са 640 и за да се правят редовни проверки на системите им, държавната агенция трябва да разполага с поне 5000 служители, които да се занимават с контрола, но реалният им брой днес е под 15.
„Преди седмица Министерският съвет прие изцяло нова наредба за минимални изисквания за мрежова информационна сигурност. Тези изисквания са насочени към всички групи, субекти по закона. Регламентирани са организационни, технически и технологични мерки, с които да се гарантира минимално ниво на сигурност“, уточни Васил Грънчаров.
В предаването „Преди всички“ с коментар по темата се включи и експертът по електронно управление Венцислав Кожухаров:
„Относно наредбата – като препоръка е добра. Но за реализирането ѝ са необходими ресурси за тези над 600 администрации – финансови и човешки. Темата за киберсигурността е твърде нова, а подготвените кадри за нея са твърде малко“.
Експертът припомни, че до 2017 година информационните системи на администрациите са били разделени и не е имало оперативна съвместимост между тях. През 2018 година обаче тези системи се свързаха и в автоматичен режим обменят данни и електронни документи:
„Всяка една от тези над 600 администрации се явява като една потенциална опасна точка за пробив. Опасностите са две – първо, опасност за самата администрация и второ, да се пренесе вирусната атака към останалите администрации, ако не са защитени добре“.
Венцислав Кожухаров подчерта, че трябва да се правят автоматични периодични архиви на базите данни и бекъпи на системите, които се използват, и то в среда, изнесена от физическото пространство на самата администрация:
„Една от причините, за да могат да се разбиват данни през услугите, това е сигурността на идентификацията на потребителите. НАП има персонален идентификатор на физическите лица. Подобен идентификатор имат НОИ, НЗОК, но те нямат онази защита, която има електронният подпис. От години говорим, че трябва да се направи интеграция на документа за самоличност на гражданите с неговия електронен подпис и с него да се идентифицира в киберпространството, когато заявява електронни услуги“.
Интервюто с Васил Грънчаров и с Венцислав Кожухаров можете да чуете в звуковия файл.
По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка с 503 смъртни случая. Това е втората водеща причина за смърт от рак при жените от 15 до 45 години в България. Експерти настояват и момчетата да получават безплатна ваксина срещу човешки..
" Учителят се е превърнал в плен на документа. Учителят не е момчето за всичко - той не би трябвало да пази в коридора, на двора или в автобусите. Несвойствените дейности претоварват учителя и той не издържа и отива да прави нещо друго или не е ефективен за своите ученици. Тези неща трябва да решим, за да запазим учителите и да задържим младите в..
" Очаквам ясна позиция на албанските партии, за да се опитаме да се ориентираме какво следва оттук нататък ". Това заяви пред БНР кореспондентът на БТА в Скопие Маринела Величкова. Вчера постоянните представители на ЕС единодушно решиха да започнат преговори с Албания за членство в ЕС, но не и с Република Северна Македония. Решението на ЕС..
Децата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежи. 34% от подрастващите съобщават, че играят онлайн игри всеки ден . Това е един от тревожните изводи на последното проучване върху зависимостта на децата от социални мрежи. Проучването "Здравно поведение при деца в училищна възраст" изследва около 280 хил. деца на 11, 13 и 15 години в..
" Хората с увреждания нямат нужда от съжаление, те имат нужда да се държим с тях като равни, което е проблем в България . Не всеки го разбира. Хората като че ли малко странят, а всъщност те са толкова пълноценни хора, колкото и ние. Това, че имат някакъв двигателен проблем не ги прави по-малко хора от нас ". Това каза пред БНР Вера Асенова..
Хората подценяват проблемите, които замърсеният въздух създава . Това заяви пред БНР Росина Тодорова - председател на Сдружение "Жените в бизнеса и професиите - София", преди пресконференцията "На въздух: Да седнем заедно и да поговорим за профилактиката преди лечението". Темата е част от по-големия проект "Пейка за здраве"...
Изчисляването на такса битови отпадъци на количество е краят на един дълъг процес, в който участват и държавата, и общините, и бизнесът, и организациите по оползотворяване. Това заяви пред БНР председателят на Националното сдружение на общините Силвия Георгиева, след като сдружението излезе с позиция по необходимите промени в Закона за..
Есента е времето, когато заболяванията на опорно-двигателния апарат напомнят за себе си. Дори да нямате такива, пак може да усещате болки или в..
" Много често сме били употребявани политически, мислим този път да не го допуснем ". Това заяви пред БНР Бисер Бинев – председател на местната..
"Не гласувайте за мен, а за моите идеи". За това призова от ефира на БНР пиар експертът Евгени Минчев , който е кандидат за депутат в листите на..