Националната библиотека показва духовното завещание на Васил Априлов

От 10 до 16 часа ще може да се види отблизо оригиналът на духовното му завещание. То е написано от възрожденеца през 1844 година в Одеса.

Документът е изваден от трезора на БНБ заради 230-ата годишнина на видния български просветител. 

Завещанието, написано собственоръчно на руски е в основата на създаването на първото взаимно училище в България, предшественик на Ариловската гимназия. Друга част от парите отиват за обучението на български младежи в Одеса, припомня доктор Руслан Иванов, главен архивист в Националната библиотека. 

Според историци документът е безценен и е сравним с личните бележници на Левски, Ботев и Раковски. 

Оригиналът се съхранява в трезор на БНБ и ще бъде изваден специално за днешния ден. 

Официалното представяне на ръкописа и на фототипното му издание “Заветът” ще бъде преди обед в централното фоайе на библиотеката. 

"По принцип завещанията на българските просветни дейци и на други представители на възрожденската интелигенция, макар и кратки поради спецификата си - особен жанр е завещанието, предоставят един изключително интересен материал за реконструиране на българската народопсихология, за промените и приоритетите в ценностната система на българина в годините и, разбира се, оставят своите акценти върху обществените потребности на времето", посочи пред БНР директорът на Националната библиотека доц. Красимира Александрова.

Заветът на Васил Априлов е изключително ценен, смята Красимира Александрова.

"В 29 параграфа той изразява своята воля как да се разходват средствата, които той завещава на своя роден град, като уточнява, че не би трябвало да има географски определения за моя град, твоя град или някой - това е за България и освен това подчертава, че той прави това с идеята да подпомогне българите да достигнат останалите славяни, защото преценява в резултат на многото си пътувания (целияj му живот е изпълнен с много пътувания), че българите изостават от своите славянски събратя."

Подготвено е факсимилно издание на завещанието, което е много близко до оригинала. Издадено е в малък тираж, съобщи директорът на Националната библиотека пред "Хоризонт".

"Това фототипно издание включва два документа, които са съхранили текста на завещанието, ръкописа на завещанието в неговия реален размер и най-реалното му печатно издание на български и гръцки, което е изпълнено в Одеса в типографията на Браун през 1849 година. Изданието за наша радост е в много добро физическо състояние и всеки, който има възможност и желание да го разгледа или да закупи съответно това издание, ще се убеди колко прецизно е изпълнено то, с какъв уникален почерк е изписано от самия Априлов и наистина едно удоволствие, което всеки българин би се гордял да притежава или най-малкото да има възможност да разгледа, да види и да се докосне до него", коментира Красимира Александрова.

Завещанието, написано собственоръчно на руски, е в основата на създаването на първото взаимно училище в България, предшественик на Априловската гимназия. Друга част от парите отиват за обучението на български младежи в Одеса, припомня доктор Руслан Иванов, главен архивист в Националната библиотека.

„Сред стипендиантите са Тодор Бурмов – първият министър-председател на България след Освобождението, Райчо Каролев, който по-късно е и директор на Народната библиотека, известните просветители и общественици Сава Филаретов, Добри Чинтулов. Тук имаме дадени средства, хора, които са завършили и след това са допринесли с нещо за развитието на българската държава“, отбеляза Иванов.

Вече са готови дигиталните издания на тефтерчетата на Левски и Ботев. Преди две седмици  е издадено в електронен вариант и тефтерчето на Раковски. Трите тефтерчета заедно с техните оригинали ще бъдат показани в друг Ден на отворени врати - на 1 ноември.