Сърджан Майсторович: Без споразумение помежду си Сърбия и Косово не могат да разчитат на членство в ЕС

Франция преоткрива Сърбия, а Сърбия трябва да се промени отвътре, иначе членството ѝ в ЕС ще бъде под въпрос. Това заяви в интервю за предаването „Събота 150“ Сърджан Майсторович, сръбски политолог и председател на Управителния съвет на Центъра за европейски политики.  

В центъра на Белград, на Калемегдан, френският президент Еманюел Макрон държа реч на сръбски. Какво е вашето тълкувание на този негов ход?

Това беше един много емоционален момент. Френският президент произнесе една добра, една важна реч. Франция се опитва да преоткрие и Сърбия, и региона на Западните Балкани. Дълги години тя не присъстваше на Балканите. А смятам, че като част от двойката, която води Европейския съюз - Париж и Берлин - е изключително важно и Париж да даде своя принос за решаването на регионалните въпроси. Последните две години Париж и Белград имаха доста причини за неразбирателство. И затова посещението на президента Макрон и посланията, които той отправи на сръбски език към гражданите на Сърбия, бяха от изключително значение. От извънредна важност е, че президентът Макрон поясни своята позиция, че няма да има разширяване на Европейския съюз преди реформирането на самия съюз. Той обаче подчерта, че това по никакъв начин не изключва възможността двата процеса - реформите в Европейския съюз и разширяването - да вървят паралелно. Това беше важно послание за гражданите на Сърбия. Защото, знаете ли, когато за първи път чухме, че Европейският съюз няма да се разширява, преди да се е реформирал, имаше доста хора, които, може и би нарочно, в опит да разпространяват фалшиви новини, заявиха, че Сърбия няма да бъде приета при следващото разширяване. По този начин те искаха да кажат, че не са ни необходими промени. А промените са от първостепенно значение за Сърбия. Не е важна конкретната дата за присъединяване, това може да е след 6,7 или 10 години. Същината на процеса на европейска интеграция е да се промени държавата Сърбия и да се пригоди към условията, които съществуват в Европейския съюз. Независимо дали става въпрос за условията на търговия, или, което е по-важно, за върховенството на закона.

Какво става с преговорите между Белград и Брюксел за членство на Сърбия в Европейския съюз?

Сърбия започна преговорите преди повече от 5 години. Тече процес на отваряне на преговорните глави. Досега са отворени 17 от общо 35 глави. Така че може да се каже, че динамиката на преговорите е много по-бавна, отколкото при предишните разширявания на Европейския съюз. Причините за това са най-различни. Една от групата причини е, че днес Европейският съюз се намира в доста по-различна ситуация, отколкото когато България, Румъния и другите страни от Централна и Източна Европа бяха приети. Сега скептицизмът в общественото мнение в Европейския съюз по отношение на разширяването е много по-изразен, отколкото по-рано. От друга страна съществува група условия, които се отнасят до вътрешни и регионални въпроси на Сърбия и на страните от региона, които също влияят на динамиката на преговорите. Тук имам предвид преди всичко отношенията между Белград и Прищина, които са съставна част от преговорите с Европейския съюз. Друг въпрос е как Сърбия може да убеди Европейския съюз, че реформира съдебната си система, че се е преборила с корупцията, че гарантира човешките права и правата на малцинствата. Тоест това са въпросите, които се третират в преговорните глави 23 и 24. А те имат първостепенно значение при воденето на преговорите. Очевидно е, че и Европейската комисия, но и определен брой от страните-членки в този момент не са доволни от реформите, които се правят в Сърбия. Има загриженост по отношение на редица въпроси, които се възприемат като политически критерии за присъединяването на една страна-кандидат. Става дума за функционирането на парламента, за контрола му върху работата на правителството, за липсата на диалог в самия парламент. Разбира се има и други въпроси - свобода на медиите, свобода на словото, правото на политическо сдружаване. Това са все въпроси, които представляват всеки сам за себе си отделна причина, която влияе на динамиката на преговорите между Сърбия и Европейския съюз.

В състояние ли е Сърбия да намери решение на тези проблеми?

Ами, знаете ли, Сърбия е най-голямата държава в региона на Западните Балкани. А това са държавите от бивша Югославия без Словения и плюс Албания. По тази причина тя естествено има и институционалния, и административния, и човешкия потенциал и капацитет да се пребори с тези предизвикателства. Вярвам, че тя има способността да се справи. Впрочем това, което е решаващо за успеха на реформите, за които споменах, особено в областта на човешките права, е политическата воля. Тя трябва да е ясно изразена от политическите лидери, правителството, партиите от коалицията, да се преборят с тези предизвикателства и най-вече с корупцията и да се започне открит политически диалог в обществото. Така то няма да се дели на поддръжници и противници на управляващата коалиция, а на хора, които просто по различен начин ще виждат пътищата за справяне с предизвикателствата пред страната. В такава ситуация съм убеден, че Сърбия има потенциала да се справи. Решаваща обаче ще бъде ясно и недвусмислено изразената политическа воля Сърбия да се промени отвътре. За съжаление това в момента не се наблюдава в Сърбия.

Споменахте Косово. Това ли е наистина препятствието по пътя на Сърбия към Европа?

Косово е специфичен въпрос, когато става дума за европейската интеграция. Както знаете, 5 държави-членки на Европейския съюз от 28 не са признали независимостта на Косово. Така че това ще бъде едно допълнително предизвикателство пред Европейския съюз, когато новият висш представител по сигурността и външните работи заеме поста си, тъй като той е от страна, която не е признала независимостта на Косово. Този въпрос е сложен и тежък, както за Сърбия, като се им предвид, че тя не е признала независимостта и че смята Косово за съставна част от своята територия, така и за Косово, което едностранно обяви независимост и към момента има подкрепата на стотина държави-членки на ООН. Това обаче, което е от ключово значение, е, че без решаване на въпроса между Прищина и Белград не е реалистично да се очаква, че Сърбия или Косово ще напредват в европейската интеграция. Преговорите между Белград и Прищина в момента са в застой. Те бяха просто суспендирани с решението на Прищина да въведе 100-процентови мита за стоките от Сърбия. И това до голяма степен затруднява положението, особено за гражданите в северната част на Косово, които са до голяма степен зависими от притока на стоки от Сърбия, най-вече храни и лекарства. Очевидно е, че без решаването на предварителния въпрос с митата, трудно може да се стигне до подновяване на преговорите. Окуражителното е, че в Европейския съюз, особено в Париж и Берлин, съществува разбиране за важността на този въпрос за хората от региона. И Париж, и Берлин се опитват по някакъв начин да съживят преговорите между Белград и Прищина. Без всеобхватно споразумение за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина, нито Белград, нито Прищина могат да разчитат на получаване на членство в Европейския съюз.

Г-н Майсторович, Белград - Брюксел и Белград - Москва. Възможно ли е тези отношения да се развиват паралелно?

Това е много интересен въпрос, защото Белград и Москва имат един вид специални отношения. Сърбия и руската федерация подписаха договор за свободна търговия. Сърбия дори преговаря за статут на асоцииран член на евроазиатския съюз, в който влизат Русия, Беларус, Казахстан и няколко други азиатски държави. Така че, любителски погледнато, на някого, който не следи подробно какво се случва по направлението Белград - Москва, може да му се стори, че Сърбия полага особени грижи за отношенията си с Русия като някаква алтернатива на Европейския съюз. Искам да подчертая, че това е твърде опростен поглед на нещата и че той не съответства на същинските интереси на Сърбия. Напротив, 75 процента от цялостния си търговски обмен Сърбия осъществява с държави от Европейския съюз. Традиционно Германия, Австрия и Италия са главните търговски партньори. Само 9 процента от търговията е с руската федерация. И 90 на сто от тия 9 процента са енергоизточници. Сърбия и Русия имат отношения, които не се основават на някаква обща ценностна система. Това са отношения на реалистична политика, които се основават на интереси. Русия иска чрез Сърбия да има влияние върху процесите, които засягат Европейския съюз и Западните Балкани. И гарантира присъствието си с доставка на енергоизточници за региона. Сърбия от своя страна няма особен избор що се отнася до енергоизточниците и затова трябва да запази специалните си отношения с Русия. Съществува и една ясна връзка, диктувана от интереси, с оглед на членството на Русия в Съвета за сигурност на ООН. Тя има определена роля що се отнася до решаването на статута на Косово. Затова нека повторя, важно е това да се подчертае. Отношенията не се основават на някаква обща ценностна система. Става дума за съвсем ясно осъзнати и осезаеми политически интереси. Затова и Сърбия не винаги може да изпълни изискванията на Европейския съюз - например за санкциите срещу Русия. Защото ако въведе санкциите, Сърбия като малка страна ще се окаже в незавидно положение. Затова е разбираемо, че Сърбия не се включва в санкциите. Трябва да гледаме реалистично и рационално нанещата. В някои свои изказвания президентът Вучич ясно го заяви. Той посочи, че няма никаква дилема, когато става въпрос за ориентацията на Сърбия. Вучич неколкократно е подчертавал, че е обяснил тази си позиция на президента Путин. Сърбия недвусмислено върви към членство в Европейския съюз. Белград и Москва знаят какво значи това за бъдещето на отношенията между Сърбия и Русия. Това значи денонсиране на споразумението за свободна търговия с Русия, когато Сърбия бъде приета за член на Европейския съюз, и солидаризиране с резолюциите и решенията на евросъюза за санкциите срещу Русия. Надявам се, че до членството на Сърбия в Европейския съюз отношенията на съюза с Русия ще бъдат значително променени и по-добри. Убеден съм, че е в интерес и на Европейския съюз, и на Русия, от гледна точка на глобалните политически отношения да изгладят различията си и в бъдеще да няма нужда от подобни санкции.

Повечето страни от Европейския съюз са и членки на НАТО. Това е чувствителен въпрос за сърбите. Как смятате, че ще се развиват отношенията на Сърбия с НАТО?

Това също е много интересен въпрос. Много хора имат погрешна представа за отношенията на Сърбия с НАТО. Събитията от 1999-та година определено дадоха своя отпечатък върху отношенията с НАТО, най-вече върху чувствата на хората към тази организация. От друга страна правителството на Сърбия от 2000-та година насам, та и досега много внимателно изгражда отношенията си с НАТО. И на практика сме постигнали много коректни и професионални отношения. Ето ви едни показателни данни - годишно Сърбия провежда съвместно с Русия по 2 - 3 военни учения. Броят на съвместните учения с НАТО е десет пъти по-голям. Така че въпреки ясно декларираната позиция, че Сърбия иска да спазва военен неутралитет, тя няма да остане изолирана във военно отношение. Тоест - тя ще си сътрудничи с НАТО, без да изразява желание за членство. И в Европейския съюз има страни, които не са членки на НАТО, но имат добро структурирано сътрудничество с военната организация. От друга страна Сърбия развива добри отношения в сектора на сигурността и със самия Европейски съюз. Сътрудничим си с Европейската агенция за отбрана. Така че независимо от травмиращите моменти от близката история Сърбия си сътрудничи с НАТО и няма да остане изолирана по отношение на сигурността.