“Нищо друго, освен да даваш най-доброто от себе си във всички аспекти” - така започва разговорът с нейно превъзходителство Сри Астари Рашид, посланик на Република Индонезия в България от 3 години.
Изложбата “Синтез” беше официално открита в Квадрат 500, а в Регионалния исторически музей на София тя представя и личната си колекция. И двете изложби показват отношенията и връзките между двете държави.
Още на 5-годишна възраст Сри Астари Рашид започва да рисува заедно в компанията на своите седем братя и сестри. Те взаимно се влияят, докато правят комикси и рисунки. Първоначално Сри Астари Рашид рисува своите съученици, приятели и роднини, докато накрая изкуството се превръща в неделима част от нейния живот. Още преди 15-тата си година в родния си град Сохо (откъдето е и сегашният президент на Индонезия Джоко Уидодо), Сри Астари Рашид прави скулптури, използвайки рози (защото в нейния град е имало фабрика за дестилиране на розово масло). По това време тя не е допускала, че един ден ще работи като дипломат в държава, известна със своята Долина на розите.
Винаги Сри Астари Рашид е много активна и постоянно представя в България различни аспекти на индонезийското изкуство. Определя себе си първо като творец, а след това като дипломат. "Това е втората ни изложба с текстилни предмети и бижута, която е част от Фестивала “Чудесата на Индонезия”. Този път избрахме други предмети, които да представим в Историческия музей в София, различни от тези в галерия Квадрат 500", заяви тя пред БНР.
Каква е връзката между изкуствата и дипломацията?
"За мен дипломацията също е изкуство. Свързването на изкуството с дипломацията за мен е лесно, тъй като аз съм се занимавала през целия си живот с изкуства. Използвам изкуството и самата аз творя, като представям моята страна, а това е също част и от дипломацията. Участвала съм в много изложби по света. Сега представям в Музея на София цялата си колекция, както и концепцията ми за изкуството. Дипломацията има същата цел - да сплотява, и за мен лично няма голяма разлика."
Започнали сте още от най-ранна възраст да събирате предмети на изкуството. Самата Вие сте художник, скулптор, a изкуствата са вашата страст. Сега успешно свързвате толкова различни държави като Индонезия и България.
"Когато бях млада и започнах да събирам артефакти, бижута и традиционен батик, го правех, за да защитя нашето културно наследство, за да не се продава в чужбина. Но в един момент реших, че трябва да спра. Тогава не знаех за какво са всички тези вещи. Къщата ми беше препълнена. Сега представям личната си колекция, която виждате в Музея на София, заедно с неща, които са ме вдъхновили, представям и лични мои произведения. Така че като гледате моето изкуство, в него винаги има превъплъщение на миналото или aртефакт, който ме вдъхновява в работата", сподели за предаването "Преди всички" Сри Астари Рашид.
В музея могат да се видят традиционни индонезийски кукли Galem Golek. Сри Астари Рашид била вдъхновена от малките дървени кукли и ги е направила с човешки размери, за да ги покаже на изложението в Сингапур, в което е участвала. Облякла ги е традиционни костюми на танцьори и сега ги използва за изложбите в България.
През годините Сри Астари Рашид е представяла много жени творци. Каква е ролята на жените в изкуството и кое e главното за индонезийските жени и феминистките художници?
"Самата аз съм жена художник и съм една от жените творци, започнали от ранните си години. Тогава в моята страна нямаше толкова много жени, занимаващи се с изкуствo. Но аз просто кипя в това. Да, някои казват, че жените художници не са толкова талантливи, колкото мъжете. Но аз не мисля, че е така. Единственото, което жените трябва да правят, е да дават най-доброто от себе си и няма как да не бъдат признати. Да, аз творя и това не ми пречи да говоря за проблемите на жените. Не ми се налага да се боря за правата си като жена творец. Но когато влагате най-доброто от себе си, хората ви забелязват и ще ви оценят. Показвайте най-доброто! Феминистко изкуство...? Не харесвам особено много това определение, но когато работя по въпроси, касаещи жените - да, свързано е с емоции, вълнение, състрадание. Това са неща, които ние всички носим в себе си. Но за мен има и така наречената "женска сила", която наричам "сакти" в едно от моите произведения. "Сакти" на индонезийски език означава "творческата сила", "женската сила", която ни тласка, създава и развива живота", разказва посланичката на Индонезия.
"Много съм открита с това, което правя - чрез дипломацията или чрез изкуството, както е сега", разкрива още дипломатът.
"В изложба ми "Текстил, бижута и предмети на наследството", която е част от "Синтез", се опитвам да комбинирам българското и индонезийското изкуство и това го правя за първи път. Но смятам, че е време да има и у нас изложени български експонати, които да включват богатството и наследството на България, с описание на бижута, традиционни костюми, защото те показват вашата история. Аз самата искам да науча повече за вашата страна, традициите, историята. И непрекъснато го правя чрез събирането на предмети, питам за тяхната история, значение и правя проучвания."
Изкуство не се прави за един ден или за седмица - смята Н. Пр. Сри Астари Рашид.
"Преди време една приятелка ми се обади, за да сподели, че много ценни книги, списания, вестници са изхвърлени на боклука, които не бяха скъпи, но имаха голяма историческа стойност. Сред тях беше и вестник "Народна култура" от 1959 година. А знаете ли, че през 1960 година първият президент на Индонезия Сукарно е бил на посещение в България? Самият той беше художник и обичаше изкуството. Аз му се възхищавах, че е едновременно творец и дипломат и това вероятно оказа влияние върху мен самата. По това време аз бях в Индия, в щата Рангун, като дъщеря на дипломат. А по-късно посетих вашата Национална галерия и вашия Национален архив в търсене на снимки от посещението на Сукарно в България. Попитах директора дали е възможно да ги издирим и след една седмица лентите бяха в ръцете ми. Те също бяха публикувани и в захвърлените броеве на вестник “Народна култура”. А от всичко това аз направих един колаж на културите и успях го да представя в Квадрат 500."
"Виждате, че направих арт пано от вашите вестници със снимки на първия ни президент, а също и с настоящия, като добавих и предмети, които открих в България. А моето желание е да видя много повече от вашето изкуство. В продължение на три години аз популяризирам моята страна, но мисля, че е време и България да има дипломат, който също да промотира България в Индонезия. Защото не е достатъчно само вие да ни познавате. Моята нация не знае наистина къде е България, каква държава е България. Докато популяризирам Индонезия, вие виждате как чрез моето творчество аз също показвам и България, а в личната ми изложба включих и български костюми, които случайно намерих. Силно се надявам, че ще мога да представя вашата история, вашето изкуство и култура в Индонезия", коментира дипломатът художник.
В заключение Сри Астари Рашид напомня, че дипломацията също е изкуство. "Изкуството, което аз правя, говори за политически, социални и културни въпроси, както е и в дипломацията. Не може да разделяме изкуството от дипломацията. Всички тези културни изяви ще подобрят туризма, икономическото сътрудничество между България и Индонезия, по което аз вече работя."
Интервюто със Сри Астари Рашид можете да чуете в звуковия файл.
"Най-важното за мен е , както на мен са ми подали ръка преди време, някой да повярва в теб ! Да ти каже, че можеш да успееш, че можеш да го направиш, да ти даде този първоначален тласък, който да ти даде тази увереност, че ти може да успееш . Това е особено важно за децата . На "Цветен Камертон" се изявяват толкова талантливи деца. Жалко е,..
Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..
Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" . За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..
На 9 юли се навършиха 175 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов. Пуснаха сребърна монета за 175 години от рождението на Иван Вазов В Берковица продължават инициативите за 175-ата годишнина от рождението на Вазов "Душеспасително е делото на патриарха, за да оцелее българския дух, да имаме..
Кая Иванова - хореограф и танцьор, е посветила живота си на българските народни танци . Повече от 40 години е била преподавател в Държавното хореографско училище. Заедно със съпруга си Христо Иванов (изтъкнат хореограф, в момента художествен ръководител на ансамбъл "Загоре") са ръководели международни семинари по български танци в..
Родителите на Ифан Сунг, които са от Китай, се срещат в София през 90-те години. От любовта им се ражда тя и брат ѝ. Семейство Сунг се установява в София, където отглежда децата си. Ифан е завършила средното си образование у нас. Сега е студент по стоматология. Говори перфектно български език. Рядко пътува до Китай, но се чувства добре в родината на..
Името на проф. Александър Чирков е синоним на модерната кардиохирургия в България. Проф. Чирков не просто основава болница "Света Екатерина", той дарява надежда и живот на хиляди българи. Десетилетия след първата трансплантация на сърце у нас, неговото дело продължава да вдъхновява. „Още от първия ден аз забелязвам каква огромна разлика съществува..
" Ако се опитат да предизвикат предсрочни избори във Варна, много силно ще настъпят мотиката . Благо Коцев ще си ги спечели", предупреди председателят..
Кандидатите за поста бяха шестима - рекорден брой до този момент. Това са: Антон Станков, Мария Матева, Джема Грозданова, Димитър Маргаритов, Мая..
Задържане по принцип за даден вид престъпление е крайно неприемливо. Никое престъпление само по себе си не е основание по принцип човек да бъде..