Това каза за БНР Трайко Алчев - председател на областната колегия на Българския ветеринарен съюз - Стара Загора и обясни:

„Още през 2016 година в печатното издание на Български ветеринарен съюз публикувахме дисертация на един човек, който работи в Агенцията по безопасност на храните, като предупреждение, че африканската чума е наистина сериозно заболяване, което идва в България и трябва да се вземат адекватни мерки“.

Алчев изтъкна, че пред МЗХ още тогава са били представени материали за грешките и недостатъците в борбата със заболяването в другите страни.

„Предупредихме агенцията. Никой не ни обърна внимание тогава. Пътищата за заразяване са много, но, до този момент, Агенцията по безопасност на храните единственото, което артикулира в пространството, е че виновни за това са дивите свине и свинете тип „заден двор“, което е малко смущаващо. Преди години, когато започнаха първите масови епидемии по животните - с птичи грип, със синия език, с нодуларния дерматит – имаше малко по-добра комуникация с агенцията. Знаете, че започнаха да избиват по същия начин животните с нодуларен дерматит и се оказа, че има ваксина и преустановихме това…Превенцията, която трябваше да бъде осъществена, не бе направена, това е големият въпрос и това подтиква хората да излязат".

„Чумата е изключително заразно заболяване и може да влезне, каквито и мерки за сигурност да се прилагат“ изтъкна ветеринарният експерт в предаването "Преди всички" по "Хоризонт". Според него евтаназирането на прасетата в задните дворове не е достатъчна мярка, за да реши проблема.

„След като се казва, че има умрели диви свине в житата, там където се прибират фуражите, кой ще гарантира, че тези фуражи, след като влезнат пак в хранителната верига, няма да пак да бъдат носители на заразата“

Филип Харманджиев, който отглежда пасищни прасета във Врачанско, допълни:

„Според мен скоковете на болестта и влизането ѝ в наистина изключително професионални и обградени, опазени ферми, показва, че никой не е застрахован. Аз изпълнявам и искам да изпълнявам всички мерки за биосигурност, но, като тръгнах да се опитвам да си изследвам фуража, всеки фураж, който давам на моите животни, дали има наличие на вирус, се оказва, че не само в България, а и в Европа това не е възможно да стане - тоест един от основните вектори на заразата е на практика неадресиран. Едно прасе, умряло в житата и вдигнато от комбайна, прави статистически напълно възможна за зараза единица. В кожата на заразено животно вирусът оцелява 300 дни. Тоест, едно парченце кожа, вдигнато от комбайна, би могло да зарази някоя ферма на доста километри разстояние“.

„В момента има нужда от единомислие и тотална мобилизация за борба с болестта и противопоставянето на професионалистите в свиневъдството е много лошо, защото „дори и едно прасе да бъде заразено от дадена територия, политиката на Европейския съюз е да се избият всички. Няма никаква причина да се насъскват едни срещу други съмишленици. Това, освен че изгаря политически капитал и изгаря воля за борба с болестта, не работи ефективно“, каза още Харманджиев.

Един от основните вектори са дивите прасета и търсенето на мъртви диви прасета, според него, трябва да бъде мярка номер едно.

Д-р Алчев е категоричен, че трябва да се направи щаб, който да стигне до единно решение, без да се насажда противоборство между дребните стопани и индустриалните свиневъди.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.