Глобално споразумение за свободата на медиите обвързва държавите с гаранции за медийна независимост

„Това, което има значение, е информацията, а не това, което вие или някой си мисли за нея“ -  този цитат от убитата в Русия журналистка Ана Политковская, посрещаше пред Printworks, където се провеждаше конференцията, участниците от над 120 държави: външни министри, правителствени представители, над 1500 журналисти, активисти и експерти от академиите. 

Те бяха събрани в Лондон по инициатива на Великобритания и Канада за пръв път в подобен формат, в търсене на нови механизми за сигнализиране и реакция при погазване на свободата на медиите.

Последната по време глобална инициатива на Джеръми Хънт, тогава все още външен министър на Великобритания, който заедно с канадската външна министърка Кристия Фрийланд представи Глобалното споразумение за свободата на медиите, обвързващо подписалите го страни да „говорят открито и да предприемат действия заедно”.

"Днес изпращаме звучното послание, че свободата на медиите не е само ценност на Запада, а е универсална ценност. Свободните медии предпазват обществата от злоупотребата с власт...", посочи Хънт и допълни: "Най-силната предпазна мярка срещу тъмната страна на властта са отчетността и контролът, който упражняват свободните медии".

Примерът е ясен - от 10-те най-прозрачни страни в света, 7 са и на първите позиции по свобода на медиите, а ако погледнем откъм дъното на класацията на "Прозрачност без граници" виждаме, че най-тежко корумпираните страни са тези, които са най-непрозрачни и там медиите са в лоша форма и под контрол.

"Обединеното кралство заедно с нашите партньори Канада решихме, че трябва да действаме, защото свободата на медиите е тази тънка линия, която отличава отворените от затворените общества".

Според Джъръми Хънт страните, които заглушават критичните журналистически гласове и свободата на медиите трябва да бъдат принудени да плащат „дипломатическа цена“.

Външната министърка на Канада Кристия Фрийланд обърна внимание върху факт, който правителствата имат склонност да забравят: че медиите не са, за да венцеславят политиците, а да ги държат под око.

"Моeто първо работно място беше като журналист в края на 80-те и началото на 90-те години в Съветския съюз, който престана да съществува, докато бях там. Да видя отвътре как един грандиозен тоталитарен режим се срутва, дълбоко формира моето мислене за демокрацията и за нуждата от смели журналисти. Журналистите държат под око правителствата и ги задължават да са отговорни и отчетни. Това може да не ни харесва, особено когато срещаме критика за работата, която знаем какви усилия ни е струвала, но това е абсолютно необходимо за демокрацията", подчертава Кристия Фрийланд, водена от ръзбирането, че "демокрацията не е само за изборите и само за политиците - става дума за много по-широка мрежа от институции, включително живото и шумното гражданско общество и свободните и независими медии". Затова журналистите трябва да могат да отразяват фактите свободно, да защитават, показват и търсят истината без страх от отмъщение, репресия, насилие или затвор.

Очаква се списъкът на правителствата, участващи в глобалната коалиция, да бъде обявен на Общото събрание на ООН през септември. От българска страна в конференцията участваше Иван Димов, съветник на външния министър на България Екатерина Захариева.

В Лондон се обяви учредяването на нов Глобален фонд за защита на медиите, правна подкрепа и обучения за журналисти, които отразяват конфликтни и опасни зони. Фондът ще се администрира от ЮНЕСКО и в него  влизат 3 милиона паунда от Великобритания и 1 милион канадски долара от Канада. Очаква се за в следващите пет години Великобритания да отдели 18 милиона паунда за подобряване на медийната свобода в световен план.  

И защото "добрият журналист трябва да има дебела кожа и добър адвокат", по думите на директора на БибиСи лорд Тони Хол, предизвикали шумно съгласие в залата, освен новият Глобален фонд за защита на медиите, на конференцията в Лондон бе обявен новосъздаденият Независим панел от правни експерти, които ще предлагат правни и други инициативи на правителствата,  за да ги подпомагнат в предотвратяването и справянето с ефектите от злоупотребите и натиска срещу журналисти. Начело е бившият председател на Върховния съд на Великобритания лорд Нюбергер, а негова заместничка е водещата правозащитна адвокатка Амал Клуни.

Според Амал Клуни свободата на медиите е в упадък навсякъде по света. Журналистите са подложени на натиск не само когато отразяват военни конфликти, но и когато разследват корупция и престъпност, включително и в някои развити демокрации, отбеляза Клуни. 

"Днес само 1 от 10 души живее в общество със свободни медии и страната на Джеймс Мадисън, бащата на американската конституция, е оглавена от човек, който охулва медиите, а това дава сигнал за натиск и злоупотреби с честните журналисти по цял свят".

Организаторите на конференцията, чието продължение ще се проведе в Канада през 2020 г., я определиха като огромен успех, но събитието не премина без противоречия.

Великобритания отказа да акредитира две руски медии: RT (Russia Today) и Спутник с аргумента, че са проводник на дезинформация и на пропагандата на Кремъл. Гласове от публиката, но и на участници изразиха притеснения, че ангажиментите на някои от участващите правителства са само на хартия и могат да служат за измиване на ръцете и съвестта на режими, които системно нарушават свободата на медиите.

Специалният пратеник за свободата на медиите Амал Клуни не се поколеба да засегне от трибуната и чувствителната за Лондон тема, свързана с ареста на създателя на Уикилийкс Джулиан Асанж и поисканата му екстрадиция от САЩ.

"Обвинението срещу Джулиан Асанж алармира журналистите по света, защото, както каза главният редактор на "Уошингтон поуст", криминализира практики в журналистиката, които дълго време са служили на обществения интерес. С наличието на правителства, които репресират журналистите заради техния критизицъм и упражняват тормоз над техните издатели, както и на правителства, които ограничават онлайн активността на своите критици, виждаме все по-малко острови на свободата на словото по света, където журналистите не са следени, унижавани, заплашвани, тормозени и водени до автоцензура".

Още преди конференцията, 33 организации призоваха моментално да бъдат освободeни задържаните журналисти по света и да се прекрати безнаказаността, на която се радват убийците на журналисти както и свободният достъп до интернет да бъде признат за основно човешко право.

Специалния докладчик на ООН за извънсъдебните екзекуции Агнес Каламар предложи създаването на механизъм за разследване на посегателства и натиск срещу журналисти, за да не зависи достъпът до справедливост от компрометирани съдебни институции на национално ниво.

И отново към звездното присъствие на конференцията, защото Амал Клуни е звезда не само под прожекторите на Холивуд като съпруга на американския актьор Джордж Клуни, но и напълно самостойно блести като адвокат в иначе все по-тъмния небосклон на човешките права.

"Наистина съм благодарна на британското и канадското правителство за подкрепата ми като адвокат през годините представляващ журналисти, арестувани по напълно изфабрикувани обвинения".

"За мен е чест е да бъда поканена да допринеса за тази амбициозна и важна кампания да защитаваме журналистите и свободата и независимостта на медиите днес. Дойдох, за да кажа, че подкрепям кампанията на Великобритания и Канада за свободата на медиите, и научих от вас, че вие пък искате поне малко свобода от това да отразявате единствено и само Брекзит, така че подкрепям и такава една кампания".

Така, с намигване, правозащитната адвокатка Амал Клуни, която стана и специален пратеник за свободата на медиите в новата глобална кампания, адресира и темата, която от 2016 насам убедително измества и буквално помита всички останали теми на Острова, но и не само там - Брекзит.