Дорейд Ал Хафид и любовта към границите в изкуството

Инициатор и куратор на изложбата е Дорейд Ал Хафид - по произход българо-иракчанин, дипломиран журналист от Софийския университет, учил в Ирак, Австрия, Франция и Германия.

Дорейд определя България като хубаво място за завръщане, защото вече няколко пъти е правил това, като първото му заминаване за по-дълго време е било в началото на 90-те години. По-късно, когато всички по думите му бягали от тук, той видял потенциал. „И почнахме тогава „Дар за горене“ – началото на всичко това, с което се занимавам днес.“

На границата между занаят и изкуство

Той издирва артисти, занаятчии, артефакти. Харесва му да прекосява граници не само между държави и територии, но и между занаят и изкуство. „Специално в Иран има много сериозна традиция, вековна, в занаятчийството, и смея да твърдя, че там се преодолява тази граница. Там занаятчийството си е за мен високо изкуство – многопроцесно, многодетайлно, миниатюристите с тяхната отдаденост…“

В „Отдаденост“ се включват 12 ирански автори, предимно млади, повечето от тях са жени. Средствата от продажбата на техните произведения ще им бъдат дарени обратно заради тежкото финансово положение, в което се намират. От българска страна участват Анжела Минкова, Надя Дулева и Цвета Варадинова. Изложбата носи това заглавие, защото всички представени творци са „много отдадени на това, което правят“, обясни Дорейд Ал Хафид.

... и между традиция и съвременност

„Другата граница е между съвременно и традиционно изкуство. По много хубав начин се съчетават двете, без да се къса връзката с миналото. В Иран има, изненадващо за нас, много развита сцена на съвременно изкуство, което обаче борави и с техниките, с кодовете на миналото. За мен е изключително интересно.“

За първи път Дорейд попада в Иран преди 11 години. Защо избира Иран, след като има толкова тясна връзка с Ирак? „Израснах 80-те години, по време на ирано-иракската война и си спомням много добре пропагандата, която ме заобикаляше. Един вид да развенчая тази митология, на тази пропаганда. Второ, лични неща, които са ме съпътствали. Може би преди 15 години четох „Името ми е Червен“ на Орхан Памук и там той много красиво описва страстта на миниатюристите. Описвайки школата в Истанбул, на няколко пъти подчертава влиянието на Исфаханската и Хератската школи. Занимавайки се в него момент със занаятчийство, това подбуди любопитството ми.“

България на Пътя на коприната

Изложбата „Отдаденост“ е само спирка по личния Път на коприната на Дорейд Ал Хафид.

„Отдавна ме занимава темата с Пътя на коприната. Ако щете в екологичен план, с приятели утописти сме си мечтали как ще възстановим керваните с истински камили, които имат връзка със София. Една от последните спирки на камилските кервани е била в керван-сарая непосредствено където се намира днес храмът „Св. Седмочисленици“. Друга последна спирка бил Русе, Русчук. Оттам потегляли стоките по Дунава. И сме свързани с този Път на коприната. Той предлага много перспективи. Пътят на коприната никога не е бил еднопосочен и никога не е бил само за коприна. Двупосочно са се търгували много стоки. Нашите прадеди от Копривщица, от Пловдив – тези богати къщи са предимно на търговци, които са се възползвали от свободата на движение в рамките на Османската империя.“