Светлана Дичева: Аз съм човек на думите – отлитащите в ефир и оставащите върху лист

Аз съм човек на думите – на отлитащите в ефир и на оставащите върху белия лист. Така се представя журналистът от "Хоризонт" Светлана Дичева при гостуването си в рубриката „От другата страна на радиото“ на предаването "Хоризонт за вас".

"Смея да се нарека пишещ човек, седем книги имам издадени и една пиеса. Писател е може би малко силно казано, но човек, който наистина обича думите и живее и диша чрез думите", сподели тя.

Освен че пише книги, Светлана Дичева е и преводач. „Опитвам се да усъвършенствам английски език и когато превеждам книги, се опитвам да вляза в тъканта на текста и по този начин да се уча как се пише добре, как се пише въздействащо.“

Като дете много искала да учи в английска гимназия, а в родния й град Сливен имало само френска. „И аз започнах да уча френски език и там, в този език вложих цялата си любов, но някак си любовта към английския, желанието да го усвоя продължаваше да ме мъчи. И по едно време реших, че след като има такъв копнеж, аз трябва да го удовлетворя. И започнах да го уча доста упорито, дълги години“, разказа водещата.

Когато се наложи да работи по културен проект на английски и да прави радио материали на английски език, си дала сметка, че усилията не са случайни. Сега дъщеря й живее в САЩ. „И се надявам един ден да говоря на прекрасен английски с моите внуци, дай Боже.“

Към френския език се чувства „по някакъв начин предателка, защото това е един необятен и безумно красив език“.

Радиото учи на желязна дисциплина, смята Светлана Дичева. „Ако закъснееш с 5 минути, предаване няма да има. Всичко това след толкова години действително ме е превърнало в един войник.“

Художественият превод се бори не за количество, а за качество, подчерта журналистът.

В БНР е попаднала благодарение на преподавателя си проф. Веселин Димитров, който харесал гласа й, а може би и хроничното й любопитство, спомня си днес.

Месец след попадането си в „Хоризонт“ я хвърлят в дълбокото – да води сутрешния блок. Признава, че днес вече няма енергията да се занимава с оперативна журналистика. Води предаването за култура „Графити по въздуха“ и семейното съботно предаване „Закуска на тревата“.

Бори рутината с любопитството си. „Защото знам, че нещата са толкова подвижни, толкова динамични. Всеки ден е различен от другия. Имаме шанса да живеем в изключително динамични времена. /…/ Аз нямам време да страдам от скука, да имам усещане, че нещата, които се случват, са дежа вю, аз нямам време да осмисля промяната.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.